Вярвай

облекчение.

— Много добре. Това ли искаш наистина?

— Да, Ваше величество.

Кралят се усмихна тъжно.

— Толкова много приличаш на баща си, момче.

— Благодаря, сир.

— Не винаги е комплимент, когато сравняваш един безразсъден син с безразсъдния му баща.

— Ваше величество. — Ланселот скочи на крака. — Не смятам, че „безразсъден“ е подходящо определение. Аз бих казал безстрашен, смел и дори…

— Достатъчно, Ланс. — Кралят се засмя. — Освен ако „дързък“ не е следващата точка от дългия ти списък с добродетели.

— Дързък? Ха! — Ланселот седна, сумтейки, на стола си. — Смятах да кажа „героичен“.

Гуенивир го погледна закачливо, сякаш беше чувала хвалбите му и преди и това беше просто една мила черта от характера му.

— Безразсъден — каза твърдо Артур. — Аз също имах твоя характер, когато бях по-млад. Крайно време е да позволим на сина ти да вдигне знамето, което някога носехме ние.

— Още не съм готов да се присъединя към старците, които висят на пазара и разказват приказки за по- добри дни, сир.

— Нито пък аз — отвърна рязко кралят.

— Позволи ми тогава да отида с него. — Ланселот се приведе към Артур. — Това ще е велико приключение за баща и син. Помисли, Артур, заедно ние…

— Стига толкова, Ланселот — В гласа на краля се долавяше кротка заповед и мъничко съжаление. — Имам нужда от съветите ти тук.

— Но, сир…

— Ланс. — Гуенивир сложи ръката си върху неговата. — Кралят има нужда от твоите напътствия и мъдростта ти. Не можеш да не му ги дадеш.

Тя го гледаше втренчено. Беше ли започнала връзката им?

Ланселот понечи да каже нещо, но се отказа. Сви рамене и отново съсредоточи вниманието си върху сина си.

Галахад хвърли един бърз поглед към Теса и стомахът й се сви на топка. Почти се бе надявала, че е забравил за нея. Де такъв късмет!

— Сир, относно лейди Теса…

— Търпение, Галахад. Мисля, че това качество ще ти е много необходимо по време на пътуването. Работи върху него, момчето ми. Ще разбереш всичко, когато му дойде времето. — Кралят се облегна и махна към вълшебника. — Мерлин?

— Ваше величество.

Мерлин пристъпи напред и се покашля като някой велик оратор или лош актьор. Забавлението явно започваше.

— Написано е в писанията — древни и мъдри, — че чашата от Тайната вечеря била дадена на Йосиф от Ариматея, за да я пази.

Гласът на Мерлин ставаше по-силен с всяка следваща дума. Теса огледа залата. Като омагьосани, всички — от Галахад, през дамите и лордовете от двора, до най-низшите прислужници — гледаха в магьосника, заслушани в историята, която сигурно бяха чували стотици пъти.

— Писано е още, че Йосиф, в неговата мъдрост, донесъл Граал в Британия. И тук се намесват мъглите на времето. Дали Йосиф е заровил Граал при Гластънбъри, както някои от нас вярват, или е на друго място, неизвестно засега? Следата е изгубена, но остават думите на пророците и на хора, много по-мъдри от скромния слуга, който стои пред вас. — Мерлин се поклони ниско.

— Каква досада — промърмори Теса.

— Пътят на Граал е изпълнен с опасности и предизвикателства, предназначени да изпитат смелостта и духа на онези, които се осмелят да тръгнат по него. Написано е.

Мерлин вдигна високо ръка, щракна с пръсти и отвори дланта си. От нея се издигна пламък, който бързо изчезна, а на негово място се появи свитък. Присъстващите ахнаха. Теса трябваше да му признае — знаеше как да впечатлява тълпата.

Той й се усмихна лукаво през рамо. Тя вдигна поглед към тавана и въздъхна. Никога нямаше да свикне с арогантността на хората от Средновековието, независимо дали са рицари или магьосници.

Мерлин разви древния документ. Пергаментът пукаше в тишината на залата. Всички се приведоха напред към вълшебника като в глупава реклама. Теса също затаи дъх.

Мерлин погледна към свитъка, после вдигна поглед към краля.

— Това е пътеводител, ваше величество, за Граал.

Чуха се изненадани възклицания. Галахад пристъпи към магьосника. Ланселот се изправи. Очите на Артур блеснаха и той се наведе напред. Дори Вивиан изглеждаше заинтригувана.

— Мерлин — в тона на краля се криеше едва сдържан гняв, — въпреки че минаха много години, откакто за последен път изпратих рицар да търси Граал, духовете на онези, които тръгнаха оттук, за да не се върнат никога, все още ме преследват. Защо не си ми показал това преди?

Погледът на Мерлин срещна този на краля.

— Времето не беше подходящо, Артур.

Гледаха се един друг безкрайно дълго.

— Никога преди не съм се съмнявал в теб, Мерлин.

— Тогава не започвай сега.

— Не. — По аристократичното лице на краля премина сянка на примирение, или може би на тъга, но изчезна толкова бързо, че Теса реши, че си въобразява. — Сега едва ли е подходящото време. — Той се облегна назад. — Продължавай.

Мерлин кимна и погледна към Галахад.

— Вече те предупредих за рисковете и опасностите, които ти предстоят.

— Знам за тях. — Гласът на Галахад беше тих, но силен. — Готов съм.

— Отлично. Тук са написани препятствията, които трябва да се преодолеят.

Мерлин погледна към свитъка в ръката си и направи мелодраматична пауза, увеличавайки напрежението, обхванало цялата зала.

Когато опасността е само илюзия,
когато неверникът се върне в стадото,
когато предложението не може да е по-велико,
тогава истината ще се разкрие и това,
което търси всеки човек, ще стане негово.

Настъпи абсолютна тишина.

— Какво, по дяволите, трябва да означава това? — попита тихо Теса.

— Това е гатанка. — Галахад я изгледа надменно.

— Знам, че е гатанка — прошепна Теса. — Мразя гатанките.

— Предупредих те, скъпа моя — Мерлин нави свитъка — да се научиш да ги харесваш.

— Облачното небе е по-ясно от това, Мерлин. — Артур сбърчи вежди. — Какво означава това — „неверникът да се върне в стадото“?

Мерлин сви рамене.

— Не мога да кажа, сир. Те трябва да разгадаят значението.

— Те? — възкликна Галахад.

Мерлин кимна замислено.