докато успя да смаже деветнайсет. Както подрязваше розите, той разказа съня си на момиченцето просто за да го поразсее с нещо, защото много го обичаше и му беше жал, че е нямо. Клара извади своята дъсчица от джоба на престилката си и написа как се тълкува сънят на Онорио — ще имаш много пари, бързо ще ти се свършат, ще ги спечелиш без усилие, играй на деветнайсет. Онорио беше неграмотен, отиде при Нивеа и тя му прочете написаното. Падна голям смях и закачки. Градинарят постъпи съгласно инструкцията от дъсчицата и спечели осемдесет песос в едно комарджийско свърталище, което действаше нелегално зад един склад за въглища. Изхарчи парите за нов костюм, юнашко напиване с всичките си приятели и порцеланова кукла за Клара. Оттогава на малката се отвори много работа, налагаше й се да тълкува скришом от майка си какви ли не сънища. Като се разчу историята с Онорио, хората направиха пътека да се съветват с Клара. Питаха я какво значи, когато ти се е присънило, че летиш с лебедови криле над кула; че си в лодка, вълните те носят напосоки и изведнъж пропява сирена с вдовишки глас; че се раждат близнаци със залепени един за друг гърбове и всеки държи в ръката си меч. И Клара пишеше на дъсчицата, без изобщо да се двоуми, че кулата — това е смъртта, и че който лети над нея, ще се спаси от сигурна гибел при злополука; който е претърпял насън корабокрушение и е чул сирена, ще си загуби работата и големи неволи ще му минат през главата, но ще му помогне жена, с която ще направи пазарлък; близнаците — това са мъж и жена, впрегнати в един и същи житейски ярем, та затуй се бъхтят един друг с мечове.
Освен дето тълкуваше сънища, Клара предвиждаше бъдещето и предугаждаше намеренията на хората. Тези нейни умения се запазиха за цял живот и с времето се задълбочиха. Тя предрече смъртта на кръстника си дон Саломон Валдес. Той беше посредник в Търговската борса; един ден реши, че е загубил всичко, и се обеси на лампата в луксозната си кантора. Отидоха там по настояване на Клара и го намериха увиснал и замязал на посърнал коч, както тя го описа на дъсчицата. Предсказа хернията на баща си, всички земетресения и други природни бедствия, единствения снеговалеж в столицата, когато от студа погинаха бедняците по селата и розовите храсти в градините на богаташите. Разкри самоличността на убиеца на ученичките много преди полицията да намери втория труп, ала никой не й повярва и Северо не искаше дъщеря му да дава мнения по афери с престъпници, които не са в родствени връзки със семейството. Клара разбра от пръв поглед, че Хетулио Армандо ще изиграе баща й в сделката с австралийските овце — за нея това си личеше по цвета на флуидите му. Написа на баща си какво му се крои, но той не й обърна внимание и когато се сети за предсказанията на най-малката си дъщеря, бе загубил половината си състояние, а забогателият му съдружник се развяваше из Карибско море със собствена яхта за слънчеви бани и с цял сарай негърки на борда с ей такива задници.
Умението на Клара да движи предмети, без да ги докосва, не изчезна с първата й менструация, както вещаеше Бавачката. Напротив, засили се и момичето постигна толкова високо майсторство, че можеше да движи клавишите на пианото със затворен капак, при все че въпреки желанието си така и не успя да премести из стаята и самия инструмент. На тия чудатости посвещаваше по-голямата част от енергията и от времето си. Разви способността да познава учудващо голям процент от картите в колодата и измисли игри със смайващи трикове, с които развличаше братята си. Баща й Северо й забрани да гадае бъдещето по картите и да вика призраци и палави духове, които притесняваха останалите членове на семейството и изправяха косите на прислугата. Нивеа обаче прецени, че колкото повече ограничават и плашат най- малката й дъщеря, толкова повече се засилва нейният лунатизъм, тъй че реши да я остави на мира със спиритическите й номера, игрите й на врачка и пещерното й безмълвие и се постара да я обича без условности и да я приеме такава, каквато беше. Не се вслушаха в препоръките на доктор Куевас, който донесе от Европа новата мода лудите да се лекуват със студени бани и електрошокове, и Клара израсна на воля, като диво растение.
Барабас не се отлъчваше от малката ни денем, ни нощем, освен в естествените си периоди на полова активност. Винаги се въртеше край нея като огромна сянка, между другото и мълчеше като нея, лягаше в краката й, когато тя сядаше, а през нощта спеше до леглото й и пухтеше като локомотив. Толкова здраво се бе сдушил с господарката си, че тръгнеше ли тя да ходи като сомнамбул из къщата, кучето вървеше след нея в същата поза. При пълнолуние беше нещо обичайно да ги виждат как сноват по късна доба из коридорите като два призрака, витаещи в бледия светлик. С времето започна все по-явно да проличава, че кучето е голям заплес. Никога не можа да проумее, че стъклото притежава свойството прозрачност, и когато се разлудуваше, често се понасяше в тръс срещу прозорците с невинното намерение да хване някоя муха. Падаше от другата страна с трясък на счупени стъкла, озадачено, умърлушено и гузно. По онова време стъклата идваха от Франция с кораб и манията на животното да се хвърля срещу прозорците стана истински проблем, докато Клара не измисли като крайно средство по тях да нарисуват котки. Щом поотрасна, Барабас преустанови детинските си полови упражнения с краката на пианото, но инстинктът му за възпроизвеждане се проявяваше само когато надушеше наблизо някоя разгонена кучка. Тогава не можеше да го възпре никоя верига и никоя врата, преодоляваше всички изпречили се насреща му препятствия, втурваше се на улицата и изчезваше за два-три дена. И всеки път, когато се връщаше, горката кучка, заклещена и направо увиснала във въздуха, се влачеше отзаде му. Налагаше се да прибират децата, за да не гледат ужасното зрелище. Градинарят заливаше двойката със студена вода, докато най-сетне, след дълго поливане, ритници и други срамотии, Барабас се отклещваше от възлюблената си и я оставяше да бере душа в двора на къщата, където Северо трябваше да я доубива с пушката.
Девическите години на Клара преминаха безбурно в голямата къща с три двора на родителите й. Глезеха я по-големите й братя и сестри, глезеше я Северо, тя му беше любимката, глезеха я Нивеа и Бавачката, която продължи зловещите си набези, маскирана като върколак, но в останалото време я обграждаше с най-нежни грижи. Почти всичките й братя се бяха задомили или заминали, едни пътуваха, други работеха в провинцията, и голямата къща, която по-рано приютяваше многобройна челяд, беше почти празна и много от стаите й не се използваха. През свободното си от наставници и гувернантки време момичето четеше, движеше най-различни предмети, без да ги докосва, гонеше се с Барабас, упражняваше се в разни игри на отгатване и се учеше да плете. От всички домашни дейности тя успя да овладее единствено ръкоделието. От онзи четвъртък преди Великден, когато отец Рестрепо я обвини, че дяволът се е вселил в нея, над главата й се появи лек ореол, който обичта на родителите и дискретността на братята й успяха да опазят от дебнещите хорски очи, но мълвата за чудатите й умения плъзна шепнешком по женските събирания. Нивеа си даде сметка, че никой не кани дъщеря й и че дори собствените й братовчеди я избягват. Помъчи се да компенсира тази липса на приятели с пълната си всеотдайност и го стори толкова успешно, че Клара има радостно детство, за което в следващите години щеше да си спомня като за светъл период от своя живот въпреки самотата и немотата си. Завинаги щеше да запази в паметта си следобедите, които двете с майка й прекарваха в стаичката за шев, където Нивеа шиеше на машина дрехи за бедните и й разказваше приказки и семейни истории. Сочеше й старовремските фотографии на стената и й говореше за миналото.
— Виждаш ли този строг човек с брада на морски разбойник? Това е чичо Матео. Замина за Бразилия, беше завъртял търговия с изумруди, но една пламенна мулатка го урочасала. Окапала му косата, опадали му ноктите, разклатили му се зъбите. Наложило се да отиде при един магьосник, жрец на племето воду, негър, черен като катран. Дал му жрецът някаква муска и зъбите му укрепнали, поникнали му нови нокти и пак му покарала косата. Погледни го, дъще, косата му е по-обрасла, отколкото на индианец. Той е единственият плешив човек на света, на когото отново е поникнала коса.
Клара се усмихваше и не казваше нищо, но Нивеа продължаваше да си нарежда — беше свикнала с мълчанието на дъщеря си. От друга страна таеше надежда, че като не престава да й пълни главата, малката рано или късно ще я попита нещо и ще си възвърне говора.
— А този пък — разправяше Нивеа — е чичо Хуан. Аз много го обичах. Веднъж пръдна и с това си подписа смъртната присъда. Голямо нещастие. Случи се на един пикник. Беше уханен пролетен ден, всички братовчедки се бяхме докарали с муселинени рокли и с шапки с цветя и финтифлюшки, а момчетата се кипреха в най-хубавите си неделни костюми. Хуан си свали бялото сетре, сякаш ми е пред очите! Запретна си ръкавите на ризата и се увеси гордо на клона на едно дърво, за да предизвика с гимнастическите си подвизи възхищението на Констанса Андраде — бяха я избрали за кралица на празника на гроздобера и той още от пръв поглед пощуря по нея. Хуан се вдигна безупречно два пъти на мускули, направи едно пълно превъртане и при следващото движение току пусна една звучна. Не се смей, Кларита! Беше ужасно. Възцари се неловко мълчание и по едно време кралицата на гроздобера се разсмя неистово. Хуан си облече сетрето, беше пребледнял като вар, отдалечи се е бавни крачки от групата и повече не го видяхме. Търсиха го чак в
