Вярвай

— Не съм си го и помислила.

— Искам да кажа, че победата — победата на Галахад — зависи не само от участието ти, но и от ентусиазма ти.

— От това как играя играта?

— Точно така.

Тя се втренчи в Галахад.

— Значи наистина зависи от мен?

— Ролята ти е първостепенна.

— И той не може да го направи без мен?

— Не би могъл.

Теса въздъхна. Как би могла да го разочарова?

— Знаех си, че ще погледнеш на нещата по този начин.

Теса стисна зъби.

— Ако обичаш, ще ме оставиш ли да си довършвам мислите, преди да им отговориш?

— Много добре. — Мерлин сви рамене. — Просто си мислех, че така се пести време.

— Време? Много ти приляга да изопачаваш думите.

— Дарба. — Той се ухили. — И като говорим за това, може би не трябва да споменаваш на Галахад откъде точно идваш.

— О? Мислиш, че няма да понесе мисълта, че партньорът му е пътник през времето?

— Галахад не е глупак, но дори най-освободените умове срещат затруднения с толкова абстрактни концепции като пътуване през вековете. Разбира се, по време на пътешествието неизбежно ще се наложи да му признаеш всичко. Съветвам те да подбереш момента много внимателно. Освен всичко останало, Галахад доста цени основните добродетели. Неща като чест и честност.

— Не съм го излъгала за нищо. — Тя се замисли за миг. Разбира се, беше го оставила с погрешното впечатление, че е вдовица… — Поне не затова.

Мерлин повдигна вежди.

— Може би не пряко. Но той дали ще се съгласи? Нима неказването на истината не е същият грях, както лъжата?

— Предполагам.

— Не бъди толкова тъжна, скъпа моя. Просто те съветвам да подбереш внимателно момента, в който ще му разкриеш истината. А сега… — Той й предложи ръката си.

— Сега какво? — Тя присви подозрително очи.

— Сега — гласът му беше дразнещо търпелив — сложи дланта си върху ръката ми, а аз ще те придружа и ще те представя на краля.

— Майтапиш се. — Стомахът й се сви.

— Той наистина е доста приятен.

— Сигурна съм. — Теса сложи ръка върху тази на Мерлин. — Какво да правя? Какво да кажа?

— Същото е като във филмите, скъпа моя. Няма сценарий, разбира се, но се чувствай свободна. Свири по слух.

— Много ми помогна.

— Знам. — Той се усмихна. — Забавлявам се неимоверно.

— Поне един от нас е доволен — промърмори тя. Мерлин тръгна към платформата.

— И ти май се позабавлява днес. Това беше една наистина впечатляваща целувка.

Тя въздъхна дълбоко.

— Наистина не ми е приятно да виждаш всичко, което правя.

— Трябва да свикваш. — В очите му проблесна игриво пламъче. — Това е само началото.

* * *

Галахад я забеляза в момента, в който тя и Мерлин излязоха от сенките. Преглътна. За Бога, тази жена беше истинско видение. Дали той беше единственият, който го забелязва? Вече не чуваше шума в залата. Всички мисли за Мордред изчезнаха. Виждаше единствено нея. Изправи се на крака. В трептящата светлина на факлите косата и роклята й бяха златисти. Като утринното слънце или като прекрасна корона, или… чаша.

Чаша. Търсенето. Тази мисъл го отрезви и той отново се отпусна на стола си. Най-добре ще е да изчака да види какво е замислил вълшебникът. Освен това нищо няма да постигне, като спи с нея. Въпреки че караше кръвта му да кипи, между тях нямаше да има нищо. Той имаше цел в живота и там нямаше място за жена.

Мерлин и Теса се приближиха до платформата. Тя улови погледа на Галахад и устните й трепнаха в лека усмивка Явно нямаше никакви проблеми с нервите. Той се ухили на себе си. Но пък може би не беше толкова самоуверена, колкото изглеждаше. Тази вечер лейди Теса може да е по-забавна от певците, шутовете и мимовете.

Двойката спря точно пред краля. Артур ги изгледа с непривично за него любопитство.

— Е, Мерлин. — По устните на краля заигра замислена усмивка. — Това ли е дамата, за която ми говори?

— Да, сир. Представям ви лейди Теса. — Мерлин се поклони дълбоко.

Теса погледна към краля. На лицето й бе замръзнала усмивка, очите й бяха широко отворени. Мерлин я сръга с лакът и каза нещо неразбираемо. Теса веднага направи неумел реверанс. Какво й ставаше на тази жена? Галахад свъси вежди. Човек би си помислил, че никога преди не е виждала кралски особи. Дори и страна без магьосници със сигурност има крал? И що за странно кралство е това, щом в него жените не се обучават на маниери? Той отново се зачуди каква ли е тази нейна страна.

— Ваше величество.

Гласът й трепереше леко. Не като онзи трепет, който забеляза, след като я целуна. Слава Богу, тя поне не беше забелязала нищо такова у него.

Артур я разглежда известно време и Галахад подозираше, че тя едва се държи на краката си. Съчувстваше й — погледът на Артур бе карал коленете на много рицари да омекват.

— Сигурен ли си в това, Мерлин? — Артур подпря лакът на масата и погали брадата си. — Струва ми се доста крехка за подобно начинание.

Какво е това начинание?

— Крехка? — Теса се огледа наоколо, сякаш не беше сигурна за кого говори кралят. — Аз?

— Довери ми се, сир. — Гласът на Мерлин звучеше уверено. — Не ни е необходима силата на тялото, а силата на духа й.

Необходима за какво?

— И все пак… — Артур поклати глава.

— Изглежда ми съвсем здрава, Артур. — Гуенивир гледаше Теса точно така, както всяка жена, когато преценява друга. Какво точно очакваше да види кралицата? — Ти какво ще кажеш, Ланс?

Погледът на баща му обходи мързеливо Теса и в очите му проблесна одобрително пламъче. Стомахът на Галахад се сви. Ланселот рядко отказваше флирт с красива жена, особено ако е русокоса.

— Здрава не е думата, която бих използвал, ваше величество. Мисля, че „очарователна“ е много по-подходяща. — Кралицата го изгледа остро, а Ланселот сви рамене, сякаш похвалата му относно Теса не беше кой знае какво. — Въпреки деликатността на външния й вид, щом Мерлин казва, че е подходяща за това предизвикателство, аз бих се доверил на думите на вълшебника.

— Много благодаря — промърмори Теса.

Какво предизвикателство? Не е възможно Мерлин още да смята, че един уважаван рицар ще тръгне на някакво незначително търсене с жена? Самата мисъл за това беше нелепа. Галахад нямаше време за подобни глупости. Обзе го безпокойство. Каквото и да си бе наумил вълшебникът, то очевидно бе спечелило одобрението на Артур и баща му. Би било проява на неуважение да помоли краля да обясни този странен разговор. И все пак Мерлин бе поверил Теса на неговите грижи. Нима това не означаваше, че трябва да е загрижен за това, което смятаха да правят с нея? А ако обсъждането наистина имаше нещо общо с него…