забеляза това. Отец Сагитиниус не забелязва всекиго… Ето, аз вече толкова години съм в църквата и само два пъти съм говорила лично с него. Вие сте от избраните, сестра моя небесна, аз може да не съм нищо пред вас…
— Не говори така, лельо Лонди…
— Ние сме дошли на тая земя, само за да се спасим. Има кой да спасява другите. Затова отец Сагитиниус не благоволява да обръща внимание на всекиго. Има случаи — и те са стотици — когато той е гледал през очите на големци и кардинали като през стена. Дума не им е обелвал.Не всеки е достоен да се докосне до небесната Истина. Затова мислят отец Сагитиниус за горд. А, всъщност, той пред Исуса е нищо — нищожество: той сам казва това. Нима не е гордост и самомнение да мислиш, че ние, смъртните и грешните, имаме право да спасяваме? Вие самата сте се оплела много в тази заблуда, сеньорита! Вие не спасявате никого: вие само раздразняте хората, карате ги да ви желаят не само чрез плътта на тялото, но и чрез плътта на сетивата. Вие ги развращавате, сеньорита… Вие не знаете, драга, че Иисус с Венеца — истинският Иисус — благоволява само към юродивите. Всеки показен блясък, всяка извивка на дрехата, всяка дума, с която вие се защищавате, че сте прави, че сте нормални, че сте културни — това е суетност и тщеславие, сеньорина! Юродивите во Христе никога не се оправдават; никога не желаят да се представят за по-прави и по-умни. Бог е оня, който съди за нашата праведност. От грешници и лукави ние не искаме оценка — нека се оценяват дяволите. Светът само това върши: всеки всекиго оценява…
— Лельо Лондина… всичко това е много интересно, но… аз след половин час трябва да излизам… Няма ли да ми погледнеш чашата?
— Може и да не я погледна! Слушай ме, дъще на Силния, защото откъде да знаеш: може сам Бог сега да говори през моята уста! Вие сте под влиянието на тая сатана Аминия Некольцова, която има наглостта да се нарича монахиня и са я направили на светица. А тя, прочее, знаеш ли тя какво върши? Знаеш ли, че са я виждали чисто гола в ателието на оня дявол? Знаеш ли, че тя чародействува и се занимава с еретически писания? Така е, млада госпожице, пътят към Господа минава през страшни изкушения. Сатаната сега е дошъл лично на нашата бедна земя, та да може да изкуси и малцината избрани, които са останали верни на Спасителя. Ето: вие също попаднахте в ноктите му — вие от малка сте в неговите кървави нокти, Вероника — и погубихте вече толкова много мъже… Да ги изброявам ли, нещастно дете?
— Сестра Бонифация!…
— Не плачете така, сеньорита! Успокойте се. Ние сме кротки и смирени по сърце, но когато става дума за истината… Запомнете от мене, душице: един е Спасителят на света, един е Спасителят на душите — това е „Исус с трънения Венец“! Ако е за спасяване, ето, сега ви го казвам: аз също съм изпратена в тоя дом да ви спасявам. Изпратил ме е лично отец Сагитиниус, защото той държи на вашата душа. Но, за разлика от вас, ние не мислим, че ние спасяваме. Ако успея да ви обърна към Исус със Венеца, то не аз, а именно Той ще ви е обърнал, а аз ще спася своята собствена душа, защото ще съм изпълнила възложената ми мисия. Днес аз ви се откривам направо. Вие се намирате пред пропаст, сеньорита, сестра Вероника Ломбарди, и ние сме длъжни да ви кажем това. Още една крачка — и вие сте напълно загубена! И нашите скромни отци имат очи да виждат… И то не по-зле от Аминия Некольцова. Само че разликата е в това: тя вижда миналото и бъдещето, а отец Сагитиниус вижда Истината. Това имаше да ти кажа.
— Ах, леличко моя Лондина, свята сестра Бонифация! Аз ще умра, мила леличко, откъде идва тоя ужасен плач у мене?!…
— Душата ти плаче, дете мое, душата ти плаче! Защото усеща, че бездните на пъкъла всеки момент могат да я погълнат. Я дай сега чашата си, бедно момиче, дай я ти казвам — нали искаше да ти гледам?…
— Не искам вече, сестра Бонифация, абсолютно нищо не искам!
— Дай чашата да ти гледам, коломбина, не се дърпай сега. Няма вече „не искам“: ти се намираш в твърдата десница на Исус с Трънения Венец — и той е решил да ти каже Истината! Но истината може и да се вижда — това знаем ние… Я погледни, ей тука, в чашата си, я добре погледни. Има ли нещо тука?
— Има, сестра Бонифация: съвсем ясно се вижда: ястреб!
— Ястреб, разбира се, ястреб е, дано Бог го убие! И знайте сега, сестра Вероника, и слушайте ме, и запомнете този момент завинаги, да знаете, че сам Господ ви е говорил! Всичките чародейства на оня пъклен художник не могат сега да се сравнят даже и с една фигура от твоята чаша, дете мое. Защото сам Бог днес присъства и в моите думи, и в чашата!
— Вярвам, сестра Бонифация…
— Такааа… Ястребът, значи. Мисълта на Лукавия. А какво виждаш в ноктите му?
— Има нещо…
— Има не, ами има!… Това е чучулига, дете, не виждаш ли? Съвсем ясно е изрисувана!
— Е… добре… Има ли някакъв изход?
— Има, разбира се! Я погледнете ей тука:какво виждате, сеньорита, зад ястреба?
— Вижда се… една голяма светлина. Пък и в сърцето на Ястреба като че ли свети… някаква малка искрица…
— Никаква малка искрица няма, ти си измисляш! Пък и да има — ти помни, че Лукавият винаги е хитър. Той всякога може да имитира светлината. Не се заблуждавай! А виж, онази, голямата, истинската светлина зад Врага Человечески е нещо друго. На какво ти прилича по форма?
— Прилича на нещо… ама на какво?…
— Я се вгледай, вгледай се по-добре!
— Да речем, пак нещо с крила…
— Нещо с крила… Гълъб е това, сеньорита, чист гълъб Божий! Гълъбът над Иисуса, Духът Святий! Вижте как гордо е настъпил той Ястреба и как святка окото му, макар че гълъбът е птица смирена!
— Има една светла пътечка от сърцето на Ястреба до сърцето на Гълъба…
— Няма никаква светла пътека! Въобразяваш си! Овците са си овци, козите са си кози! Едните ще наследят вечен живот, а другите вечно ще врят в геената огнена. За тях — само плач и скърцане със зъби! Вие сте обсебена от лоши духове, чедо мое. На вас постоянно ви се привижда нещо, което не е. Но вие можете да бъдете спасена, Вероника Ломбарди! Вие не сте родена за този свят и душата ви знае много добре това. Оставете синовете на Лукавия да погинат в собствените си мрежи! Има бесове в човешки тела, които никой не може да спаси.
— Аз правя всичко това само заради майка Констанца, сестра Бонифация… Майка Констанца ще умре, ако не се омъжа веднага…
Сестра Бонифация този път нищо не отговори.
Тогава Вероника Лучия Ломбарди се хвърли към нея, падна на колене, прегърна я и се разрида от цялата си душа. Когато се поуспокои, каза:
— Заведете ме при отец Сагитиниус.
11.
„Аз съм «Брайстър». Аз съм «Брайстър». Баретата ликвидирана.“
„Говори «Кентъл Бийч». Говори «Кентъл Бийч». Днес 18,00 — на преговори с новия папа. Благодарим за подмяната.“
„Тук «Чайка»… Тук «Чайка»… Операцията блестяща. Сега обърнете внимание на списанието на ЮНЕСКО. Да се проведе чистка в редакцията и сред отговорните за изданието в ръководството. Има опасност да престанат да се занимават с археология и диви племена и да се заемат с действителна култура.“
„Насреща «Йокида». Насреща «Йокида». Благодарим за операция ЕЙО. Подменете въпросния посланик.“
„Тук «Мин Сяо». Тук «Мин Сяо». Неутрализаторите на лазери получихме. Подготви експорта на неутронната партида.“
„Аарон Безпогрешни, действувай! Обектът излиза от къщи. Посока: катедралата «Сан Антонио».“
«Неизвестни, кога най-после ще се видим с тебе?»
«Сега ли намери да питаш? Тръгвай веднага! Аз съм разкрит и арестуван. Но за мене времето е море. В
