завари една кокошка да кълве трохите по пода. Така я изрита, че й разпра корема и тя запърха с крила из кухнята и после остана да бере душа посред вътрешности и перушина. Но това не го успокои, напротив, ядоса го още повече и той усети, че се задушава. Яхна коня и се понесе в галоп — отиде да види как дамгосват добитъка. През това време в къщата дойде Педро Втори Гарсия, който беше ходил на гара Сан Лукас да прати един колет и се беше отбил в селото да вземе пощата. Носеше писмото на Ферула.
Пликът стоя цялата сутрин на масата пред входната врата. Като се прибра, Естебан Труеба влезе направо да се изкъпе, защото беше потен, покрит с прах от главата до петите и пропит с миризмата на ужасените животни. После седна зад писалището си да оправи някакви сметки и нареди да му донесат там една табла с ядене. Писмото на сестра си видя едва вечерта, след редовния обход на къщата, който правеше преди да си легне, за да провери дали са угасени фенерите и затворени вратите. Наглед писмото на Ферула не се различаваше от всички други, които бе получил от нея, но като го взе в ръка, разбра, още преди да го е отворил, че неговото съдържание ще промени живота му. Обзе го същото чувство, което бе изпитал, когато преди години държеше телеграмата на сестра си с известието за смъртта на Роса.
Отвори го, усещаше как от предчувствието слепоочията му туптят. Писмото известяваше накратко, че доня Естер умира и че след толкова години грижи и робуване Ферула била доживяла още една горчивина — майка й дори не я познавала, а денем и нощем зовяла сина си Естебан, не искала да умре, без да го види. Естебан никога не беше обичал истински майка си, беше му неловко в нейно присъствие, но се разтрепери от вестта. Разбра, че повече не може да измисля все нови и нови претексти, за да не я спохожда, и че е дошло време да поеме обратно за столицата и да застане за последен път лице с лице с тая жена, която присъстваше в кошмарите му с тежкия си дъх на лекарства, с охканията си, с безкрайните си молитви, тая страдалка, която бе населила със забрани и ужаси детството му и обременила с отговорност и чувство за вина зрелите му години.
Извика Педро Втори Гарсия и му обясни положението. Заведе го до писалището и му показа счетоводната книга и сметките от селския магазин. Предаде му връзка с всичките ключове освен този за избата с вината и му каза, че от този момент нататък до връщането си него ще държи отговорен за всичко налично в „Трите Марии“ и че всяка необмислена постъпка ще му излезе през носа. Педро Втори Гарсия пое ключовете, сложи счетоводната книга под мишница и се усмихна невесело.
— Ще направя каквото ми е по силите, господарю, но за повече не обещавам — рече той и сви рамене.
На другия ден Естебан Труеба за първи път от толкова години извървя отново пътя, който го бе довел от майчината му къща на село. С двата си кожени куфара стигна с каруца до гара Сан Лукас, качи се във вагона първа класа, останал от времената на английската железопътна компания, и отново запрекосява обширните поля, опънали се в подножието на планинската верига.
Затвори очи и се помъчи да заспи, но образът на майка му прогони съня.
III
Клара Ясновидката
Клара беше на десет години, когато реши, че не си струва да говори, и се затвори в мълчанието си. Животът й се промени видимо. Семейният лекар — добрият и приветлив доктор Куевас — се опита да я излекува от безмълвието й с измислени от самия него хапчета, сиропи от витамини и мазане на гърлото с бораксов мед, но не пролича да е постигнал някакъв ефект. Проумя, че лековете му са безрезултатни и че самото му присъствие хвърля момичето в ужас. Видеше ли го, Клара се разпищяваше, криеше се вдън земя и се свиваше като хванато натясно животно. Така че заряза лечебните си процедури и препоръча на Нивеа и Северо да я заведат при един румънец на име Ростипов, който беше сензацията на сезона. Ростипов си изкарваше хляба с фокуснически номера из вариететните театри и бе извършил невероятен подвиг — опъна една тел от върха на катедралата до купола на сградата на Галисийското землячество, от другата страна на площада, и по нея премина над бездната като си помагаше само с един прът. Но не тази малко вятърничава постъпка, а друго всяваше смут сред научните среди — в свободните си часове Ростипов цереше болни от истерия с магнетични пръчки и хипнотични сеанси. Нивеа и Северо заведоха Клара в лекарската консултация, която румънецът бе уредил временно в хотела си. Ростипов я прегледа обстойно и накрая заяви, че случаят не е от неговата компетентност тъй като малката не говорела не защото не можела, а защото не искала. Все пак, предвид родителските настоявания, той измайстори хапчета от захар, оцветени във виолетово, и като ги предписваше, предупреди, че това било сибирски цяр за лекуване на глухонеми. Този път обаче внушението не даде резултат и веднъж в залисията второто флаконче бе погълнато от Барабас, без това да доведе до някаква по-особена реакция у животното. Северо и Нивеа се опитаха да я накарат да проговори с домашни способи, със заплахи и увещания, дори я оставяха без ядене, за да видят дали гладът няма да я принуди да си отвори устата, за да си поиска вечеря, но и това не помогна. Бавачката си беше наумила, че момиченцето може да проговори, ако се уплаши здравата, и цели девет години измисля отчаяни средства, за да го стряска, с което само успя да направи Клара неуязвима за изненади и страх. Не след дълго малката не се плашеше от нищо, не си глътваше езика нито от появите на мъртвешки бледни и изпосталели таласъми в стаята й, нито от чукането на вампири и демони по прозореца й. Бавачката се дегизираше като безглав пират, като палач от лондонския Тауър, като увълчило се куче и като рогат дявол — според вдъхновението си в момента. Идеи черпеше от едни ужасяващи книжлета, които купуваше за целта, и макар че не можеше да ги прочете, заимстваше от картинките. Стана й навик да се промъква безшумно по коридорите, причакваше момичето в тъмното и му се хвърляше отгоре, виеше като вълк зад вратите и му завираше живи гадини в леглото, ала така и не успя да изтръгне и дума от устата му. Понякога Клара губеше търпение, хвърляше се на пода, риташе и крещеше, но не учленяваше нито звук на който и да е познат език, само сегиз-тогиз написваше на черната дъсчица, с която никога не се разделяше, най- долните възможни ругатни по адрес на клетата жена и тя се затваряше в кухнята да плаче от мъка, че се проявява такова неразбиране към нея.
— Правя го за твое добро, ангелче! — хлипаше Бавачката, увита в чаршаф с кървави петна и с почернено с горена тапа лице.
Нивеа й забрани да плаши повече дъщеря й. Проумя, че в състояние на смут мисловните сили на момичето нарастваха и настъпваше суматоха сред привиденията, които се навъртаха около него. На всичко отгоре това шествие на страшилища разнебитваше нервната система на Барабас, който поначало не се отличаваше с добро обоняние и не смогваше да познае Бавачката под нейните реквизити. Кучето започна да се напикава в седнало положение, оставяйки наоколо си огромна локва, и често му тракаха зъбите. Ала Бавачката само чакаше майката да се залиса и тутакси подновяваше опитите си да излекува немотата със същото средство, с което се спира хълцане.
Спряха Клара от колежа на монахините, в който се бяха изучили всичките и сестри, и й взеха домашни учители. Северо изписа от Англия една гувернантка, мис Агата, висока, цялата кехлибарена на цвят и с едри ръце на зидар, но тя не понесе смяната на климата, лютата храна и самоуправляемия полет на солницата, която се носеше над масата в трапезарията, та трябваше да си се прибере в Ливърпул. Следващата бе швейцарка, и на нея не провървя, а французойката, която пристигна благодарение на връзките на семейството с посланика на тази страна, се оказа толкова розова, закръглена и сладка, че след някой и друг месец забременя и като разследваха случая, се изясни че бащата е Луис, по-голям брат на Клара. Северо ги ожени, без да ги пита искат ли, или не, и противно на всички пророкувания на Нивеа и нейните приятелки двамата живяха много щастливо. Предвид тези преживелици Нивеа убеди мъжа си, че за дете с телепатични способности като Клара не е важно да знае чужди езици и че ще прокопса далеч повече, ако заляга над уроците по пиано и се научи да бродира.
Малката Клара четеше много и каквото й падне. С еднакъв интерес зобеше магическите книги от вълшебните куфари на вуйчо си Маркос и документите на Либералната партия, които баща й държеше в кабинета си. Изпълваше със записки от личен характер безбройни тетрадки, в които описваше събитията от онова време. Благодарение на тези дневници те не са пропаднали безследно, изличени от мъглата на забравата. И сега аз мога да използувам нейните бележки за да вдъхна живот на спомена за разказаното в тях. Клара Ясновидката можеше да тълкува сънища. Това умение беше естествено заложено в нея и не изискваше онези изтощителни проучвания в областта на кабалистиката, с които се бе занимавал вуйчо Маркос с повече усилия и по-малко сполука. Първи проумя способностите й домашният градинар Онорио. Веднъж му се присъниха змии. Те му се мотаеха между краката и за да се отърве от тях, той ги тъпка насън,
