и баща. Артур прикри въздишката си. — А и това няма да е достатъчно. Тази земя и хората й винаги са вярвали в онова, което не може да се види. Магии, пророчества и други подобни. Някога можех да им дам нещо, в което да вярват, но изглежда, с годините неудовлетворението нараства.
Погледът му беше забит в една от картините на стената. Сякаш говореше не на тях, а на себе си.
— Всичко, което някога съм искал, е мир и благоденствие. Хубав живот за всички в една хубава страна. И така беше в продължение на много време. Може би само на оня свят подобни неща траят вечно.
Артур потърка уморено челото си, после вдигна глава.
— Хората имат нужда от кауза, която да ги сплоти, да ни направи отново горда и силна страна. Няма по-благородна кауза от търсенето на Граал. Въпреки че твърдението на легендата, че онзи, който открие Граал, ще стане негов пазител още не е проверено, ако се окаже вярно, самата мисъл за твоя успех… — Той погледна към Мерлин.
Вълшебникът кимна.
— Мисълта за твоя подвиг ще вдъхне гордост на всеки мъж, жена и дете и отново ще обедини страната. И дори влиянието на Мордред няма да успее да попречи на обединението.
— Кълна се, сир, няма да се проваля. — Очите на Галахад горяха трескаво.
— А ти, лейди Теса? Ти даваш ли ми обещанието си?
Три чифта очи се заковаха в нея. Какво щеше да се случи, ако кажеше „не“ тук, сега, пред краля? Артур изглеждаше добър човек. Като се имат предвид кавалерството и всичко останало, той не би я накарал да предприеме нещо толкова опасно, ако не искаше да го направи. Очите на Мерлин се присвиха. Ясно. Щеше да се превърне в жаба или в динозавърски обяд, преди да е мигнала. Усмихна се слабо.
— Да.
Галахад стисна зъби, сякаш се бе надявал, че тя ще се откаже.
— Отлично. — Мерлин сияеше.
— Благодаря ти, скъпа. — Гласът на Артур звучеше сериозно. Той пристъпи към нея, хвана ръката й и я поднесе към устните си. Погледът му срещна нейния и тя затаи дъх, защото там видя съжаление. Този човек знаеше прекрасно какво иска от тях и тя разбра, че би искал да не знае.
— Бог да е с теб, милейди. Ще се моля за успеха ви и благополучния край на пътуването ви.
— Благодаря. — Тя се обърна към Мерлин. — Сега, когато всичко се изясни, искам да задам няколко въпроса. — Първо, каква е тази гатанка?
— Това е упътване, което ще ви заведе при Граал — отвърна Мерлин.
— О, стига — каза уморено тя. — Това е гатанка. Тъпа, объркваща гатанка. Мразя гатанките и не искам да заложа живота си на разгадаването на нещо подобно.
Артур се усмихна кисело.
— Мерлин, сигурен ли си в това?
Мерлин кимна.
— Съвсем, сир.
— И тя няма да го побърка?
Мерлин разпери ръце.
— Едно от многото предизвикателства, които стоят пред двамата.
— Моля? — Теса го изгледа подозрително.
Устните на краля се разтеглиха от скептична усмивка.
— Много добре. Както винаги, ще последвам съвета ти. — Артур тръгна към вратата. — А сега имам други неща, за които трябва да се погрижа, затова ще ви оставя. Имате какво да обсъдите, трябва да направите план и ще е най-добре, ако не отлагате повече. — Той отвори вратата, но спря и се обърна към Теса. — Не е трудно да се убеди човек, че Мерлин беше прав за теб. Ти си много смела, милейди, макар да предполагам, че още сама не си го осъзнала. И тъй като Галахад също не го е разбрал, смятам го за щастливец. Оставям го в твоите ръце.
Гърлото й се сви.
— Ще направя всичко по силите си.
— Що се отнася до теб, Галахад, истината е тъжна, но се страхувам, че ние с теб няма да се срещнем отново на този свят. Ще ми липсваш, момчето ми. — Артур го гледаше замислено. — И ти завиждам. Ако беше възможно, щях да замина вместо теб. Но дългът ми ме зове тук. Ако се провалиш, аз оставам между народа си и смута. Малко е, но това е всичко, което мога да им дам.
— Позволи ми да не се съглася, сир. — Очите на Галахад блестяха от възхищение. — Това въобще не е малко.
Артур прие комплимента с кимване и излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.
— Оу! Това е истински крал!
— Винаги съм смятал така. — В гласа на Мерлин се долавяше тъга.
— Той знае, нали? — попита тихо тя.
— Какво да знае? — Галахад гледаше ту Теса, ту Мерлин.
Мерлин кимна.
— Подозира.
Тя изведнъж разбра.
— И каквото и да направим, това няма да се промени, нали?
— Какво да се промени? — сопна се Галахад.
Вълшебникът въздъхна.
— Само детайлите могат да се променят. Цялостната картина трябва да остане същата.
— Какво да остане? — Гласът на Галахад се извиси. Очите й се разшириха и тя се втренчи в него.
— По дяво… — Погледът й се впи в очите на Мерлин. — Той не е успял, нали? В истинския живот, първия път, когато тази история се е разиграла, той се е провалил… нали? Защо не го разбрах по-рано? — Плесна се с ръка по челото. — Сега всичко ми е ясно.
— А на мен нищо не ми е ясно! — Ревът на Галахад изпълни стаята.
Теса не му обърна внимание.
— Има толкова много дребни неща, които не се връзват с легендата. Това е едно от тях, нали?
— Много си проницателна — каза спокойно Мерлин.
— Каква легенда? — измуча Галахад.
— Няма ли да направиш нещо? — Теса махна с ръка към рицаря. — Например онова
— Така май ще е най-добре.
Галахад се вцепени, сякаш някой бе натиснал бутон за пауза. Изглеждаше като великолепна статуя.
— Хубав трик — каза с възхищение Теса.
— И на мен ми харесва. — Гласът на Мерлин беше делови. — Бих могъл да те науча, ако искаш?
— Наистина? — Тя погледна към Галахад. — Мислиш, че мога да го направя?
— Вероятно.
— Ще бъде страхотно. — Теса се ухили. — Представям си някои хора, замръзнали във времето, докато аз пренареждам мебели и слагам кофи с вода на стратегически места и…
Мерлин повдигна вежди.
— Можем да го обсъдим по-късно — каза бързо тя. — Когато всичко това свърши. А сега трябва да поговорим.
В стаята изведнъж се появиха креслото на баща й и двойникът му.
— Хубаво, но не съм в настроение да се чувствам удобно.
— Губиш. — Креслата изчезнаха. — Аз бих си помислил, че е редно да се насладиш на всяко удобство, което ти се предлага. — Мерлин се подсмихна лукаво. — Докато още можеш.
— Искам да знам какво е станало в действителност. Знам легендата. Сега искам истината.
— Има ли значение?
— Да. Трябва да знам какво да очаквам.
— Мисля, че вече ти обясних веднъж, че това, което е било някога, не е задължително да се повтори.
