— Както желаеш.
— Точно това желая.
Теса се обърна и тръгна в посока към замъка. За един миг си бе помислила, че той изпитва същите чувства като нея. Страст, толкова дълбока, че я плашеше. Чувства, които дори не бе подозирала, че съществуват. Когато се върнеше в онзи глупав, примитивен замък, щеше да си поплаче хубавичко.
Възможно ли е да е любов? Олюля се при тази мисъл. Не, разбира се, че не. Бе станало прекалено бързо, за да е любов. Но дори сексуалното желание никога не е било толкова силно. Никой мъж не я бе възбуждал така. Не само тялото й, но съзнанието й, може би дори душата й. Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че каквото и да изпитваше към него, то беше силно и плашещо. При други обстоятелства сексът с него щеше да е хубав. Добре де, щеше да е страхотен. Фантастичен. Но това не можеше да стане, без да се намеси и сърцето й. Проклет мъж. Очевидно беше, че все още обича мъртвата си съпруга. А дори и тук, където никой не подозираше за съществуването на нейния свят, тя не можеше да си позволи да обича мъж, който не може да отвърне на чувствата й. Конят му спря до нея.
— Какво? — каза рязко тя, без да вдига поглед.
— Има много път до замъка, милейди.
Без да го вижда, знаеше, че се усмихва.
— Не съм ти никаква лейди. — Стисна зъби. — И ми се върви.
— Аз мисля, че не. — Той посегна и я грабна.
— Хей!
Галахад я сложи пред себе си без никакво видимо усилие.
— Толкова ме дразниш.
— Както и ти мен. — Той спря и Теса знаеше, че ако го погледне, ще види, че се усмихва. — Милейди.
Яздеха мълчаливо около пет минути, когато Теса се отказа да се опитва да седи изправена и възможно най-отдалечена от него. Отпусна се. Защо й беше толкова приятно докосването до тялото му?
— Очаква се кралят да се върне днес — обади се той.
— И аз така чух.
— Довечера ще има голям пир. — Тя не отговори и той въздъхна. — Тогава ще го помоля за благословията му.
— За Граал? — Тя затаи дъх.
— За Граал. — Гласът му беше равен и в него се долавяше сила и решителност, на които тя не можеше да не се възхити.
— Това е значи. — Въодушевление ли изпитваше? Или страх? — Началото на приключението.
— Имал съм много приключения. Това… това ще бъде различно.
— Без съмнение, приятел — каза тя повече на себе си, отколкото на него. Как щеше да бъде непрекъснато с него и едновременно с това да се държи на разстояние?
— Съжалявам, че няма да успеем да осъществим незначителната задача, която ни е подготвил Мерлин, но няма да имам време. Ще напусна Камелот възможно най-бързо. — Той спря, очаквайки някакъв отговор, но тя нямаше ни най-малка представа, какво да каже. Не искаше да го лъже, но определено нямаше намерение да му каже истината. — Ще ми липсваш, Теса — каза тихо той и сърцето й се сви.
— Този път няма да стане. — Тя поклати глава. — Както ти каза:
Той само се усмихна и продължиха да яздят мълчаливо. Теса можеше да се наслаждава на спокойствието, докато траеше. Галахад щеше да побеснее, когато разбере, че ще получи точно това, което иска, но с прибавка към него. Тя наистина мислеше това, което каза. Отсега нататък всичко беше само бизнес. А после щеше да се прибере вкъщи. Галахад щеше да остане в някой клас, който ще я принудят да води. Точно там, където му беше мястото, а тя щеше… какво? Да пътува за Гърция? Смешно, дори гръцките богове някак бледнееха пред нейния легендарен рицар. Разбира се, той не беше неин рицар и никога нямаше да бъде. Дори и тя да го поискаше. А тя не искаше.
Тя се размърда, опитвайки се да се намести по-удобно, и той я хвана по-силно. Просто не беше възможно да не усети топлината на тялото му, проникваща в нейното. Никога повече нямаше да язди с него. Подобно нещо не можеше да се случи в хубав, удобен автомобил, където всеки си има собствена седалка. По дяволите, мразеше Средновековието.
Беше съвсем сигурна, че когато стигнат в замъка, сърцето й ще я боли почти толкова, колкото задникът.
Глава 8
И, какво, по дяволите, трябваше да направи сега? Чувстваше се толкова не на място, както би се чувствал нудист на официална вечеря.
Теса стоеше в дъното на голямата зала, почти скрита зад една от колоните, които се издигаха като червени дървета към тавана. Разноцветно облечени хора разговаряха, докато заемаха местата си покрай дългите маси. Теса трябваше да си признае — това беше величествено като епичен филм и почти толкова завладяващо.
Изведнъж всички разговори замряха. В далечния край на залата, върху повдигната платформа, имаше маса, покрита с бяла покривка. Там седяха две жени и един мъж между тях. Двама стояха изправени точно зад тях, сякаш току-що бяха станали. Разпозна Галахад отдясно. Дори от това разстояние виждаше, че е разстроен, тялото му беше напрегнато от сдържан гняв. Мъжът до него, почти толкова висок, сложи ръка върху рамото му. Пред платформата войници обкръжаваха висок, рус мъж с гордо изражение и предизвикателна стойка.
В залата цареше мълчание, всички бяха съсредоточили погледите си върху конфронтацията на предната маса. Гласовете на участващите се извисяваха. Теса не можеше да различи думите, но не можеше да сбърка значението им. В гласа на русокосия звучеше нагло безочие. Това очевидно беше заплаха. Галахад се приведе напред, сякаш възнамеряваше да прескочи масата, но рицарят до него пристъпи напред и му препречи пътя. Седналият мъж се изправи с премерено достойнство. От него се излъчваха благородство и сила. Сърцето й скочи в гърлото. Артур?
Кралят се наведе леко напред и се обърна към по-младия мъж пред себе си. Думите му бяха прекалено тихи, за да се различат от мястото й в далечния край на залата, но дори и да беше на някоя от предните маси, сигурно пак нямаше да чуе нищо. Кралят кимна рязко на охраната и войниците отстъпиха.
Артур и русокосият сякаш пет пари не даваха за публиката. Погледите им се кръстосаха в безмълвна битка на воли. Мина много време. Напрежението в залата нарастваше и Теса се замисли дали целият замък няма да експлодира от потиснатите емоции. Най-накрая мъжът пред краля излая нещо грубо, после се обърна и тръгна през залата. Теса отстъпи назад в сянката на колоната. Нямаше никаква представа, кой беше този човек, но й се струваше разумно да не му се изпречва на пътя. Той мина съвсем близо до нея, но толкова бързо, че успя да зърне лицето му само за миг.
Отново погледна към платформата. Кралят седна на стола си и вдигна чаша вино към устните си. Това очевидно беше сигнал за възобновяването на пира. Напрежението в залата се поуталожи, отново се чуха разговори.
— Добре дошла в Камелот — чу зад себе си глас Теса.
— За какво беше всичко това? — Тя погледна през рамо. — И ти къде беше?
Гласът на Мерлин беше мрачен.
— Бях тук през цялото време, скъпа моя.
— Какво става? Кой беше този?
— Мордред. — Мерлин сякаш искаше да каже още нещо, но се въздържа. Тонът му стана по-весел: — Готова ли си за довечера? Не си нервна, нали?
— Нервна? Защо трябва да съм нервна?
Това беше първият й пир с легендарни крал и кралица в добрата стара Англия. Трябваше да дойде по- рано с Ориана, но Теса измисляше едно след друго извинения, докато момичето се принуди да тръгне без
