мнението си. Или щеше да я вземе за нагла лъжкиня.
— Може би някой ден, но не сега. Имам чувството, че ще имаме много време да разговаряме по- късно.
— Много добре.
Пръстите й се изгубиха в огромната му ръка и стомахът й трепна.
— Какво? — Тя се засмя пресилено. — Няма да спориш?
— Както сама каза — ще имаме достатъчно време. Кажи ми обаче — той вдигна ръката й към устните си и докосна леко връхчетата на пръстите й — за търсенето, на което Мерлин възнамерява да ни изпрати.
— Вече ти казах. — Защо бяха толкова топли устните му? — Не мога. Трябва да говориш с Мерлин.
— Но знаеш, нали? — Погледът му не изпускаше нейния.
Защо й беше толкова трудно да диша?
— Ъ-ъ… Предполагам, че да.
— Но няма да ми кажеш?
— Да кажа?
Как би могла въобще да каже нещо, докато тези дълбоки, буреносни очи я парализираха, а докосването на устните му преобръщаше вътрешностите й?
— А ще ми кажеш ли поне това? — Устните му се придвижиха към средата на дланта й и той я целуна леко. Побиха я тръпки. — Защо Мерлин каза, че си тук заради мен?
— Това ли е казал? — попита немощно тя.
— Да. — Дръпна леко ръката й и я придърпа в прегръдката си. Тя трябваше да се възпротиви. Искаше да се възпротиви. Но не можеше. — Ти каза, че не си тук, за да се омъжиш за мен. — Сведе глава към нея. — Какво искаше да каже Мерлин? — Устните му шепнеха до нейните, тя въздъхна. Желанието — силно и безумно — я обзе. — Как така си тук заради мен?
Тя изстена.
— Това е много лоша идея.
— Така ли, красива Теса? — Той я прегърна по-силно, толкова силно, че тя усети извивките на силното му тяло. — Наистина ли е лоша идея?
Устните му се притиснаха към нейните, нежни, но настоятелни. Тя въздъхна, предавайки се. Заля я неочакван копнеж. Устните й се отвориха под неговите, той я притисна още по-силно към себе си, устните му настояваха, а желанието й нарастваше, извирайки някъде дълбоко от дълбините на тялото й. Сграбчи туниката му. Ръцете му галеха гърба й. И преди се бе целувала, дори бе правила страхотен секс, но нищо в живота й не бе обърквало сетивата й така, както докосването на този мъж. Този рицар. Той беше мит, който тя не признаваше. Легенда, в която не вярваше. Как бе възможно да е толкова истински? Как бе възможно тя да се чувства толкова изгубена?
Той се претърколи по гръб, придръпвайки я върху тялото си. Миришеше на кожа, мускус и топлина и ако беше в своя свят, това щеше да я отблъсне, но тук мирисът му събуждаше някакви първични инстинкти. Ръцете му хванаха ханша й, топлината му проникна през тънката материя на роклята й. Устните й намериха пулса на шията му. Той изстена, сграбчи роклята й и я повдигна нагоре, докато не хвана голите й крака. Теса потрепери. Възбудата му беше съвсем осезаема между бедрата й и тя се премести, за да я усети още по-силно.
Някакъв глас в главата й крещеше да се овладее. От това нямаше да излезе нищо! Не беше правилно! Щеше да унищожи и двамата! Не й пукаше. Нямаше значение. Нищо нямаше значение, освен пламъкът на желанието му, който се сливаше с нейния. Желаеше го почти болезнено, с болка, произлизаща от самата й същност. По дяволите последствията за нея, за него, за бъдещето!
— Теса.
Той прошепна името й толкова настойчиво, че тя вдигна глава и го погледна в очите. Очи, които блестяха от тъмна страст и нещо повече. Смущение и още нещо. Тя се втренчи в тях. Погледът му се вкопчи в нейния. Какво още? Страх? Дали той не осъзнаваше каква катастрофа ще произлезе от това? Дали усещаше, както тя в момента, че това не е просто сливане на телата им, а и на душите им? Че нищо никога вече няма да бъде същото? Или беше чувство за вина? Дали силата на привличането между тях е върнала спомена за жената, която е обичал? Голямата му любов? Истинската му любов. Тя затаи дъх и разбра, че все пак едно нещо има значение. Голямо.
— Не. — Тя се претърколи от него и се изправи, поемайки си дълбоко въздух.
— Теса. — Той също скочи.
— Не. — Тя протегна ръка и заотстъпва заднишком. — Стой далеч от мен.
— Теса.
Дишаше запъхтяно. Тя се обърна и стисна здраво ръце, опитвайки се да се овладее.
— Не исках… Не знам… — В гласа му звучеше болка.
— Не се тревожи. — Обърна се с лице към него. — Малко следобедно удоволствие, излязло от контрол. — Тя се ухили смело, макар че въобще не се чувстваше така. — Хей, та ти си мъж! Аз съм жена. Пролет е. Хормоните явно са плъзнали. Забрави затова.
— Да забравя? — Челото му се сбърчи гневно. — Не искам да забравя. Това не беше просто…
— Спри дотук. — Гласът й трепереше леко и тя се надяваше, че той няма да забележи. — Сериозно говоря. Нищо не е станало. Беше грешка. Това е всичко. И няма да се случи отново. Не съм тук, за да облекчавам похотта на някакъв средновековен мъжага.
— Похот? — Ръцете му се свиха в юмруци. Личеше, че е побеснял. — Когато те държах в прегръдките си, това не беше просто похот.
— И какво беше?
— Не знам. — Прокара пръсти през косата си. — Аз… — Поклати глава.
— Виж какво, ще разбереш какво е измислил Мерлин за нас тогава, когато той ти каже, и нито миг преди това. — Добре. Треперенето бе спряло. — И няма да постигнеш нищо, като се опитваш да го измъкнеш от мен чрез… — Тя спря и се втренчи в него. — За това ли беше всичко? Мислел си, че така ще можеш да изкопчиш истината от мен?
По лицето му премина сянка на смущение.
— Може би, в началото. Може би си помислих…
— Ти… Ти… — Задави се от гняв. — Мошеник такъв! Благородният Галахад. Ама че тъпотия. Какво стана с кавалерството, честта и всички онези приказки?
Той изпъна рамене.
— Това не е въпрос на чест.
Тя повдигна вежди.
— Нима?
— Това е въпрос на стратегия. Всеки знае, че жените казват доста неща, когато са сграбчени от страстта. Ти знаеш нещо, което аз искам да знам. — Пристъпи към нея. — И ще го разбера.
— Е, няма да го изкопчиш с целувки. Не мога да повярвам, че за малко не се хванах. — Тя се обърна рязко и направи една крачка.
Той сграбчи ръката й и я дръпна обратно.
— Това си мислех в началото, но не и в края.
— Пусни ме! — Тя стисна ръце и се изви, но лакътят й бе спрян от стоманената му хватка. — Ох!
От очите му излизаха искри.
— Сестра Абигейл може би все пак не те е обучила толкова добре. Един рицар може да бъде сварен неподготвен само веднъж.
Тя се отскубна и отстъпи назад.
— Ще го имам предвид. А сега трябва да си изясним някои неща.
— Много добре.
— Ти и аз ще бъдем партньори в това малко приключение, което ни е замислил Мерлин. Съвсем професионални отношения. Това е. Точка. Разбрано?
Той сви рамене.
