— Те.

— Галахад — обади се Артур, — знам, че това няма да ти хареса, и те разбирам, но вече е решено. — Артур поклати глава, сякаш самият той не можеше да повярва. — Лейди Теса ще те придружи по време на търсенето.

От залата се чуха приглушени, изненадани гласове.

— Жена?

— Абсурдно. Тя само ще му пречи.

— Ще го убият заради нея.

— Не, и двамата ще бъдат убити.

— И той ще е от тези, които няма да се върнат.

— Ваше величество. — Галахад погледна към краля. — Разумно ли е? Не мога да повярвам…

— И аз не мога. Това не е мое дело. Мерлин е този, който настоява, че няма друг начин. — Артур махна към магьосника.

Галахад се обърна към Мерлин:

— Мерлин, ти повери лейди Теса на моите грижи.

Мерлин кимна.

— И това ще продължи да бъде така.

— Но аз не мога да гарантирам безопасността й в подобно начинание.

Мерлин присви очи.

— Безопасността вече не е грижа. Тя ще те придружи. Няма какво повече да се каже.

— Моля? — Погледът на Теса се премести от Мерлин към Галахад и обратно. — Безопасността вече не е грижа?

— Безопасността не е нищо друго, освен една илюзия — каза с крайчеца на устните си Мерлин. — Тя е един хубав трик, специален ефект.

Тя прикри въздишката си.

— Обичам специалните ефекти.

— Няма да взема някаква си жена на подобно пътешествие. — Очите на Галахад потъмняха.

— Мразя това „някаква си“ — измърмори Теса.

— Тогава и ти няма да тръгнеш. — Гласът на Мерлин беше студен.

— Много добре — отвърна равно Галахад. — Няма да тръгна.

— Не, Галахад, ще тръгнеш. И то в компанията на лейди Теса. — Артур се изправи. — Искам да поговорим насаме по този въпрос. И с тримата.

Артур слезе от платформата и се насочи към задната част на залата, към поредицата от арки. Мерлин, Галахад и Теса го последваха.

— Винаги съм мразила да ходя в кабинета на директора — смънка Теса.

— Тихо — сопна се Мерлин.

Артур се насочи към една голяма дървена врата. Добре обучен слуга стигна до нея само миг преди краля и я отвори.

Теса пристъпи в зала, не толкова голяма, колкото голямата зала за пиршества, но все пак доста обширна. Вътре видя огромна маса, достатъчно голяма, за да побере три дузини хора, а може би и повече, но формата й създаваше по-силно впечатление.

— Тя е кръгла! — Теса ахна. — Това е кръглата маса!

Артур и Галахад се спогледаха. Мерлин вдигна поглед нагоре.

— Наистина, лейди Теса — каза Артур така, сякаш не беше съвсем убеден в здравия й разум. — Кръгла е.

Тя пристъпи и погали неравната дървена повърхност, полирана само от ръцете на мъжете, седели около нея.

— Вие не разбирате. Въпреки всички предразсъдъци, които имах, все пак бях малко разочарована. Никой не е споменавал за кръглата маса и аз започнах да си мисля, че тя всъщност не е съществувала.

— Сир, може би трябва да й кажете защо масата е кръгла — каза невинно Мерлин.

Артур го изгледа нетърпеливо.

— Не е тайна. Масата е кръгла…

— Това го знам. — Тя се ухили на краля. — Кръгла е, за да няма краища и никой да не се чувства над или под останалите. Всеки, седнал тук, седи като равен.

Веждите на Артур се събраха и той я погледна замислено.

— Интересна мисъл. Харесва ми.

— Благодаря. — Беше много доволна от себе си.

— Наистина, много хубава мисъл. Трябва да я използвам. — В очите му проблесна интерес. — Истината, милейди, е, че масата е кръгла, защото един крал, над всички останали хора, трябва да може да вижда лицата и очите на тези, които искат да му дадат съвет, да тълкува правилно думите им и намеренията им.

— О! Добре.

Теса изпита известно разочарование. Простата причина за формата на най-известната маса в историята въобще не беше толкова приятна, колкото легендата.

Артур даде знак на прислужника да се оттегли и изчака, докато вратата се затвори след него. Кралят беше малко по-висок, отколкото предполагаше, с благородна осанка, която не оставяше място за съмнение, че не е кой да е. Виждаше се и в очите му — ясни и кристално сини като водите на планинско езеро. И имаше излъчване. Би могъл да стане изключителен политик. Американците биха го избрали за президент само заради чара му. Или може би само заради квадратната му брадичка.

— Теса — изръмжа Мерлин.

— Съжалявам. — Тя се усмихна извинително. Едва ли беше време да мисли за Артур като за президент.

Кралят си пое дълбоко въздух.

— Галахад, момчето ми, знам, че това не е така, както си си го представял.

— Сир. — Галахад пристъпи напред. — Не мога да взема жена със себе си. Това ще е истинска глупост.

— И аз казах абсолютно същото, когато Мерлин ми каза за първи път. — Артур погледна към вълшебника. — Мерлин?

Мерлин поклати глава.

— Нищо не може да се направи. Галахад, аз виждам неща, които другите само могат да сънуват. Знам доста от това, което е подготвила съдбата за повечето от нас. Не се съмнявай в думите ми, когато казвам, че без лейди Теса търсенето ти няма да успее.

— Не го вярвам!

— Трябва да повярваш — отвърна остро Мерлин.

— И трябва да успееш. — Артур започна да крачи из стаята. — Когато преди много години за последен път изпратих рицари да търсят Граал, това си беше малко или много на шега. Приключение, което смелите мъже непрекъснато търсят. О, разбира се, много от тях платиха с живота си, но светът отвъд портите на Камелот е суров и жесток. Трябва да призная, че може би малко им завиждах за смъртта им, настигнала ги по време на най-благородното от всички търсения. Сега обаче е различно. — Кралят спря, сякаш казването на думите на глас щеше да им придаде реалност, която той не искаше да вижда. — Страната е на кръстопът, Галахад. Земята ни е обхваната от вълнения. Мордред почти си призна, че има пръст в тази работа.

— Но ти можеш да го държиш здраво, сир. — В гласа на Галахад се долови недоверие. — И въпреки това го оставяш да прави каквото си иска.

— Той е наследник на това кралство и на всичко, което ми е скъпо. — Артур поклати глава. — Думите му бяха едновременно заплашителни и мъгляви. Засега нямам истинско доказателство. И макар и да може да разбърква казана на недоволството, съмнявам се, че има достатъчно последователи, за да ме свали от престола.

— Ваше величество — Галахад стисна зъби, — само кажи и аз ще поведа армията ти срещу него.

— Не. Той е мой син. — В гласа му се долови болка. Сърцето на Теса се сви заради мъката на този крал

Вы читаете Вярвай
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату