Сърце (Дневникът на един ученик)

След това каза на баща си:

— Мно-го, мно-го добра.

Учителката даде знак на пазача, той излезе и след малко се върна с една руса глухоняма, здрава, с весело лице, облечена и тя с рокля на червеникави резки, със сива престилка. Тя се спря на вратата и се изчерви. След това наведе глава засмяна. Тя бе едра като жена, а приличаше на момиченце.

Дъщерята на Джорджо се затече веднага към нея, хвана я за ръката като дете, заведе я пред баща си и каза с дебелия си глас:

— Ка-те-рина Джор-дано.

— Ах, отлично момиче! — възкликна бащата и протегна ръката си да я помилва, но я отдръпна и повтори:

— Ах, добро момиче, нека бог да те благослови, нека ти даде много сполуки, много радости, нека направи тебе и близките ти завинаги щастливи. Това ти пожелава от сърце бащата на Джиджа, един честен работник, един беден баща на семейство!

Голямото момиче милваше малкото, като държеше главата си наведена и се усмихваше; а градинарят продължаваше да я гледа.

— Днес можете да вземете със себе си дъщеря си — каза учителката.

— Ще я взема! — отвърна градинарят. — Ще я заведа в Кондове и утре сутринта ще ви я върна. Как няма да я взема.

Дъщерята изскочи да се облече.

— След като три години не съм я виждал! — подзе градинарят. — Сега, когато говори! Но най-напред искам да направя една обиколка из Торино с моята немичка под ръка, та всички да я видят, и да я заведа при моите четирима познати, та да я чуят! Виж, че хубав ден! Това се казва радост! Дай ръка на баща си, моя Джиджа!

Момичето, което се беше върнало с пелерина и шапчица, му даде ръката си.

— Благодаря на всички! — каза бащата от вратата. — Благодаря на всички от все сърце! Ще дойда още веднъж да ви благодаря на всички!

За миг остана замислен, след това се отдели изведнъж от момичето, върна се, като бъркаше с една ръка в джоба на жилетката си, и извика:

— Е, добре, аз съм бедняк, но ето оставям двайсет лири за института, една съвсем нова жълтица!

И като удари силно по масата, остави жълтицата.

— Не, не, добри човече — каза развълнувана учителката. — Вземете си парите. Аз не мога да ги приема. Вземете си ги. Аз не мога да ги приема. Ще дойдете, когато бъде тук директорът. Но и той няма да ги приеме, бъдете сигурен в това. Вие сте се трудили много, за да ги спечелите, бедни човече. Ние и без това ще ви бъдем благодарни.

— Не, аз я оставям — отвърна упорито градинарят, — а после… ще видим.

Но учителката му пъхна монетата в джоба, без да му остави време да я върне.

Тогава той се примири, като поклати глава. След това изпрати бодро с ръка по една целувка на учителката и на голямото момиче, хвана отново ръката на дъщеря си и се спусна с нея през вратата, като каза:

— Ела, ела, дъще моя, клета моя немичка, мое съкровище!

И дъщерята възкликна с дебелия си глас:

— О, ка-кво ху-ба-во слън-це!

Юни

Гарибалди

3 юни. Утре е народен празник

Днес е ден на народна жалейка. Снощи умря Гарибалди. Знаеш ли кой беше той? Той е оня, който освободи десет милиона италианци от тиранията на Бурбоните. Той умря на седемдесет и пет години. Роден е в Ница, син на капитан на кораб. На осемгодишна възраст е спасил живота на една жена, на тринайсетгодишна възраст е спасил една ладия, пълна с негови другари, която щяла да потъне. На двайсет и шест годишна възраст е извадил от морето край Марсилия един младеж, който се давел. На четиридесет и една годишна възраст спасил един кораб от пожар сред океана. Той се е сражавал десет години в Америка за свободата на един чужд народ, сражавал се е в три войни против австрийците за освобождаването на Ломбардия и Трентино, защищавал е Рим от французите през 1849 година, освободил е Палермо и Неапол през 1860 година, отново се е сражавал за Рим през 1867 година, борил се е през 1870 година против германците в защитата на Франция.

Той притежаваше пламенен героизъм и военен гений. Той е участвувал в четиридесет сражения, в трийсет и седем от които е излязъл победител. Когато не се е сражавал, е работил, за да преживява, или се е уединявал на един самотен остров, за да обработва земята. Той е бил учите, моряк, работник, търговец, войник, генерал, диктатор. Той беше велик, простодушен и добър. Мразеше всички потисници, обичаше всички народи, закриляше всички слаби; стремеше се само към доброто, отблъскваше почестите, презираше смъртта, обожаваше Италия. Когато надаваше вик за война, цели легиони от храбреци се стичаха към него от всички страни: господари напускаха дворците си, работници — работилниците си, младежи — училищата, за да отидат да се бият в сиянието на неговата слава.

През време на война носеше червена риза. Беше силен, рус, красив. На бойните полета беше мълния, в сърдечния си живот — юноша; в страданията — светец. Хиляди италианци умираха за отечеството, умираха щастливи, като го виждаха да минава отдалеч, увенчан с победа; хиляди биха умрели за него; милиони го благославяха и ще го благославят. Той умря! Целият свят го оплаква. Ти засега не го разбираш. Но ще четеш за подвизите му, постоянно ще чуваш да се говори за него; и с постоянното ти израстване ще расте пред тебе и неговият образ. Когато пораснеш, ще го виждаш като гигант. И когато ти няма да бъдеш вече на тоя свят, когато няма да са живи вече синовете на твоите синове и тия, които ще се родят, поколенията пак ще гледат нависоко неговата светла глава на спасител на народите, увенчана с имената на неговите победи като от кръг звезди, и ще засияват челото и душата на всеки италианец, когато произнася името му.

Баща ти

Тридесет и два градуса

16 петък

За петте дни, които минаха от народния празник; температурата се покачи с три градуса. Сега лятото е в разгара си, всички започват да се чувствуват уморени, всички загубиха хубавия си розов цвят от пролетта; вратовете и краката изтъняват, главите се олюляват и очите се притварят. Клетият Нели, който не може да понася горещината и лицето му е станало бледо като восък, понякога заспива дълбоко, сложил глава върху тетрадката си, но Гароне винаги е нащрек и слага пред него изправена разтворена книга, за да не го види учителят. Кроси обляга червената си тиква на чина така, че тя изглежда откъсната от снагата му и оставена там. Нобис се оплаква, че сме много и му разваляме въздуха. Ах, какво усилие трябва да прави сега човек, за да учи! Аз гледам от къщните прозорци ония хубави дървета, които правят толкова дебела сянка; там бих изтичал на драго сърце и ме хваща мъка и яд, че трябва да отида да се затворя между чиновете. Но след