Конев погледна към тях с полуотворена уста, а източена му брадичка изглеждаше мършава под изпъкналите скули.
— Какво! Да не би да твърдят, че е заради нас?
— Не — отвърна Дежньов. — Не се дръж като актьор, играещ трагична роля. Не казват нищо подобно. И какво съществено бихме могли да направим на Шапиров? Ние сме просто една червена клетка между останалите в кръвта, една между милиарди.
— В такъв случай, какво не е наред?
— Знам ли? — Дежньов очевидно се раздразни. — Казват ли ми? Да не би да съм лекар? Аз само управлявам този кораб и за тях не съм нищо повече от чифт ръце на кормилото.
— Академик Шапиров се държи, но връзката му с живота е слаба — рече Калинина. — Цяло чудо е, че толкова дълго остана в стабилно състояние.
— Прави си, София — кимна Боранова.
— Но той трябва да остане в това състояние — яростно рече Конев. — Не може да умре. Не сега. Все още не сме направили измерванията си.
— Ще ги направим — успокои Боранова. — Неритмичния пулс не е края на света, дори за човек в кома.
Конев удари с юмрук по облегалката на седалката си.
— Не искам да губя нито миг. Албърт, да започваме.
Морисън се ококори.
— Какво можем да сторим тук, в кръвоносната система?
— Въздействието на невронното поле може да бъде почувствано в непосредствена близост до клетката.
— Не съм съгласен. Защо невроните биха имали аксони и дендрити за провеждането на импулса, ако той ще се разпространява и отслабва в околното пространство? Локомотивите се движат по релси, телефонните разговори — по жици, а нервните импулси…
— Не ме убеждавайте, Албърт. Нека не приемаме с помощта на тънки доводи, че сме се провалили. Нека да го изпробваме. Вижте дали можете да засечете мозъчни вълни и дали можете да ги анализирате по правилен начин!
— Ще опитам, но не ми нареждайте с такъв заплашителен тон!
— Съжалявам — рече Конев, без изобщо в гласа му да звучи съжаление. — Искам да видя как го правите правите.
Конев разкопча колана си, завъртя се в седалката си и промърмори:
— Следващия път трябва да имаме повече място.
— Океански лайнер — додаде Дежньов. — Следващия път.
— Първо — заяви Морисън — трябва да проверим дали можем изобщо да приемем нещо. Бедата е там, че сме заобиколени от електромагнитни полета. Мускулите са богати на полета и почти всяка молекула е причина за…
— Приемете, че всичко това ми е известно — прекъсна го Конев.
— Само запълвам времето, докато извърша с уреда си няколко необходими действия. Невронното поле има няколко различни характеристики и настройвайки компютъра да елиминира всяко поле, което не притежава тези характеристики, получавам само онова, което създават невроните. Ето така премахваме всички подобни микрополета, а по този начин игнорираме мускулните полета…
— По какъв начин? — запита Конев.
— Описал съм го в статиите си.
— Не видях какво направихте.
Морисън безмълвно повтори последната операция със забавени движения.
— О!
— И сега би трябвало да приемаме само невронните вълни, ако има такива, но очевидно ги няма.
Конев стисна десния си юмрук.
— Сигурен ли сте?
— Мониторът показва права линия. Нищо друго.
— Но линията се колебае.
— Това е шум. Вероятно се дължи на собственото електрическо поле на кораба, което е сложно и не прилича на нито едно от естествените полета на тялото. Никога не съм настройвал компютъра си да филтрира изкуствено поле.
— Е, тогава трябва да продължим. Аркадий, кажи им, че не можем да чакаме повече!
— Не мога, Юрий, освен ако Наташа не ми каже. Тя е капитана. Или го забрави?
— Благодаря ти, Аркадий — рече хладно Боранова. — Ти поне не си. Ще простим грешката на Юрий и ще го отдадем на свръхентусиазма, който влага в работата си. Заповедта ми е да не мърдаме, докато не ни наредят от Пещерата. Ако мисията се провали, защото нещо се е случило с Шапиров, никой няма да има възможността да каже, че е било защото не сме се подчинили на заповедите.
— А какво ще стане, ако се случи някаква беда, поради това че сме следвали заповедите? — Това също може да се случи — гласът на Конев се издигна почти до истерия.
— Грешката ще е на онзи, който е издавал заповедите — отвърна Боранова.
— Не намирам удовлетворение в разпределянето на вината, независимо дали е моя или нечия друга. Само резултата има значение.
— На теория съм съгласна. Но ако очаквате да продължите работата си по този проект и след възможната катастрофа, ще видите, че начина на разпределение на вината е определящ.
— Добре — разпаления Конев леко се запъна. — Убедете ги да ни позволят да се придвижим колкото е възможно по-скоро и тогава… тогава…
— Да? — насърчи го Боранова.
— И тогава ще влезем в клетката. Налага се.
Глава 12
МЕЖДУКЛЕТЪЧНОТО ПРОСТРАНСТВО
В живота, за разлика от шаха, играта продължава и след мата.
50.
Над петимата надвисна тежко мълчание. Конев се държеше най-неспокойно. Целият се тресеше, а ръцете му трепереха.
Морисън почувства смътна симпатия към него. Да си достигнал целта, да си изпълнил заплануваното през ред трудности, да си усетил, че се докосваш до успеха и в този миг нетърпеливи пръсти да ти го измъкнат от ръцете…
Познаваше това чувство. Сега, след като беше притъпено от разочарованията, вече не беше толкова силно както преди, но си спомняше какво беше някога — експериментите, които даваха надежда, но някак си никога не бяха напълно убедителни. Колегите, които се усмихваха и кимаха, но не му вярваха.
Наклони се напред и каза:
— Погледнете, Юрий! Просто наблюдавайте червените телца. Те пълзят напред, едно след друго, равномерно, което означава, че сърцето бие и то напълно нормално. Докато червените телца се придвижват напред, ние сме в безопасност.
— Освен това имаме и температурата на кръвта — намеси се Дежньов. — Постоянно я наблюдавам. Ако Шапиров не издържи, тя ще започне да спада бавно, но неизменно. Всъщност температурата е на горната граница на нормалното.
