— Добре е, въобразява си, че и досега командва всичко и всички, макар че всъщност само планира възхода ти.
— За коя година е предвидил да се кандидатирам за президент? — усмихна се Флечър.
— Зависи дали първо няма да решиш да се кандидатираш за губернатор. Докато изкараш и четвъртия мандат като сенатор, Джим Люсъм вече ще е приключил втория си губернаторски мандат.
— Ами ако не искам да ставам губернатор?
— Ами ако папата не е католик?
— Добро утро — поздрави Логан Фицджералд и огледа насъбралите се около масата в заседателната зала. — Още преди да сте задали въпроса, отговорът е „Феърчайлд“ — допълни той.
— Ами да! Как не се сетих досега — възкликна Нат. — Като се замисли човек, биха ни посегнали точно от „Феърчайлд“ — най-голямата банка в щата със седемдесет и един клона, почти нямат конкуренция.
— Някой в управителния им съвет очевидно смята, че ние сме конкурент, който не е за подценяване — възрази Том.
— Затова са решили да ви унищожат, преди на вас да ви е хрумнало същото за тях — вметна Логан.
— Не ги виня — отсъди Нат, — на тяхно място и аз бих постъпил така.
— Знайте обаче, че е хрумнало не на човек от управителния съвет — уточни Логан. — Официалното известие, получено в Комисията по ценните книжа и борсата, е подадено от тяхно име от „Белман, Уейланд и Елиот“ и не е нужно да обявяваме награди, за да се досетим кой от съдружниците го е подписал.
— Това означава, че ни чака тежка битка — въздъхна Том.
— Така си е — съгласи се Логан. — Ето защо първото, което трябва да сторим, е да направим малка сметка. — Той насочи вниманието си към Джулия. — Колко акции изкупихте през последните дни?
— По-малко от един процент — отвърна тя. — Някой надува изкуствено цената. Снощи поисках от борсовия посредник повече информация и той ми каза, че в края на работното време акциите са скочили до пет долара и двайсет цента едната.
— Доста над реалната стойност — отбеляза Нат, — но сега вече нямаме път за отстъпление. Помолих Логан да дойде днес сутринта, за да ни каже каква според него е вероятността да оцелеем, а също да обясни какво очаква да се случи през следващите няколко седмици.
— Нека, господин председателю, ви обясня как стоят нещата към днешна дата — подхвана Логан. — За да не бъде погълната, банка „Ръсел“ трябва да притежава петдесет цяло и едно на сто от всички дялове или да има клетвена декларация от акционерите, че няма да преотстъпват своите дялове. Понастоящем членовете на управителния съвет държат над трийсет и четири на сто от дяловете, знаем и че във „Феърчайлд“ са се сдобили най-малко с шест на сто от акциите. На пръв поглед положението изглежда задоволително. Въпреки това от „Феърчайлд“ предлагат в рамките на следващите двайсет и един дни по пет долара и десет цента за акция и смятам за свой дълг да напомня, че ако решите да продадете дяловете си, само паричната им стойност ще възлезе на около двайсет милиона долара.
— Вече сме взели решение — отсече твърдо Том.
— Чудесно. В такъв случай имате само две възможности. Можете да предложите за акциите цена, по- висока от петте долара и десет цента, за колкото ги изкупува „Феърчайлд“, като не забравяте мнението на главния изпълнителен директор, че и сега те се котират доста по-високо от реалната си стойност, можете и да се свържете с всичките си акционери и да ги помолите да подпишат клетвена декларация, че няма да продават дяловете си.
— Второто — отсъди без колебание Нат.
— Очаквах, господин Картрайт, отговорът ви да е такъв, затова проучих внимателно списъка на акционерите: към днешна дата те наброяват общо двайсет и седем хиляди четиристотин и дванайсет, повечето държат малки дялове от по хиляда и по-малко акции. Въпреки това обаче пет на сто са в ръцете на трима души: две вдовици, които живеят във Флорида и притежават всяка по две на сто, и сенатор Хари Гейтс, който има дял от едно на сто.
— Как е възможно? — изненада се Том. — Всички знаят, че Хари Гейтс винаги е карал на сенаторската си заплата.
— Трябва да благодари на баща си — уточни Логан. — Доколкото разбрах, е бил приятел на основателя на банката, който през 1892 година му е предложил едно на сто от дяловете в търговското дружество.
— И колко струват те днес? — поинтересува се Том. Нат засмята на калкулатора.
— Близо половин милион, а той сигурно не го и знае.
— Синът му Джими Гейтс ми е стар приятел — допълни Логан. — Всъщност дължа именно на него сегашната си работа. Мога да ви уверя: още щом разбере, че в цялата история е забъркан и Ралф Елиот, Джими незабавно ще ви връчи клетвена декларация, че няма да продава своя дял. Ако успеете да си подсигурите тези акции и да убедите двете възрастни дами във Флорида, ще контролирате близо трийсет на сто от дяловете, което ще рече, че ви трябват още двайсет и една десета на сто, за да си поемете дъх.
— Имам опит в поглъщането на акционерни дружества и знам, че ако отчетем промяната на адреса, доверителните фондове и дори случаи като този с Хари Гейтс, който само веднъж в годината си прави труда да си проверява портфолиото, най-малко пет на сто от собствениците няма да се свържат нито с едната, нито с другата страна — отбеляза Нат.
— Съгласен съм — рече Логан. — Въпреки това няма да се успокоя, докато не разбера, че държите над петдесет на сто от дяловете.
— А какво да направим, за да придобием тези допълнителни двайсет на сто? — попита Том.
— Трябва да се потрудите къртовски — отвърна Логан. — Като начало пратете лично писмо до всички акционери, общо към двайсет и седем хиляди души. Ето какво имам предвид. — Логан подаде на всеки от управителния съвет копие от писмото. — Както виждате, съм наблегнал върху силните страни на банката, върху дългата й история и това, че е свързана с хората в областта, че е финансовата институция, която се разраства най-бързо в щата. Питам и дали искат една банка да получи накрая монопол.
— Да, искаме — възкликна Нат. — Нашата!
— Но нека не е сега — рече Логан. — Преди да одобрим писмото, бих искал и вие да внесете своя принос — то трябва да бъде подписано от председателя на управителния съвет или от главния изпълнителен директор.
— Та това са над двайсет и седем хиляди подписа!
— Да, но бихте могли да си ги поделите — усмихна се адвокатът. — Нямаше да настоявам да вършите такава Херкулесова работа, ако не бях сигурен, че нашите конкуренти ще разпратят писмо, което ще започва с: „Драги акционере“, и ще завършва със сложен с печат подпис на техния председател. Тази лична нотка може да се превърне във вододел между оцеляването и унищожаването.
— А аз мога ли да помогна с нещо? — намеси се и Джулия.
— Със сигурност, госпожо Ръсел — потвърди Логан. — Съставил съм съвсем различно писмо, което да подпишете вие и което да бъде разпратено до жените акционерки. Повечето са или разведени, или вдовици и вероятно преглеждат портфолиото си веднъж в годината. Има близо четири хиляди такива инвеститорки, така че простете се с почивката в края на седмицата. — Той плъзна по масата второ писмо. — Както виждате, съм наблегнал, че докато сте ръководели търговското си дружество, сте натрупали опит, освен това от седем години сте в управителния съвет на „Ръсел“.
— Нещо друго? — попита Джулия.
— Да — потвърди Логан и й подаде още два листа хартия. — Отидете при двете вдовици от Флорида.
— Бих могла да замина още в началото на следващата седмица — рече Джулия и си провери програмата.
— Не — отсече твърдо адвокатът. — Обадете им се по телефона още днес сутринта, а утре се качете на самолета и отидете при тях. Можете да бъдете сигурна, че Ралф Елиот вече е отскочил да ги види.
Джулия кимна и запрелиства папката, за да провери какво се знае за госпожа Блум и госпожа Харгатън.
