до гроб, но ако убиете сенатор, ще ви забравят още на другия ден.
— Каквото и да правя, съм труп.
— Няма такова нещо! Ще застанем заедно пред камерите.
— И какво ще кажем?
— Че вече сте идвали при мен цели два пъти и сте направили смислени, умни предложения за контрола над оръжието, но никой не ви е обърнал внимание. Е, сега ще бъдат принудени да седнат и да ви изслушат, защото ще имате възможност да дадете интервю на Сандра Мичъл за централните новини.
— На Сандра Мичъл ли? И тя ли е тук?
— Разбира се, че е тук, изгаря от нетърпение да вземе интервю от вас — потвърди Флечър.
— Наистина ли, господин Давънпорт, смятате, че ще прояви интерес към мен?
— Не е била толкова път, за да разговаря с друг — рече младежът.
— А вие ще останете ли с мен? — поинтересува се Бейтс.
— Обещавам ви, Били. Знаете какво ми е мнението за контрола над оръжията. Последния път, когато се видяхме, ми казахте, че сте чели всичките ми речи по въпроса.
— Така си е, но какво от това? — възкликна похитителят. Свали ръка от рамото на госпожица Хъдсън и насочил пистолета право към Флечър, тръгна бавно към него. — Истината е, че повтаряте дума по дума каквото ви е наредил полицейският началник.
Без да сваля очи от Били, младежът хвана с все сила отстрани чина. Знаеше, че за да рискува, трябва да прилъже похитителя да дойде възможно най-близо до него. Без да изпуска капака на чина, се понаведе леко напред. Телефонът върху катедрата на учителката иззвъня. Сега Били бе само на крачка от Флечър, но за миг се разсея от звъненето и се извърна назад. Флечър вдигна рязко капака на чина и фрасна с него похитителя по дясната ръка. Били веднага изгуби равновесие, залитна и изпусна пистолета. Двамата загледаха как отскача о пода, хлъзга се и спира на около метър от госпожица Хъдсън. Децата се разпищяха, тя коленичи, грабна оръжието и го насочи право към похитителя.
Той се изправи бавно и тръгна към жената, която, все така коленичила на пода, държеше оръжието насочено право към гърдите му.
— Няма да натиснете спусъка, нали, госпожице Хъдсън? С всяка стъпка на похитителя учителката се разтреперваше все по-силно и силно. Били беше на две педи от нея, когато тя стисна очи и натисна спусъка. Чу се щракване. Били вдигна очи, усмихна се и рече:
— Не е зареден, госпожице Хъдсън. Изобщо не съм имал намерение да убивам някого, просто исках поне този път да ме изслушат.
Флечър се измъкна иззад чина, притича при вратата и я отвори.
— Излизайте, излизайте — подвикна той и замаха трескаво с дясна ръка на вцепенените от ужас деца.
Едно високо момиченце с дълги плитки се изправи и из хвърча през отворената врата в коридора. Веднага след него навън изтичаха още две деца. Докато Флечър държеше вратата, му се стори, че чува тъничко гласче, което подканя:
— Излизайте, излизайте, де!
Малчуганите, с изключение на един, се завтекоха към него и се разбягаха кой накъдето види. Флечър се извърна към ъгъла и се взря в момченцето, което се изправи бавно и тръгна към катедрата. Наведе се, хвана учителката за ръка и без изобщо да поглежда към Били, я поведе към отворената врата. Когато стигна при нея, рече:
— Благодаря ви, сенаторе.
После излезе заедно с госпожица Хъдсън в коридора.
Когато от входната врата изхвърча високото момиченце с дългите черни плитки, се чуха възторжени възгласи. Прожекторите се насочиха към него и то затули с длан очите си — не виждаше множеството, което го поздравяваше с радостни викове. През кордона се промъкна майка, която притича през училищния двор и прегърна момиченцето. Веднага след него се появиха две момченца, Нат прегърна през раменете Су Лин и затърси трескаво с поглед Люк. След малко през вратата изтичаха по-голяма група деца, Су Лин обаче видя, че Люк не е сред тях, и не сдържа сълзите си.
— Остава да излезе още едно дете Заедно с учителката — чу тя как един журналист съобщава за ранните вечерни новини.
Продължи да гледа втренчено отворената врата — както по-късно щеше да сподели, й се бе сторило, че е минала цяла вечност.
Когато на вратата се появи и госпожица Хъдсън, стиснала ръчицата на Люк, екнаха още по-силни възгласи. Су Лин погледна съпруга си, който напразно се мъчеше да сдържи сълзите.
— Човек да се види в чудо с вас, Картрайтови — рече му тя, — винаги сте последни.
Флечър остана при вратата, докато учителката се скри от погледа му. После я затвори бавно и отиде да вдигне телефона, който продължаваше да звъни упорито.
— Вие ли сте, сенаторе? — попита шефът на полицията.
— Да, аз съм.
— Добре ли сте? Стори ни се, че чуваме трясък и нещо като изстрел.
— Добре съм. Всички деца в безопасност ли са?
— Да. излязоха всичките трийсет и един ученици — отговори Кълвър.
— И последният ли?
— Да, вече е при родителите си.
— А госпожица Хъдсън?
— Дава интервю на Сандра Мичъл за „Очевидци“. Разказва на всички колко геройски сте се държали.
— Явно говори за някой друг — отвърна Флечър.
— А вие с Бейтс смятате ли да дойдете при нас? — попита полицейският началник, решил, че сенаторът скромничи.
— Дайте ми още няколко минути. Между другото, обещах и на Били да даде интервю на Сандра Мичъл.
— У кого е оръжието?
— У мен — отвърна младежът. — Били няма да ви създава повече неприятности. Пистолетът дори не е бил зареден — допълни той и затвори.
— Знаете, че ще ми теглят куршума, нали, сенаторе?
— Няма такова нещо, Били, и косъм няма да падне от главата ви, поне докато аз съм с вас.
— Мога ли да разчитам на мъжката ви дума, господин Давънпорт?
— Имате думата ми, Били. Хайде да излезем и да застанем заедно пред тях.
Той отвори вратата на класната стая. Не се наложи да търси ключа на осветлението — откъм училищния двор блестяха толкова много прожектори, че Флечър едвам различи входната врата за училищния двор в дъното на коридора.
Двамата с Били отидоха при нея, без да казват и дума. Флечър я отвори плахо и излезе в ослепителната светлина, за да бъде посрещнат от поредните радостни възгласи на множеството. Но не видя лицата на насъбралите се.
— Всичко ще бъде наред, Били — увери го той, след като се извърна към него.
Мъжът се подвоуми, но накрая пристъпи колебливо и застана до Флечър. Двамата тръгнаха бавно по алеята. Младежът се извърна и видя, че Били се усмихва.
— Всичко ще бъде наред — повтори точно когато куршумът улучи Били право в гърдите и Флечър също се строполи.
Изтласка се от земята, застана на колене и се хвърли върху мъжа, но вече беше късно. Той беше
