очевидно. Освен това тези неща не трябва ли да вървят подред?
— Не знам за подобно изискване.
— Опасността, неверникът предложението. — Тя присви очи и разгледа звяра. — Това е. Драконът е опасността, която е само илюзия. Няма друг отговор. Драконът е специален ефект. Компютърна анимация. Нещо, сътворено от някой средновековен Стивън Спилбърг. Холограма, може би.
Галахад я погледна смутено.
— Не знам нищо за това, но… — погледът му се върна върху дракона — грешиш. Той е толкова истински, колкото и земята под краката ми.
— Изглежда истински, но… — Много й се искаше да е толкова убедена, колкото изглеждаше. Ако грешеше, щяха да умрат. Точка. Ако беше права… — Той не е истински. Това е някаква измама. Пушеци и огледала.
Като пушека, който излизаше от устата му и се стопяваше във въздуха. Или пушека, издигащ се над жаравата от огъня им.
Пушеци и огледала?
— Това е! — Адреналинът изпълни тялото й и тя сграбчи ръкава му. — Пушекът, Големи човече, виж пушека!
— Не виждам нищо, освен този, излизащ от устата му.
— Не, не! Погледни пушека! — Тя разтърси ръкава му. — Къде отива?
— Изчезва, издухан от вятъра.
— Няма никакъв вятър. — Тя стисна зъби. Защо не я разбираше? — Не трябва ли да се издига нагоре? Нали пушекът се издига нагоре?
— Наистина. Аз…
— Сам го каза. Как е възможно да съм била толкова глупава? — Тя се плесна с длан по челото. — Би трябвало да сме мъртви. Обгорени като препечени филии. Пламъците бяха навсякъде около нас, но дори не ни опърлиха.
— Бяха в гърбовете ни. Не видях…
— Те ни обгърнаха. Усети ли някаква топлина?
— Не — бавно отговори той.
— Защото не са били истински. Знам, че съм права. Трябва да ми повярваш. Всичко, което знам за природата и историята, ми казва, че това е илюзията.
— Всеки има това, което липсва на другия — промърмори той. — Моята смелост идва от силата, твоята — от познанията ти. — Той се втренчи в дракона. — И как ще докажем подобно нещо?
— Не знам. Предполагам, че можем просто да си тръгнем и нищо няма да се случи.
— Един рицар не отстъпва.
— И аз така си помислих. — Тя погледна към полянката. — Тогава хвърли нещо по него. Ако съм права, то ще мине през него.
Без да казва нищо, той извади камата на Гуенивир от канията на кръста си, вдигна ръка и я хвърли към съществото. Ножът проблесна на слънцето и изчезна в люспестите зелени гънки на кожата на чудовището.
Драконът не реагира.
— Видя ли? — Щеше й се да е толкова сигурна, колкото звучеше. — Знаех си.
Той поклати глава.
— Не видяхме камата да пада. Не знаем със сигурност, че е минала през звяра.
— Има само един начин да разберем. — Тя си пое дълбоко въздух. — Обзалагам се, че можем да минем през него.
Той повдигна вежди.
— А ако грешиш?
Тя се усмихна слабо.
— Барбекю.
— Това е странна дума и звученето й хич не ми харесва. — Той я гледа известно време, сякаш обмисляйки предимствата и недостатъците на теорията й. — Ти или си жена с изключителна смелост и усет, или си пълна глупачка. Това е още едно изпитание за мен, без съмнение. Заклех се да ти имам доверие. — Той протегна ръка. — С живота си.
Тя сложи ръката си в неговата и го погледна в очите.
— Аз съм готова.
Той я придърпа към себе си и се приведе, за да я целуне бързо по устните. Тази целувка би й отнела дъха при други обстоятелства, но сега й помогна да намали студенината на страха.
— Ще е жалко, ако не мога отново да опитам устните ти в този живот.
— Правилно си схванал.
Искаше да се притисне към него. Ако се справеха с това… когато се справеха с това, щеше да му каже всичко. Истинско признание. За своето минало, за неговото бъдеще и за единственото време, в което можеха да бъдат заедно.
Той я пусна и кимна, но пръстите й останаха, преплетени с неговите. Галахад вдигна високо меча, готов за борба, ако се окажеше, че тя греши. Не че това щеше да им помогне много.
— Не искам да ти казвам — процеди тя с ъгълчето на устните си, — но толкова се страхувам, че едва мога да се движа.
Пристъпиха напред, по-близо до илюзията. Или до смъртта.
— Това не са думи, които иска да чуе в такъв момент човек, чийто живот рискуваш — каза тихо той.
Драконът вдигна глава, изтегли я назад, после я наклони напред.
Ами ако Теса грешеше?
— О, моля те, моля те, моля те!
Теса стисна очи и се приготви за пламъците, които ще избълва драконът, точно както преди, без да им причини нищо. Ами ако не се случеше отново? Ами ако това беше една ужасна грешка? Какво знаеше тя за свят, изпълнен с вълшебства?
— В името на всичко свято! — извика Галахад.
Тя отвори очи. Стояха на сантиметри от корема на звяра — бял, гъсто обсипан с червени вени. Извисяваше се над тях. Галахад свали меча. Върху лицето му бе изписано учудване.
— Пламъците, Теса. — Гласът му трепереше леко. — Пламъците минаха покрай нас, сякаш бяха въздух.
Пусна ръката й и вдигна своята, за да докосне звяра. Тя мина през кожата без никакво съпротивление и изчезна в създанието. Той я дръпна рязко обратно.
Теса се засмя облекчено.
— Бях права. Виж.
Тя пристъпи напред и влезе в дракона. Никакво съпротивление. Всъщност от мястото си в момента виждаше само поляната и гората.
— Теса! — извика Галахад като обезумял.
Тя се обърна и го погледна. Виждаше го, но той очевидно не можеше да я види през илюзията. Той вдигна меча и пристъпи напред, спирайки точно до нея.
— Здрасти — ухили се тя.
— Къде е чудовището? — Предпазливият му поглед се стрелна наоколо.
— Ще ти покажа. — Хвана го за ръката и го поведе обратно. Две стъпки и драконът отново се появи. — Сега го виждаш. — Отново го дръпна към създанието. — А сега, не.
Върнаха се обратно и драконът отново се появи. — А сега го виждаш.
Той се взираше, изумен, в доказателството, което му даваха собствените очи.
— Що за магия е това?
— Не е магия. А, за теб може би е. Но за мен е просто висока технология. — Тя наклони глава и разгледа илюзията. — Изглежда триизмерно, но когато застанеш точно до него, има само височина и ширина, затова не съм съвсем сигурна, че е холограма. Не знам достатъчно за специалните ефекти и
