портиера? Или за администратора?
— Елате, Албърт — каза Калинина. — Губим си времето.
Профуча покрай сервитьорката, преминавайки толкова близо край нея, че я настъпи по крака, може би не случайно. Морисън кротко я последва.
— Мразя тази жена — промърмори Калинина, докато се изкачваха по стълбите към стаята на Морисън на втория етаж.
— Мислите ли, че е наблюдател на Централния координационен комитет? — попита Морисън.
— Кой знае? Но в нея има нещо лошо. Обладана е от демона на дързостта. Не си знае мястото.
— Мястото ли? Значи в Съветския съюз има класови различия?
— Не ставайте саркастичен, Албърт. Твърди се, че и в Съединените щати няма класови различия, но сигурно на практика те съществуват. Така е и при нас. Знам теорията, но никой човек не може да живее само с нея. Ако бащата на Аркадий не го е казал, трябвало е да го направи.
Изкачиха се по стълбите до онази стая, която по-рано беше на Морисън и очевидно все още беше запазена за него. Морисън я огледа с лека неприязън. Липсваше и чар, макар че слънчевата светлина я правеше по-малко мрачна, отколкото си я спомняше, а и перспективата за завръщане в къщи придаваше блясък на всичко.
Калинина седна в по-хубавото от двете кресла в стаята, кръстоса крака и леко залюля горния. Морисън седна на ръба на леглото и замислено се загледа в краката й. Никога не бе имал възможността да се радва на собственото си спокойствие при натиск и му изглеждаше доста необичайно да наблюдава как някой друг е по-нервен от него самия.
— София, изглеждате силно обезпокоена? Какво не е наред?
— Казах ви. Тази жена, Палерон, ме безпокои.
— Не би могла толкова да ви разстрои. Какво не е наред?
— Не обичам очакването. По това време на годината дните са дълги. До залеза остават още девет часа.
— Забавно е, че остават само часове. Дипломатическите маневри можеха да се проточат с месеци — каза го с лекота, но мисълта накара стомаха му да се свие на ледена топка.
— Не и в подобни случаи. И преди съм виждала как се процедира. Участват шведите. Самолетът, който идва, не е американски. Нашето правителство все още се плаши от мисълта да допусне дълбоко в територията ни американски самолет. Но шведите… е, по взаимно съгласие те служат като посредник между двете страни и полагат всички усилия, за да се избегнат възможните търкания.
— В Съединените щати считаме, че Швеция в най-добрия случай е хладна към нас. Мисля, че щеше да е по-добре, ако бяхме избрали Великобритания.
— О, хайде, можехте да кажете и Тексас. Може би Швеция е хладна към вас, но значително по-малко отколкото към нас. Във всеки случай посредникът е Швеция, а техния принцип е, че ако е необходимо да се преодолее някаква криза, най-добре е да се действа бързо.
— Изглежда ми прекалено прибързано. Аз съм този, който трябва да бърза, тъй като съм най-нетърпелив да си тръгна. Какво значение имат няколко часа за вас?
— Казах ви. Той е по петите ни — Калинина произнесе натъртено местоимението.
— Юрий? Какво може да направи? Ако вашето правителство се е съгласило…
— В правителството има хора, които може би не желаят да ви дадат толкова лесно и нашия… приятел познава добре някои от тях.
Морисън постави пръст пред устните си и се огледа.
— Страхувате се да не ни подслушват? Още един американски мит? Подслушвателните устройства се откриват толкова лесно и толкова лесно се заблуждават. Нося със себе си малък детектор и никога не съм откривала поне едно.
— Тогава говорете каквото искате — сви рамене Морисън.
— Нашият приятел не е политически екстремист, но смята, че може да използва онези, които са по върховете. Предполагам, че и в Америка има екстремисти.
— Такива, които мислят, че политиката ни по отношение на Съветския съюз е прекалено мека? — кимна Морисън. — Срещал съм неколцина.
— Значи ме разбрахте. Амбициите му го унищожават и ако екстремизма ще помогне на плановете му, тогава ще стане екстремист.
— Не вярвам да мислите, че може да организира нещо като преврат в Москва и да докара на власт консерваторите, и всичко това само за да ми попречи да си тръгна тази вечер.
— Албърт, неправилно сте ме разбрали. Ако по някакъв начин успее да предотврати тръгването ви и да предизвика криза, може би ще склони някого в правителството да застане зад него и да отложи тръгването ви за дълго време. Когато е обхванат от манията си нашият приятел може да бъде много убедителен. Може да влияе дори и на Наталия.
Калинина замълча и прехапа долната си устна. Накрая вдигна глава и продължи:
— Не се е отказал от вас и няма да го направи. Сигурна съм. Трябва да ви отведа оттук.
Стана неочаквано и с бързи стъпки прекоси стаята, с такъв вид, като че ли възнамеряваше да накара Вселената да й се подчини. Спря пред вратата, ослуша се и изведнъж я отвори.
Валерия Палерон, чието учтиво изражение бързо премина в изненада, стоеше отвън с вдигната ръка, като че ли се канеше да почука.
— Какво искаш? — непроницаемо попита Калинина.
— Аз? — рече сервитьорката. — Нищо не искам. Въпросът е дали вие не искате нещо. Дойдох да ви попитам, дали не желаете чай.
— Не сме искали чай.
— Не казвам, че сте искали. Дойдох от учтивост.
— Тогава си върви от учтивост! И не се връщай!
Палерон, изчервявайки се, премести поглед от Калинина към Морисън и процеди през зъби:
— Може би прекъснах момент на нежност.
— Махай се! — каза Калинина.
Затвори вратата, изчака достатъчно дълго, за да се преброи бавно до десет, мърдайки беззвучно устни, след което отново рязко я отвори. Отвън нямаше никой.
Затвори вратата, заключи я и отиде до другия край на стаята.
— Изглежда е била от доста време отвън — рече тихо Калинина. — Чух тътрене на крака.
— Ако модерната техника е отживелица, предполагам, че е нараснала стойността на старомодното подслушване — заяви Морисън.
— Да, но за кого?
— Смятате ли, че би могла да го прави за Юрий? Едва ли има толкова пари, че да наема шпиони. А може би има?
— Вероятно не са нужни много пари. Жена като тази би го направила и само за удоволствие.
Последва кратко мълчание, след което Морисън додаде:
— София, щом е възможно да сте заобиколена с шпиони, защо не дойдете в Америка с мен?
— Какво? — изглежда не беше го чула.
— Знаете, че можете да имате неприятности, задето сте ми помогнали.
— Защо? Имам официални документи, с които ще ви кача на самолета. Изпълнявам заповед.
— Възможно е да не ви помогне, ако решат да търсят изкупителна жертва. София, защо просто не се качите на самолета и не дойдете с мене в Америка?
— Просто така? А какво ще стане с дете ми?
— Ще изпратим някого за нея.
— Ние ще изпратим някого? Какво предлагате?
— Не съм сигурен — Морисън слабо се изчерви. — Разбира се можем да бъдем приятели. Ще имате нужда от приятели в една нова страна.
— Невъзможно е, Албърт. Оценявам любезността и загрижеността ви… или съжалението ви, но е невъзможно.
— Напротив, възможно е. София, живеем в двайсет и първи век, не в двайсети век. Хората могат
