Вярвай

сивозелен цвят. Стоеше на мускулестите си задни крака, разкривайки белия си корем, с по-малки предни крака, завършващи с нокти като на граблива птица. Имаше известна прилика с динозавър. С изключение на крилата. Огромни, тънки като хартия придатъци, те бяха прибрани близо до тялото на звяра. Теса просто не искаше да мисли колко големи са, като се разгънат. А главата, много по-малка пропорционално от тази на тиранозавъра в „Джурасик Парк“, приличаше на глава на алигатор или на хищна птица, или… Не. Единственото нещо, на което приличаше това същество, беше точно това, което се описваше във всяка приказка. Или във всеки кошмар.

— Това наистина е дракон — каза той. В гласа му прозвуча страхопочитание.

— Признавам — не аз бях права, а ти. — Гласът й беше като птиче цвърчене. — Грешката е моя.

— Ще обсъдим извинението ти някой друг път.

Мечът му беше пред него, готов за действие.

— Какво ще правиш?

— Ще убия звяра. — Гласът му беше мрачен и решителен.

— Защо? — Тя се взираше в огромното създание. Очите му бяха като на змия, а главата му се люлееше напред-назад като на кобра, наблюдаваща мишка. Ако възможностите бяха бягство или борба, тя гласуваше за бягство. — Не можем ли просто да го заобиколим и да си плюем на петите?

Сякаш в отговор на въпроса й, драконът протегна напред глава, отвори уста и изфуча. Отекна мощен рев и към тях полетяха пламъци.

— Мисля, че не — каза Галахад.

— Още няколко стъпки и ще бъдем опечени. Буквално. — Тя пристъпи зад Галахад.

Той я погледна през рамо.

— Сигурно друга дама ми каза преди малко „До теб, но не и зад теб“.

— С тази твоя памет няма да си спечелиш много приятели. — Тя надзърна. Дали драконът чакаше те да направят следващия ход? Потрепери. — Освен това ти имаш меч.

— И знам как да го използвам.

Драконът сякаш ги преценяваше. Може би се чудеше дали ще му стигнат за закуска. Тя преглътна буцата в гърлото си и овладя треперенето на коленете си. Как се бе забъркала в това?

Галахад гледа дракона известно време — единият противник, преценяващ другия.

— Теса, когато вниманието му се съсредоточи изцяло върху мен, искам да се придвижиш бавно и внимателно към конете и да избягаш.

— Няма начин. Няма да те изоставя на това нещо.

— Не става въпрос за изоставяне. — Той я погледна бързо. В очите му се четеше тревога. — Ако победя звяра, ще те открия. Ако не, ти трябва да продължиш търсенето. Трябва да намериш Граал сама.

— Не. Това не е мое търсене, а твое.

— Закълни се, Теса. В честта си. Това е всичко, което искам. Дай ми думата си. Веднага!

— Обещавам. — Думата се препречи на гърлото й. Как можеше да го изостави? Ами ако никога повече не го види? Тогава какво? — Не искам, но обещавам, че ще продължа търсенето. — Ако трябва да те изоставя, което няма да направя! — Във филмите на това място героят взема героинята в прегръдката си… — Тя изсумтя и погледна към вдигнатия му меч. — В свободната си ръка… И я целува дълго и горещо, преди да я отпрати и да жертва собствения си живот, за да спаси нейния.

— Не знам нищо за тези „филми“, за които ми говориш — сопна се той. — За Бога, жено, в такъв момент не би било зле да разбирам всичко, което ми казваш! Но запомни едно: бих те целувал дълго и горещо, стига да имах време, макар че значението не би било такова, за каквото намекваш. Нямам никакво намерение да жертвам живота си вместо твоя, освен ако не е неизбежно.

— Не е нужно да си толкова груб. — В гласа й прозвуча високомерна нотка. — Само ми разваляш настроението.

Драконът свеждаше и вдигаше глава в някакъв странен ритъм, змийските му очи блестяха почти хипнотично.

— Върви, Теса, сега!

— Не и без теб.

— Теса!

Съществото отстъпи назад и се хвърли напред, мятайки пламъци. Нещо в нея се пречупи.

— И няма да споря. Хайде.

Тя хвана ръката му и се втурна към гората, заобикаляйки звяра отляво. Галахад тичаше след нея.

— Теса!

Ако успееха да направят още няколко крачки…

Драконът изведнъж се материализира точно пред тях, привел глава на нивото на техните. Очите му бяха огромни и жълти, с продълговати черни зеници. Сърцето й скочи в гърлото и тя едва сподави писъка си. Галахад я дръпна силно към себе си. Обърнаха се бързо и хукнаха към другия край на поляната.

Драконът незабавно се появи пред тях, дръпна глава назад и изрева, мятайки пламъци, които ги обгърнаха. Обзе я паника. Галахад я завъртя обратно и се втурнаха към входа на пещерата, точно там, откъдето тръгнаха.

Тя се хвърли към Галахад и зарови лицето си в гърдите му, задъхвайки се, бореща се да си възвърне самообладанието. Той я прегърна силно.

— Теса! Ранена ли си?

— Не — изхълца ужасено тя. Вдигна поглед към него. Лицето му беше маска от тревога и объркване. — А ти?

— Не. — Той поклати глава. — Това наистина е магическо създание. Би трябвало сега вече да сме се превърнали в пепел.

— Не разбирам. В това няма никакъв смисъл. Дракони не съществуват. — Разумът й се бореше със страха. — Никога не са съществували. Никой никога не е откривал кости или вкаменелости от дракони. Не съществува доказателство, че са живели. Никакво!

— Доказателството е пред нас.

— Не! — Думите й се гонеха една с друга: — Има доказателство за съществуването на динозаврите. Има няколко вида големи гущери като дракона от Комодо и много хора вярват в чудовището от Лох Нес, но това е всичко.

— Трябва ли да се съмняваш в това, което е пред теб? Страхувам се, че съм съвсем обикновен човек. Виждам злото в очите му, пламъците от устата му и не се съмнявам в истинността на съществуването му.

Тя поклати глава.

— Погледни го, Галахад. Да има нещо за това в наръчника за рицари? Виждал ли си нещо подобно?

— Не! И ако оцелеем след тази среща, бих предпочел никога повече да не виждам.

Тя сграбчи туниката му.

— Тук нещо не е наред.

— Много не е наред! Как мога да ти внуша, че опасността пред нас е съвсем истинска? — Погледът му пареше нейния. — Сега не е време да обсъждаме подобни неща. Когато преодолеем това предизвикателство, тогава…

— Това е предизвикателство, нали? — каза бавно тя. — Голямо предизвикателство.

— Да, поне толкова голямо, колкото предизвикателството да си имаш работа с непрекъснато бърбореща, упорита жена! Беше глупаво, Теса, да се опиташ да избягаш от…

— Не, не. — Тя се отдръпна от него и се втренчи в дракона. Той отвърна на погледа й. — Това е едно от предизвикателствата в гатанката, така ли?

— Аз… — Той поклати глава. — Възможно е.

— Кое точно? — Тя се замисли. — Имаме опасността, неверника, предложението и…

— Истината — каза решително той. — Това е истината, видяна от собствените ти очи. Теса. Звярът е истински.

— Може би не. Може би… — Тя сбърчи чело. — Нещо липсва.

— Може би става дума за предложението, което не може да е по-велико — каза тихо той.

— Когато героят или героинята жертват живота си заради другия? — Тя поклати глава. — Прекалено