прегръдката му, за още целувки. Успя някак да запази спокойствие, само ръцете й се докосваха до неговите.
Мълчанието й беше този подтик, от който той се нуждаеше. Почувства се, сякаш се намира на изповед, и започна да разказва. Луси си наложи да сдържи естественото си желание да му зададе няколко въпроса, не й се искаше разказът му изведнъж да секне.
Ричард й обясни, че преди пожара той и жена му както обикновено са се карали, караници, които се случвали все по-често след раждането на Карълайн. След като се разделил с нея, той отишъл в кабинета си и започнал да пие. Тази вечер обаче изпил само няколко чаши, не като друг път след караница с нея. После пожелал да види децата си и се отправил към стаите им. Постоял до леглото на Карълайн и наблюдавал как завивката равномерно се издига и спуска в ритъма на дишането й. После влязъл и в спалнята на момчетата. Отново постоял до леглото им и ги наблюдавал. Почувствал се по-добре и си излязъл.
Докато слизал по стълбата на път за спалнята си, видял дим и изведнъж пред очите му върху стълбищната площадка паднала завеса, обхваната от огън. Извърнал се и хукнал към стаите на децата. След това не бил много сигурен какво точно се е случило. После слугите му казали, че дръпнал всички възможни звънци, събудил децата и се успокоил едва, когато се уверил, че и децата, и всички слуги, живеещи на най- горния етаж тичат надолу към изхода. Едва излезли навън и сградата, обхваната от пламъци, рухнала. Ричард се уверил, че децата са в безопасност, заповядал да се направи проверка на присъстващите и започнал да се мята от групичка на групичка, търсейки жена си. Когато най-сетне разбрал, че никъде я няма, се втурнал към горящите развалини, но слугите го спрели, макар и доста трудно. Благодарение на ранното предупреждение само двама души не успели да напуснат сградата — жена му и слугинята й. На сутринта след пожара една от слугините от кухнята си спомнила, че същата вечер жена му е поискала тисан — лекарство, с чиято помощ можеше да спи непробудно осем-десет часа.
— Ако бях в съседната стая, щях да мога да я изнеса — каза с горчивина Ричард. По време на разказа беше станал и се беше подпрял отново на полицата на камината, загледан в огъня.
— Сигурно си щял. Но какво щеше да се случи с децата и слугите? — попита го Луси, а в същото време мислеше каква ли болка и вина го измъчваха в момента.
Той изненадано я погледна — изглежда, че никога не си беше задавал този въпрос.
— Щяха ли те да успеят да избягат, ако ти не ги беше събудил? — продължи тя.
— Не зная.
— Каза, че главното стълбище е било в пламъци. Щяха ли да се сетят сами да използват задното? — попита го тя, единствената й цел бе да го утеши.
— Слугите може би, но…
— Припомни си живота на колко хора си спасил, а не тези, които са загинали. Справил си се по най- добрия начин, Ричард — повтори тя, като в същото време се приближаваше до него. — Както ми беше казал веднъж, това е единственото, на което може да се надява човек — че ще се справи по най-добрия възможен начин.
Той протегна ръце и я прегърна, усещайки топлината на тялото й.
— Как успя да помъдрееш толкова? — попита я през смях.
После тялото му като че се вцепени и гласът му отново се изпълни с печал.
— Дейвид няма да го разбере.
— Не и сега. Може би като стане по-голям — успокои го тя и протегна ръка да погали челото му точно където се беше образувала дълбока бръчка.
— Ние и най-вече ти ще преживеем доста трудни времена, докато го разбере. Той не приема нашата женитба — изрече мрачно Ричард.
Притегли Луси по-близо до себе си, топлината и близостта на тялото й го караха да се вълнува. Пое си дълбоко въздух, вдъхвайки аромата, който се носеше от нея.
— Лесно е да разбереш нещо, ако вникнеш в причините. Разбира се, той се чувства предаден от мен. Аз съм жив, а майка му е мъртва. Но той ще се справи. Ще видиш.
Тя се наклони назад, така че да може да погледне лицето му. И това, което видя изписано там, като че я накара да забрави да диша.
Ричард приближи глава към нейната бавно — искаше сякаш да й даде възможност да се отдръпне, ако иска. Напротив, тя също започна да се приближава към него. И изведнъж устните му докоснаха нейните. Отначало той просто си мечтаеше за една лека целувка, после, когато устните й отвърнаха на целувката му, прегръдката му стана още по-страстна. Разтвори устните й и прокара език между тях. Леките целувки, които Луси бе разменяла с бившия си годеник, не я бяха подготвили за такъв изблик на страст. Но вместо да се дърпа назад, тя обви още по-здраво ръце около шията на мъжа си, разтвори устни и пропусна езика му вътре. Ричард не чака втора покана.
Ръцете му я притеглиха още по-близо до него и тя усети натиска на тялото му през леката преграда, която представляваха дрехите им. Отново я целуна; а ръцете му обходиха гърба й и запалиха нов огън в нея. После лекичко я отблъсна и тя беше готова да протестира. Той се наведе и я целуна по шията, точно до ухото й. Устните му бяха горещи и я накараха отново да се почувства като обхваната от огън. Луси чувстваше сърцето си да бие толкова силно и сякаш всеки момент щеше да разкъса телесната й обвивка.
Ричард започна да целува ухото й. Тя лекичко изписка. След това устните му се спуснаха по-надолу, покривайки с целувки раменете й. Тя се притискаше все по-силно към него. Той за момент се усмихна, после Луси усети езика му върху ключицата си и отново изписка.
Тези нейни писъци сякаш освободиха нещо у Ричард. Той протегна ръце и откопча корсажа, който поддържаше роклята и разголи гърдите й. Твърде отдадена на емоциите, които я бяха обхванали, Луси даже и не посмя да протестира и се остави дрехата й да се свлече на пода. При вида на белотата на гърдите й, поддържани от корсет, той сдържа дъха си. Протегна ръка и леко ги погали, после я пъхна надолу, за да достигне зърната им. Огънят, който усети в себе си, направо зашемети Луси. Опита се да се изплъзне от ръцете му, но Ричард, в чиито очи се четеше пламъкът на страстта, не я пусна. И тя започна да се върти в прегръдките му.
Движенията й сякаш дръпнаха пред него завеса и той излезе от унеса, в който беше изпаднал. Усмихна й се и отпусна обятията си.
— Бързам ли, мъничката ми — попита я той, накланяйки глава да я целуне още веднъж.
Луси бавно си възвръщаше способността да говори.
— Аз не съм дете — изрече тя дрезгаво.
Ричард хвърли бърз поглед на пълните й гърди и после я погледна в очите.
— Ясно си личи — каза с усмивка. Тя се изчерви. — Много си красива.
Сравнявайки се с това, което беше на млади години, тя поклати глава.
— Твърде слаба съм — прошепна тя.
— Не и където трябва. — Той сведе глава и я целуна по гърдите, а тя като че престана да диша. — Плаша ли те? — попита я той, въпреки че не беше много сигурен дали би престанал да я докосва, ако му кажеше да.
— Не — прошепна тя, неспособна да предотврати треперенето си.
Плашеше се от чувствата, които изпитваше, но не искаше той да спира.
— Добре.
Ричард отново я взе в прегръдките си и я притисна до гърдите си. Целуна я и огънят в нея забушува отново. Изправяйки се на пръсти, тя обви ръце около шията му и отвърна на целувката. Той покри с целувки шията и гърдите й, Луси задиша тежко, разтвори уста и очите й заблестяха. Усети копнеж, какъвто по-рано не беше изпитвала. Ръцете й погалиха раменете му, после гърдите му и тя се притисна още по-силно към него. Следвайки неговия пример, издърпа ризата от панталона му и я съблече, така че сега можеше спокойно да докосва тялото му.
Изведнъж и двамата усетиха, че все още седят на канапето и се отделиха един от друг. Ричард осъзна, че то едва ли е най-доброто място да съблазни съпругата си, след като на няколко крачки само от тях има легло. Взе Луси на ръце и я понесе към леглото. Тя се изчерви, когато той свали панталоните и обувките си, но не затвори очи. Но когато съпругът й посегна към връвта на долните си гащи, стисна очи. Извън топлата му прегръдка, тя потрепери. В същия миг осъзна, че макар стаята да се осветяваше само от няколко
