точките се приближиха, след това отново се увеличи, но в друга посока.
Пръстите на Конев работеха бързо по клавиатурата. Картата стана двойна и неразбираема, но Морисън знаеше, че Конев разполага с устройство, което може да я представи стереоскопично, придавайки й трето измерение.
Конев остави устройството и заяви:
— Наталия, този път шанса е на наша страна. Където и да се намираме и накъдето и да се движим, рано или късно бихме срещнали някоя малка вена. Но в случая сме на прав път. Не сме много далеч и ще я достигнем под такъв ъгъл, че ще можем да навлезем в нея.
Вътрешно Морисън изпусна въздишка на облекчение, но не можа да се стърпи и каза:
— А какво щяхте да направите, ако шанса беше поставил вената много далеч?
— Тогава — студено отвърна Конев — щях да накарам Дежньов да разглоби радиото и да завие към нея.
Дежньов обаче се обърна към Морисън, направи гримаса на несъгласие и безмълвно каза:
— Нямаме достатъчно енергия.
— Карай напред, Аркадий — заповедно се намеси Боранова — и влез във вената.
— Картата на Юрий е вярна — заяви Дежньов след няколко минути, — за което не бих се обзаложил с голям ентусиазъм. Вената е точно пред нас.
Морисън зяпна извиваща стена, която се стопяваше от погледа му нагоре и надолу, създавайки само неясно впечатление, че има плочеста структура. Морисън неспокойно си помисли, че кораба може и да не успее да се помести в нея.
76.
— София — попита Боранова, — би ли могла да придадеш на кораба някаква електрическа характеристика, която да ни помогне да влезем във вената?
Калинина не изглеждаше много сигурна.
— Едва ли, Наталия — каза Морисън. — Може би отделните клетки все още не са напълно мъртви, но организацията в тях вече е разрушена. Едва ли някоя клетка в тялото би ни приела посредством пиноцитоза или какъвто и да е друг начин.
— В такъв случай какво да правя? — каза нещастно Дежньов. — Да си пробия път със сила?
— Разбира се — потвърди Конев. — Притисни кораба към стената. Малка част от нея ще се миниатюризира и ще можеш да се вмъкнеш. Няма да е необходимо да използваш прекалено двигателите.
— А-ха! — възкликна Дежньов — Говори експерта. Вената ще се миниатюризира и ще се разпадне с цената на енергия от нашето поле, повече енергия, отколкото ако си пробием път с моторите.
— Аркадий — намеси се Боранова, — не се гневи. Сега не му е времето. Употреби умерено двигателите и използвай първото отслабване на стената на вената от миниатюризацията, и се вмъкни. Използването на двете техники ще изразходи по-малко енергия, отколкото всяка от тях поотделно.
— Можем да се надяваме — каза Дежньов, — но казването не означава, че ще стане. Веднъж, когато бях малък, баща ми каза: „Жаркото признание, синко, не е гаранция за истината.“ Каза ми го, когато най- сериозно се заклех, че не съм счупил лулата му. Попита ме дали разбирам, какво ми казва. Отвърнах, че не разбирам и той ми го обясни подробно. След това ме натупа.
— Да, Аркадий — кимна Боранова, — но сега тръгвай.
— Няма да наводниш мозъка с кръв — каза Конев. — Сега, след като Шапиров е мъртъв, не би имало значение, но, така или иначе, кръвта вече не се движи. Практически нищо няма да изтече.
— Хм — рече Дежньов, — това поражда интересен въпрос. При нормални условия, след като влезем във вената, кръвния поток би ни понесъл в определена посока. Щом кръвта не тече ще трябва да използвам двигателите, но в каква посока?
— Щом веднъж проникнем във вената — спокойно обясни Конев, — ще завиеш надясно. Така казва церебрографът ми.
— Но ако няма течение, което да ме обърне надясно и ако вляза под ъгъл наляво?
— Аркадий, ще влезеш под ъгъл надясно. Церебрографът ми казва и това. А сега, няма ли да започнеш?
— Давай, Аркадий! — окуражи го Боранова. — Нямаме друга възможност, освен да се осланяме на церебрографа на Юрий.
Корабът се насочи напред и щом носа опря в стената, Морисън почувства как се напрягат моторите. След това стената просто поддаде, отдръпна се във всички посоки и кораба се озова вътре.
Дежньов незабавно спря двигателите. Корабът се придвижи с бързо намаляваща скорост, отскочи от далечната стена, без да й причини някакви повреди при краткия контакт, доколкото можа да види Морисън, и застана успоредно на оста на огромния тунел на вената. Ширината на кораба беше доста по-голяма от половината диаметър на кръвоносния съд.
— Е — попита Дежньов, — правилно ли сме ориентирани? Ако не сме, нищо не може да се направи. Не мога да се върна назад. Твърде плътно изпълваме вената, за да може Албърт да излезе и да ни завърти, а и нямаме достатъчно енергийни ресурси, за да се миниатюризираме и да направим завой.
— Насочени сме в правилната посока — сурово каза Конев. — Просто тръгни и скоро сам ще се убедиш. Кръвоносният съд ще става по-голям с движението.
— Да се надяваме. А ако се разширява, още колко ще трябва да пътуваме докато излезем от тялото?
— Все още не мога да каза — отговори Конев. — Трябва да проследя вената на церебрографа, да се консултирам с хората в Пещерата и да уговорим вкарването на игла, колкото е възможно по-близо до мястото, където ще излезем от черепа.
— Мога ли да обясня, че не можем да се движим вечно — рече Дежньов. — С всичките тези миниатюризации и деминиатюризации, след завоите с ниска ефективност, погрешните капиляри и преследването на Албърт, сме изразходвали много повече енергия от предвиденото. Имахме много повече енергия, отколкото считахме за нужно и все пак почти я изразходихме.
— Нима искаш да кажеш, че нямаме енергия? — запита Боранова.
— Почти. Не го ли повтарям от известно време? Не ви ли предупредих, че се изчерпва?
— Но до каква степен сме я изчерпали? Да не искаш да кажеш, че няма да ни стигне, за да излезем извън черепа?
— При нормални условия щяхме да имаме достатъчно. Ако се намирахме в жива вена, можехме да разчитаме на кръвния поток, който щеше да ни отнесе. Но сега няма никакво течение. Шапиров е мъртъв и сърцето му не бие. Това означава, че ще трябва да се придвижваме на собствен ход и колкото по-студен става потока, толкова по-гъста ще става кръвта, двигателите ще трябва да работят повече и енергията ни ще се изчерпва по-бързо.
— Имаме да изминем само няколко сантиметра — каза Конев.
— Само няколко? — ядно рече Дежньов. — По-малко от една педя? Наистина ли? По нашите размери трябва да изминем километри.
— Не трябва ли да се деминиатюризираме още? — попита Морисън.
— Не можем — Дежньов вече говореше доста силно. — Нямаме достатъчно енергия. Неконтролируемата деминиатюризация не изисква енергия; напротив, тя освобождава енергия. Но контролируемата деминиатюризация… Вижте, Албърт, ако скочите от прозореца на висока сграда, ще достигнете без усилия до земята. Но ако искате да преживеете изпитанието и ако искате да се спуснете бавно, ще трябва да слезете по въже, за което ще са нужни доста усилия. Разбирате ли?
— Разбирам — промърмори Морисън.
Ръката на Калинина се прокрадна и леко стисна неговата.
— Не обръщайте внимание на Дежньов — тихо каза тя. — Мърмори и негодува, но ще ни откара.
— Аркадий — обади се Боранова, — ако разпалеността не е гаранция за истината, както току-що ни каза, тя не е и гаранция за хладния ум и правилното решение. По-скоро обратното. Така че защо просто не тръгнеш по вената и може би енергията ще ни стигне до иглата.
