— Много смешно, Мерлин.
Той не й обърна внимание.
— Или може би трябва да оставя картата настрана и вместо това да сложа пътни знаци? Пресечката към Граал, трийсет мили. Или още по-добре — билбордове. Представям си го. — Той вдигна ръце, сякаш очертаваше знак. —
— Нека ти кажа нещо, мистър Магьосник, тази епоха наистина има нужда от чисти стаи за почивка. Бил ли си в онова нещо, което тук минава за баня?
— Проклетото Средновековие!
— Знам! Трудно е да не се забележи! Просто те помолих за помощ. — Теса изсумтя. — Не е необходимо да си толкова гаден.
По лицето му пробяга раздразнение.
— Това е търсене, Теса. Но не търсене на съкровище. Не е игра. Отговорът не е толкова прост.
— Не разбирам. Знам, че искаш Галахад да успее. Защо не искаш да ми помогнеш?
— Дадох ти гатанката.
— Страхотна помощ, няма що!
— Това е чудесна гатанка.
— Смърди.
— Тя казва всичко, което трябва да знаеш.
— Но ако не мога да го разбера?
— Ще трябва да се потрудиш.
— Моят мозък не работи по този начин. Аз не разбирам гатанки. Особено тази.
— Ще я разбереш!
Това беше най-категоричната заповед, която някога бе чувала.
Очите й се присвиха предизвикателно.
— Няма!
— По-добре я разбери. — Черните му очи заблестяха. — Това е единственият му шанс. И още едно нещо, последно, скъпа моя.
— Какво?
— Чуй ме добре, Теса. От момента, в който ти и Галахад започнете това търсене, до момента на приключването му — независимо дали ще е успех или провал, триумф или трагедия, победа или загуба — ти ще си сама. Изцяло и напълно. Няма да съм в състояние да ти помагам по никакъв начин. Такива са Правилата. — Той изведнъж започна да избледнява. — Не разчитай на никого, освен на себе си.
— Не можеш да ми подхвърлиш нещо такова и да изчезнеш! Доста тъп начин да спечелиш спор!
— Понякога, Теса, няма никакво значение как играеш…
— Ти мамиш! — извика тя.
— Важно е единствено да спечелиш. — Смехът му отекна в стаята.
— Чакай, задръж, спри! — Тя махна към вцепенената фигура на Галахад зад себе си. — Какво да правя с него?
— Не, милейди, какво да правя аз с теб?
Глава 10
Гласът на Галахад отекна силен и студен.
Теса се вцепени. Разбира се, че не се страхуваше от него. Галахад огледа бързо стаята. Къде беше вълшебникът? Няма значение. Теса беше тази, с която искаше да говори, и повече нямаше да й позволи да го усуква.
— Теса — каза рязко.
Тя се обърна с лице към него. Усмихната като пролетна утрин.
— Галахад?
Не беше време за любезности.
— Защо си тук?
— Знаеш ли, че като побеснееш, на слепоочието ти започва да пулсира една вена? — Очите й се разшириха с престорена невинност.
— В пълно присъствие на духа съм. Освен това съм ядосан, не побеснял. — Той пристъпи към нея, стиснал юмруци, ноктите му се забиваха в дланите. По-добре така, отколкото във врата й. — Отговори ми. Защо си тук? Коя си ти?
Тя отстъпи назад и протегна ръка.
— Теса Сейнт Джеймс. Мисля, че сме се срещали.
— Не си играй с мен. — Гласът му беше дрезгав. — Знам как се казваш. Сега искам да разбера каква е целта ти.
В очите й проблесна несигурност.
— Това е малко трудно да се обясни.
— Опитай.
— Няма да ти хареса.
— Ха! Още едно нещо, което ще прибавим към нарастващия списък с неща, които не ми харесват. Отговорът ти, Теса. Веднага.
— Просто се надявам, че ще можеш да го преглътнеш, това е всичко.
Понякога, въпреки че думите й звучаха объркано, значението им му беше ясно. Очите му се присвиха.
— Мога да го преглътна.
— Добре. — Тя се огледа наоколо, сякаш търсеше спасение, което едва ли би могла да намери.
— Теса!
— МерлинмедоведетукзадатипомогнадаоткриешГраал — каза тя на един дъх, стисна очи и зарови лице в ръцете си.
Дали наистина очакваше той да я удари? Ако подобни думи бяха излезли от нечия друга уста, той наистина щеше да се изкуши.
Взираше се в нея, опитвайки се да приеме неизбежното. Отдавна бе разбрал, че Мерлин има някакъв план относно него и Теса. Смяташе, че става въпрос за нещо незначително, нещо, с което да си разнообрази следобеда, но въобще не нещо чак толкова важно.
Теса погледна през пръстите си.
— Нищо ли няма да кажеш?
Галахад я гледа известно време.
— Защо?
— Защо? Не знам. Просто си помислих, че имаш да кажеш нещо относно всичко това.
— В името на всичко свято, жено! — Търпението му беше на свършване. — Не това имах предвид. Защо си тук, за да ми помогнеш?
— Честно казано, и аз не знам със сигурност. — Тя сви рамене. — Според Мерлин има нещо, което не можеш да направиш без мен, а аз имам нещо, което ти е необходимо.
— В това няма никакъв смисъл. — Той прокара пръсти през косата си. — Никакъв смисъл.
— Е, и на мен ми се струваше доста странно. Още повече че никога преди не съм ходила на никакво търсене. Да видим каква е действителността. Аз нямам никакъв практически опит в търсенето. Е, разбира се, ходила съм на лагер с приятелите си няколко пъти като дете, но нищо такова…
— Няма ли да престанеш с тези дрънканици!
Теса го изгледа замислено.
— Защо не ми крещиш?
— Няма никаква полза от повишаването на глас. — Чувстваше се отвратително. Явно нямаше избор. — Моят крал и съветникът му заповядаха да ме придружиш. Няма място за спорове. И все пак не разбирам каква помощ би могла да ми окажеш ти. Не и в подобно начинание.
