момента съдбата на всички ни е в твоите ръце. Ако днес не успееш, мини в крайния вариант — утре взриви печатницата с готовата продукция. Книгата на врага не трябва да излезе от там!»
«Да но това…»
«…е „тип генератори, вариант просташки“… Знам, че си знаеш урока. Но, ако днес не направиш предложение за женитба на дъщерята, бащата няма да отложи книгата с една седмица. От него зависи сега дали книгата ще излезе веднага или ще я забавят, за да може да довърши предговора. Този предговор не трябва да бъде довършен, нито е необходимо да се публикува мнението на професор Риналди. Аз зная много добре, че ако взривим печатницата, Ломбарди ще се вбеси и ще напише десет пъти по-опасна книга. Ако пък ликвидираме самия Ломбарди — ще се пръкнат още хиляда като него. Но Големият Импулс е пред прага. Ние нямаме друг изход. Избирай.»
«Няма какво да избирам. Пиленцето ме чака с нетърпение.»
«Не те чака с никакво нетърпение. Току що я изпуснах и я обработиха по друга програма. Аз и с тази програма работя, но сега подобна настройка може да се окаже фатална. Вероника Ломбарди не трябва да се срещне с отец Сагитиниус. Иди ти при него. И без това имаш среща насрочена.»
«Срещата ми е с папата.»
«С един куршум — два заека.»
«Значи… той… Сега всичко е ясно. Само едно не разбирам: как ще стане папа англичанин с протестантско образование?»
«Този въпрос ти го задаваш?»
«Не съм получил още никакви подробности. Затова.»
«За Сагитиниус после. Ти само му предай тази вечер нужните документи и не допускай да влезе момичето. После я атакувай. Денят на Черния Квант ще е страшен, ако не успееш! Ако само за един ден книгата на баща й се прочете от 100 души, те ще избълват цяло море единна енергия и ние сме свършени. Ти знаеш: 100 заряда единна енергия значи средно сто милиона заряда раздвоена. Затова борбата за всеки отделен човек е на живот и смърт! А врагът не си дава толкова зор, защото виждаш: самата структура на човека е защитена. Ние не си правим никакви илюзии. Работата е да грабнем колкото може повече енергия. А искрата не можем вече да пипаме. Бе то някога…»
«Значи, у нас няма Искра?…»
«Що за идиотски въпрос! Ти нещо не си в ред, „Безпогрешни“!»
„Напълно в ред съм. Ние сме психо-биологически автомати на Черната Вселена, които могат да мислят, да се наслаждават и да действуват. Това го знаем като две и две четири. У нас има програма на самосъзнание, програма на съзнание, подпрограма на логика, програма на нагони и най-важната програма — подчинение на Центъра. На практика имаме всичко. Владеем и управляваме всичко. У нас липсват глупостите «подсъзнание» и «свръхсъзнание», защото те не могат да се програмират. Те са оръжие на светлия враг. Това, приятелю мой Неизвестний, го знаем всички — буква по буква.“
— Тогава кво има да се бистри! Ти по-добре побързай.
— Работата е там, че не разбирам едно нещо. Ти, приятелю, страдаш за нещо. Страдаш дълбоко и все по-често и по-често въздишаш. Мислиш ли, че никак не те чувам? Освен това, ти вече няколко пъти ми казваш, че си ме обикнал. Робот да страда и да обича… Какво е това, според тебе?
— Млък! Млък! Млък ти казвам! Не говори! Не говори! Мълчи, ти казвам, лайно такова!
— Аз мълча, Неизвестний. Сега ти говориш…
— Млък! И изпълнявай незабавно заповедта! Посока — катедралата „Сан Антонио“. Обектът е на половината път. Излизай веднага! И — млък! Млък, ти казвам!…
— Слушам черната заповед, млък!
— Млък, бяло куче, ти казвам…
— Млък, бяло куче, млък, слушам…
— Не ме принуждавай да те разглобявам преждевременно, ей! Мислиш, че не мога аз сам да си свърша работата? И поздравявай по устава, като ти се казва!
— „Дано никога не се видим, дал ти дяволът зло, болен и умрял бъди, пожелавам ти всичко най-лошо! …“
— Ах, ти гад мръсна, не мога да ти отвърна със същото, твоята мамица… Не остава нищо, освен да те наругая с най-долните пожелания на враговете! „Ха довиждане!“ „Дал ти бог добро!“ „Бъди жив и здрав!“ и „от все сърце ти желая всичко най-хубаво“… Хак ли ти е сега! Чу ли го? А да ти е на гърба всичко това! Заслужи си го…
12.
Сватбата на министъра на културата, професор д-р Клаудио Ариени, с дъщерята на видния професор по социална психология на малките групи и по сексуална физиопсихопрофилактика, професор Лучио Ломбарди, се отпразнува най-тържествено в частния дворец на новия министър. Разбира се — след като се състоя внушителна церемония на бракосъчетанието в новата катедрала на църквата „Санта Чечилия на Иисус Великолепния“. Всъщност, довчера това бе катедралата „Сан Антонио“, в която служеше отец Сагитиниус — сега папа Сагитиниус I. Новият папа от край време беше напълно убеден, че гласът, който говори в главата му, е гласът Божий.
Женитбата на двата богати аристократически рода предизвика още промени и изненади в столицата и из страната, както и в чужбина. Новият министър на културата се оказа доскоро изчезналият син на една благородна, но пообедняла римска фамилия. Срещу една солидна сума в брой, благородната фамилия напрегна паметта си и разпозна своето скъпоценно чедо, от което се беше отървала още преди 28 години. Така че патрицианското достойнство на почтената сеньора Констанца Ломбарди беше удовлетворено напълно.
Злите езици разправяха, че всички тези събития са се започнали само преди един ден и една нощ. Горката сеньорита Ломбарди имала някаква голяма мъка и тръгнала към църквата „Сан Антонио“, с надеждата да се изповяда лично пред отец Сагитиниус, когато една черна сянка се вмъкнала преди нея в църквата. Щом почукала и помолила да бъде приета от Негово Преосвещенство, защото й бил назначен час за изповед, лично отецът излязъл с каменно лице и й казал, че сега не може да я приеме и че едва ли някога това има смисъл да стане, тъй като той не е уверен, че сеньорината е избрала правия път. Той й наговорил грубо куп неща, които римските, словоохотливи езици, разпространяват в най-различни варианти. Във всички тези невероятни измишльотини обаче се повтаря твърдението, че Вероника Ломбарди не била достойна за монахиня към ордена „Сан Антонио“ и че отец Сагитиниус я бил насочил уж към светския живот, ако искала младата християнка да направи добро на своята църква и на всички свои приятели от нейното общество за космични изкуства. Строго, но все пак насърчително, отец Сагитиниус даже намекнал, че се очаквала смяна на папата и че, може би, новият папа щял да бъде твърде благосклонно настроен към инициативите на „Санкта Чечилия на Исус Великолепния“… От Вероника Ломбарди се искало само едно: да спечели на всяка цена симпатиите на министерството на културата и на президента. Разбира се, всичко това, по всяка вероятност, са злобни измислици и празни клюки, защото на всички е добре известен фанатизмът на отец Сагитиниус и неговата люта омраза към лъжата и козните на дявола.
Имаше в Рим обаче още по-безпощадни злоезичници, които разправяха, че още като излязла от „Сан Антонио“, объркана и разнебитена душевно до крайна степен, Вероника Ломбарди се срещнала ненадейно със самия министър на културата, сеньор Клаудио Ариени. В почти безумно състояние тя се затичала към него и го прегърнала, след което той я качил на колата си и цяла нощ тя не се върнала в къщи…
Ала всичките тия врагове на щастливата двойка не можеха да си обяснят, защо младоженката се държа така странно по време на сватбените церемонии и на самото празненство. Тя ту се притискаше предано и щастливо към своя съпруг, ту гледаше хладно и тъжно пред себе си, сякаш нямаше нищо общо със своята собствена сватба. Присъствуващите смятаха, че за една религиозна и образована сеньорина с толкова благородно сърце, отдадено до този момент тъй вярно и непоколебимо на Санкта Чечилия и Иисус Великолепния, един такъв рязък обрат в живота й не можеше да се отрази по някакъв друг начин. Какво се беше случило между двамата през нощта преди сватбата, никой не знаеше. Но всички, които познаваха до този момент Вероника Ломбарди, бяха на мнение, че след тази нощ в нейните очи и движения живее съвсем друга жена. От предишната й осанка и мъдър, жизнерадостен дух, не бе останало нищо. След всеки изблик
