запалени свещи и огъня в камината, Ричард спокойно можеше да я види в цялата й голота. Обхвана я паника и се опита да се скрие под завивките.
Той легна на леглото и я отви.
— Нямаш нужда от тях — прошепна той. — Аз ще те стопля.
Тя поклати глава и задърпа завивките. Мислейки си, че е просто срамежлива, той сведе глава и я целуна. Тя не се отдръпна, но и не отговори на целувката му. Най-накрая той усети, че тя плаче.
— Какво те притеснява? — попита Ричард, като се опитваше да изтрие сълзите й. — Искаш да спра ли?
Той се отдръпна леко назад, опитвайки се да сдържи страстта си. Тя поклати глава.
— Какво има тогава?
Луси отваря и затваря няколко пъти уста, докато се реши да говори.
— Краката ми — прошепна.
— Болка ли ти причинявам? Защо не ми каза по-рано? — попита я той, отдръпвайки се още повече.
Луси се опитваше да спре да плаче. Откакто се беше оправила след нещастието, беше решила да плаче само когато е сама.
— Не си отивай — примоли се тя, придвижвайки се по-близо до него.
Той се извърна на една страна и отново погледна към нея. Сега, макар устните й да трепереха, тя беше престанала да плаче.
— Не исках да ти причиня болка — промълви той мрачно.
— Ти с нищо не си се провинил.
— Не разбирам тогава.
— Не исках да ги видиш.
Устните й отново силно се разтрепериха. Тя притвори очи, надявайки се по този начин да спре новия изблик на сълзи.
— Какво да видя? — попита той объркан. Тя пое дълбоко дъх и се опита да се овладее.
— Краката ми — прошепна.
— Какво им има на краката ти?
— Толкова са грозни — изплака тя с горчивина.
В мига, в който вече можеше да стои на краката си, тя се беше изправила пред голямото огледало, беше разгледала цялото си тяло и се бе ужасила от дълбоките белези. Камъните, които бяха причинили падането на коня й, се бяха оказали между нея и земята. Острите им ръбове се бяха впили в краката й и причинили дълбоки рани на бедрата и прасците й. Макар по-голямата част от нараняванията да бяха всъщност вътрешни разкъсвания и счупвания по костите й, белезите й бяха останали като спомен от онзи ден.
— Нека да погледна — помоли Ричард.
Тя още веднъж се опита да се скрие под завивките, но той не й позволи да го направи и решително ги отметна. Стана от леглото, взе една свещ и я постави така, че да я осветява по-добре. После застана до нея и внимателно я огледа. Засрамена, Луси му обърна гръб и скри лице във възглавниците. Той я гледа известно време, после обиколи леглото и легна на мястото си.
Тя лежеше неподвижна, очаквайки думите му. А той лежеше до нея безмълвен. Най-накрая Луси не издържа и се извърна към него.
— Грозни са, нали? — каза тя, очаквайки да види как на лицето му се изписва израз на отвращение или съжаление.
— Кое?
— Белезите ми.
— Тези ли? — попита той и се плъзна надолу така, че да може да целуне белезите на прасците й. Тя въздъхна и усети как потръпва от целувките му. Устните му продължиха нагоре и целунаха белега от вътрешната страна на бедрата. Тя изписка, искаше й се да му каже да спре, но връх взе насладата от целувките му. Той вдигна глава и й се усмихна.
— Те са като всички белези, които животът оставя върху нас.
После я погали по току-що целунатото от него място. Луси отново усети как като че тялото й е обхванато от пламъци и потръпна.
— Нито един жив човек не може да ги избегне. Може някой ден да ти покажа и моите.
Ричард приближи лицето си до нейното, в очите му отново бе пламнала страстта. Луси го гледаше и очите й блестяха. После той я целуна и сякаш тази целувка освободи и двамата. Страхът у Луси беше изчезнал. Устните й се разтвориха и тя леко прокара език по неговите устни. Ръцете й го притиснаха в здрава прегръдка и той се почувства изгубен.
Глава пета
Когато на следващата сутрин Луси се събуди първа, тя беше почти убедена, че случилото се предната нощ е само сън. Но като се разсъни достатъчно, осъзна, че не е сама. И също както предната сутрин, тя се опита да стане от леглото, без да събуди Ричард. Но още при първото движение изписка от болка.
Ричард се прозина широко и седна на леглото — за първи път от месеци насам се усещаше напълно отпочинал.
— Ще се наложи да те отуча да се измъкваш сутрин рано — промърмори той с усмивка.
Наведе се към нея — искаше да я целуне. Но се отдръпна, като видя колко е бледо лицето й.
— Зле ли ти е?
— Няма нищо. Ще се оправя след малко — каза тя и се опита да му върне усмивката.
Макар обикновено сутрин да се чувстваше вдървена и то особено ако застудееше, сега това чувство много бързо отшумя.
— Да не би снощните събития да са те уморили прекалено — попита я той, като вътрешно се укоряваше, че е трябвало да се отнесе по-нежно с нея.
— Не.
Припомняйки си как се беше притискала в него, как го беше окуражавала, тя се изчерви и сведе очи. После погледна към него и се усмихна. Ричард въздъхна, в този миг му се прииска двамата отново да се потопят в огъня на страстта. Но видът на все още бледото й лице бързо го върна на земята. Той стана от леглото, заобиколи го и се приближи до нея.
— Легни по корем — каза й.
Тя го изгледа.
— За да мога да масажирам мускулите ти — обясни й.
Припомняйки си начина, по който беше облекчил болката й през първата й вечер в имението, тя му се подчини и легна по корем.
Когато Ричард приключи с масажа, Луси вече не усещаше болка в гърба и краката си. Превъртя се и вдигна очи към него, пожелавайки си случилото се от предната нощ да се повтори. При вида на страстта, която се появи в очите му, тя едва си пое дъх. Протегна ръце към него, а той като че това бе очаквал. Легна до нея, взе я в прегръдките си и я отведе отново до непознати върхове.
Следващия път, когато се събудиха, видяха, че слънцето вече се намира високо в небето. За своя най- голяма изненада Луси нямаше никакви проблеми, като се раздвижи. Погледна към Ричард, който вместо на възглавницата си, беше сложил глава на гърдите й. Усети топлия му дъх върху кожата си и потрепери. Той отвори очи и тя усети топлината на езика му. После, за неин най-голям ужас, се обадиха червата й.
Ричард седна на леглото и се засмя. На Луси й се искаше да го помоли да остане, но беше твърде смутена.
— Да позвъня ли за закуската — попита той с такъв тон, сякаш беше напълно нормално те двамата да се будят в едно легло.
Тя кимна и потърси топлината на завивките. Ричард, все още гол, се протягаше към връвта със звънеца, когато тя рязко стана.
— Ами дрехите, с които бяхме снощи! — извика ужасена, припомняйки си, че предната нощ ги бяха захвърлили на пода.
