влизаше в сметките му. Беше пресметнал точно какъв процент от човечеството следва да бъде във военно положение, за да върви търговията с оръжие. При снижаване на цифрата, той губеше пари, а при покачване — борсата на ценни книжа изпадаше в колебания и рискът многократно се увеличаваше. За негова радост предизвикването на войни не беше проблем, за разлика от потушаването им.
Когато секретарката му го уведоми, че някакъв непознат настоява за незабавна среща, той си каза, че това сигурно е пратеникът на Специалиста. Две думи: злато и Азия му дадоха ключа към загадката. Очакваше го с нетърпение от няколко дни и веднага го прие. Агентът се обърна към клиента на правилен английски. Изисканият му костюм и безупречни маниери останаха извън полезрението на Колекционера, чужд на всякакъв род изтънченост.
— Специалиста е установил, че само две лица знаят точно как се задейства статуята, която ви интересува. Това са кралят и престолонаследникът: младеж, когото никой не е виждал от пет-шестгодишна възраст — обяви пратеникът.
— Защо?
— Изпратен е за обучение на неизвестно място. Всички владетели на Забраненото кралство минават през това по време на детството и юношеството си. Родителите поверяват детето на определен лама, който го подготвя за управник. Едно от нещата, които принцът е длъжен да изучи е шифърът на Златния Дракон.
— Тогава този лама или както там го наричат също знае шифъра.
— Не. Той е само наставник или водач. Никой не знае целия шифър, освен монархът и неговият наследник. Шифърът е разделен на четири части и всяка от тях се намира в различен манастир. В продължение на дванайсет години наставникът обикаля с принца из тези манастири и така той научава пълния код — обясни агентът.
— На колко години е въпросният принц?
— Горе-долу на осемнайсет. Обучението му е почти завършено, но не сме сигурни дали все още умее да разгадава шифъра.
— А къде е той сега? — нетърпеливо попита Колекционера.
— Смятаме, че се намира в тайно уединено убежище някъде по върховете на Хималаите.
— И какво чакате? Доведете ми го.
— Няма да е лесно. Вече ви казах, не знаем къде точно се намира, а и не сме убедени, че притежава цялата информация, която ви е нужна.
— Проверете! Нали затова ви плащам! Ако не го откриете, подкупете краля.
— Моля?
— Всички владетелчета на подобни незначителни страни са корумпирани. Предложете му каквото поиска: пари, жени, коли, все едно — каза мултимилионерът.
— Нищо от онова, което вие притежавате не би изкушило този крал. Материалните неща не го интересуват — отвърна японският агент с неприкрито презрение към клиента.
— А надмощието? Атомни бомби, например?
— Абсолютно не.
— Тогава го отвлечете, подложете го на мъчения, направете каквото е нужно и изтръгнете тайната!
— В неговия случай изтезанията няма да дадат резултат. Ще умре, без да продума. Китайците са прилагали подобни методи върху първосвещениците от Тибет, но твърде рядко са постигали успех. Тези хора са обучени да отделят тялото от съзнанието си — каза пратеникът на Специалиста.
— Как го постигат?
— Преминават в едно, да го наречем, по-високо духовно измерение. И духът се отдели от физическата материя, разбирате ли?
— Духът? Нима вярвате в тия неща? — изсмя се Колекционера.
— Не е важно дали аз вярвам. Въпросът е, че го постигат.
— Искате да кажете, че са като факирите в цирка, които не ядат с месеци и лежат върху пирони?
— Говоря за нещо много по-загадъчно от това. Някои лами могат да остават отделени от тялото си колкото време пожелаят.
— И?
— Това означава, че не усещат болка. Могат дори да умрат, ако решат. Просто престават да дишат. Безполезно е да измъчваш подобен човек — обясни агентът.
— А серумът на истината?
— Опиатите не действат, защото съзнанието е на друго равнище, отделено от мозъка.
— Искате да кажете, че кралят на въпросната страна е способен на подобно нещо? — изръмжа Колекционера.
— Не сме сигурни, но ако обучението, което е получил на младини, е било завършено и ако се е упражнявал живот, точно това искам да кажа.
— Този човек няма ли слабости? — избухна Колекционера, крачейки из стаята като звяр в клетка.
Има, дребни са, но ще ги открием — заключи агента и постави върху масата картичка, на която с лилаво бе написано колко милиона долара щеше да струва операцията.
Сумата беше неимоверно висока, но Колекционера прецени, че не става дума за обикновено отвличане, а и във всички случаи беше в състояние да я плати. Пипне ли веднъж Златния дракон и установеше ли контрол върху световните борси за ценни книжа, щеше да си върне вложението, умножено по хиляда.
— Добре, но не желая проблеми от никакъв характер — трябва да се действа дискретно, за да не се стигне до международен скандал. Главното е никой да не ме свърже с тази история — това ще съсипе репутацията ми. Накарайте краля да проговори, дори ако се наложи да взривите страната, ясно ли е? Подробностите не ме интересуват.
— Скоро ще имате новини — каза посетителят, стана изчезна безмълвно.
Колекционера изпита чувството, че се е изпарил във въздуха. Потръпна: жалко, че се налагаше да има вземане-даване с подобни опасни хора. Но не можеше да се оплаче: Специалиста беше първокласен професионалист, без помощта му нямаше да успее са стане най-богатият човек в света, номер едно, първи по богатство в историята на човечеството, по-богат от египетските фараони и от римските императори.
Утринното слънце озаряваше Хималаите. Учителят Тенсинг бе приключил с медитацията и молитвите си. Бавно и методично, като всичко, което правеше, той се бе измил на тънката струйка вода, която се процеждаше между скалите, и сега се готвеше за единственото си ядене за деня. Неговият ученик, принц Бахадур, бе кипнал водата за чая със сол и лой от як. Част от чая оставяха в кратунка, за да го пият през деня, а другата смесваха с препечено ечемично брашно, за да се получи цампа. Всеки от тях носеше храната си в торбичка между гънките на туниката.
Дил Бахадур бе сварил и малко от зеленчуците, отгледани с много труд върху безплодната почва на една естествена тераса на хълма, далеч от тяхното убежище. Налагаше му се да ходи по няколко часа, за да донесе наръч зелени листа или треви за храната им.
— Виждам, че накуцваш, Дил Бахадур — отбеляза учителят.
— А, не, не…
Монахът го прониза с поглед и ученикът зърна весело пламъче в зениците му.
— Паднах — призна той и показа драскотините и синините по крака си.
— Как?
— Разсеях се. Съжалявам, учителю — отвърна младежът с дълбок поклон.
— Треньорът на слонове следва да притежава пет качества, Дил Бахадур: добро здраве, самоувереност, търпение, чистосърдечие и мъдрост — каза ламата с усмивка.
— Забравих за тези пет качества. И сега съм ранен, защото загубих своята увереност при падането. А я загубих, защото бързах и проявих нетърпение. Когато отрекох пред вас, че куцам, измених на чистосърдечието. С една дума съм далеч от мъдростта, учителю.
Двамата весело се разсмяха. Свещеникът отвори дървено сандъче и извади оттам керамично бурканче със зеленикав мехлем, с който внимателно намаза крака на момчето.
— Учителю, според мен вие сте постигнали Просветлението, но сте останали на земята само за да ме
