Уверен съм, че твоят другар Старди не се оплаква никога от учителя си. „Учителят беше в лошо настроение, нетърпелив“ — ти казваш това с тон на негодувание. Помисли ли колко пъти ти сам си проявявал нетърпеливост и към кого? Към баща си и към майка си, към които твоята нетърпеливост е престъпление. Твоят учител има право понякога да бъде нетърпелив! Помисли от колко години се труди той за децата. И ако между тях е имало много сърдечни и любезни, имало е и твърде много непризнателни, които са злоупотребявали с добрината му и не са признавали труда му, като са му причинявали повече огорчения, отколкото задоволство. Помисли, че и най-светият човек на земята, поставел на неговото място, може понякога да бъде побеждаван от гнева. И после, ако знаеше колко пъти учителят идва да преподава болен само защото болестта му не е достатъчно тежка, за да отсъствува! Той е нетърпелив, защото страда, и за него е голяма мъка да вижда, че вие не забелязвате болестното му състояние и злоупотребявате с него! Уважавай и обичай учителя си, синко! Обичай го, защото баща ти го обича и почита; защото той посвещава живота са на толкова много деца, които ще го забравят; обичай го, защото ти просвещава ума и ти възпитава душата; защото един ден, когато станеш мъж и няма да бъдем вече на света нито аз, нито той, неговият образ често ще ти се явява в паметта до моя и тогава ще видиш израза на скръб и умора върху доброто му, благородно лице, на които сега не обръщаш внимание. Ще си го спомниш и ще изпиташ мъка дори след трийсет години; и ще се срамуваш, ще изпитваш скръб, че не си го обичал, че си се отнасял зле към него. Обичай учителя си, защото той принадлежи към едно голямо семейство от петдесет хиляди основни учители, пръснати из цяла Италия, които са духовни бащи на милионите деца, които растат до тебе; недостатъчно признати и зле възнаградени работници, които подготвят за страната ни един по-добър народ. Аз няма да бъда доволен от любовта ти, която храниш към мене, ако не я проявяваш към всички, които ти правят добро. А между тях твоят учител е първият след родителите ти. Обичай го, както би обичал моя брат; обичай го, когато те милва и когато те кори, когато е справедлив и когато ти се струва, че е несправедлив, обичай го, когато е весел и любезен, и още повече го обичай, когато го видиш печален. Обичай го винаги. И произнасяй винаги с почит името учител, което след това на бащата е най- благородното и най-сладкото име, което може един човек да даде на друг.
Януари
Заместник-учителят
Баща ми имаше право: учителят ми беше в лошо настроение, защото не бил добре със здравето. И действително от три дни вместо него идва заместникът, оня, дребният, без брада, който изглежда като младеж. Тая сутрин се случи нещо лошо. През първия и втория ден учениците дигаха шум, защото заместникът е много търпелив и се задоволяваше само да им казва:
— Пазете тишина, пазете тишина, моля ви се! Но тая сутрин бе прехвърлена мярката. Такъв шум се дигаше, че вече не се чуваха думите му. Той предупреждаваше, молеше, но напразно. Два пъти директорът надникна от вратата. Но щом си отидеше, шумът нарастваше като на пазара. Гароне и Дероси много пъти се обръщаха и правеха знаци на другарите си да мируват, защото беше срамота. Но никой не им обръщаше внимание. Само Старди стоеше мирен, с лакти на чина и с юмруци на слепите си очи, и мислеше може би за прочутата си библиотека. Гарофи пък, оня с нос като кука, правеше списък на желаещите да участвуват срещу два чентезима в лотарията за една джобна мастилница. Другите бъбреха и се смееха, звъняха с върховете на писци, забити в чиновете, и си хвърляха с ластиците на чорапите сдъвкани парченца хартия. Заместникът хващаше за ръката ту един, ту друг, раздрусваше го, а един изправи до стената — напразно. Той не знаеше вече какво да прави и току се молеше:
— Но защо правите така? Искате да ми навлечете някое мъмрене ли?
След това удряше с юмруци по масата и викаше с гневен и плачлив глас:
— Тишина! Тишина! Тишина!
На човек му ставаше жално, като го слушаше. Но шумът растеше непрекъснато.
Франти му хвърли една книжна стрела, неколцина мяукаха като котки, други се удряха с ръка по главата. Бъркотията не се поддаваше на описание. Неочаквано влезе слугата и каза:
— Господин учителю, директорът ви вика.
Учителят стана и излезе бързо, като направи отчаян жест.
Тогава врявата стана по-силна. Но изведнъж Гароне скочи с изкривено лице и със стиснати юмруци и извика със задавен от гняв глас:
— Престанете! Вие сте животни! Злоупотребявате, защото е добър. Ако ви смазваше кокалите от бой, щяхте да си свивате опашката. Вие сте стадо подлеци. Първият, който му се подиграе, ще го чакам вън, ще му строша зъбите, заклевам се, ще го направя дори пред очите на баща му.
Всички млъкнаха. Ах, колко беше хубаво да гледаш Гароне с пламтящите му очи! Приличаше на разярено лъвче. Той изгледа един по един най-дръзките, и всички наведоха глави.
Когато заместникът се върна със зачервени очи, не се чуваше дори нечие дихание. Той остана смаян. Но по-късно, като видя Гароне, още цял пламнал и треперещ от гняв, разбра всичко и му каза с голяма любов, както би казал на брата си:
— Благодаря ти, Гароне.
Библиотеката на Старди
Ходих у Старди, който живее срещу училището. И наистина изпитах завист, като видях библиотеката му. Той не е богат и не може да си купува много книги; но пази грижливо учебниците си и книгите, които му подаряват неговите родители. Всичките пари, които му дават, харчи само за книги. По тоя начин си е стъкмил една малка библиотека. Когато баща му забелязал, че синът му има тая страст, той му купил една хубава етажерка от орехово дърво със зелена завеска и дал да се подвържат почти всички книги в такива цветове, каквито се харесвали на него. Сега той потегля една връв, зелената завеса се дръпва и се виждат три редици книги от всякакъв цвят, всички в ред, лъскави, с позлатени заглавия. Имаше разкази, пътешествия, стихотворения, а също и с илюстрации. Той умее да съчетава добре цветовете, поставя белите томове до червените, жълтите до черните, сините до белите, така че да се виждат отдалече и да правят добро впечатление. И се забавлява да прави различни съчетания. Направил си е каталог като библиотекар. Той винаги се върти около книгите си, избърсва им праха, прелиства ги, преглежда подвързиите им. Човек трябва да го види колко грижливо ги разтваря с късите си и дебели ръце, като духа между страниците им. Книгите му изглеждат още съвсем нови. А пък аз съм похабил всичките си книги! За него купуването на всяка нова книга е празник. Той я милва, слага я в библиотеката и пак я взема, за да я разгледа от всички страни и да си я скрие като съкровище. В продължение на един час той не ми показа нищо друго. Боляха го очите от много четене. По едно време влезе в стаята баща му, който е дебел и нисък като него, с голяма глава като неговата, и го удари два-три пъти по тила, като ми каза с грубия си глас:
— Какво ще кажеш за тая дебела глава? Уверявам те, че от нея ще излезе нещо!
А Старди примигваше под тия груби милувки като голямо ловджийско куче.
Аз не умея, не смея да се шегувам с него; не мога да повярвам, че е само с година по-голям от мене. И
