— И накрая вие, Нат — продължи Логан, — трябва да се впуснете в доста нападателна медийна кампания, с други думи, да зарежете всичко останало.
— Какво точно предлагате да направя? — поинтересува се изпълнителният директор.
— Да наблегнете, че сте роден тук и сте се издигнали със собствени сили, че сте герой от войната във Виетнам, че сте завършили блестящо Харвардския университет и сте се върнали в Хартфорд, за да изправите заедно с най-добрия си приятел банката на крака. Можете да споменете и успехите и в кроса: американците са луднали по бягането за здраве, нищо чудно сред акционерите на „Ръсел“ да има и поклонници на джогинга. Не отказвайте интервюта, дори и да ви ги искат от списание „Мотоциклетизъм“ и „Шев и кройки“.
— А кой ще ми бъде противник? — попита Нат. — Председателят на управителния съвет на „Феърчайлд“ ли?
— Не, съмнявам се — отвърна адвокатът. — Мъри Голдблатс е опитен банкер, но няма да рискува да го изтъпанват по телевизията.
— Защо? — учуди се Том. — Председател е от близо двайсет години, нарежда се сред най-уважаваните финансисти.
— Съгласен съм, господин председателю — каза Логан. — Не забравяйте обаче, че преди две-три години прекара инфаркт и още по-лошо, заеква. На вас това сигурно не ви прави впечатление, защото с годините сте му свикнали, но ако Голдблатс се появи по телевизията, това ще е първият път, когато хората ще го видят. Дори и да е най-уважаваният банкер в щата, почне ли да пелтечи, всички ще решат, че си е глътнал езика от страх. Не е справедливо, но хората са такива.
— Значи срещу мен вероятно ще се изправи Уесли Джаксън — започна да разсъждава на глас Нат. — Той вероятно е най-смисленият банкер, с когото ще вляза в единоборство. Дори съм го канил в нашия управителен съвет.
— И да сте го канили, той е чернокож — напомни Логан.
— Все пак живеем в 1988 година — подразни се Нат.
— Знам, знам — отвърна адвокатът, — но над деветдесет на сто от акционерите ви са бели и със сигурност ще отчетат и Расовата принадлежност.
— И кого според вас ще изправят срещу мен? — попита Нат.
— Не се и съмнявам, че това ще бъде Ралф Елиот.
— Значи републиканците все пак са издигнали кандидатурата на Барбара Хънтър — рече Флечър.
— Само защото никой друг не се престрашава да излезе срещу теб — отвърна Джими. — Според проучванията на общественото мнение водиш с цели девет пункта.
— Подочух, че са предлагали и на Ралф Елиот, той обаче заявил, че не може и да мисли за това, докато не приключи сливането с банка „Ръсел“.
— Добро оправдание си е намерил, но за нищо на света не би позволил името му да се свързва с изборите, ако не е сигурен, че има реална възможност да те победи — вметна другият мъж. — Гледа ли го снощи по телевизията?
— Да — въздъхна Флечър — и ако не го познавах, сигурно щях да се хвана на неговите „можете да бъдете уверени в бъдещето си, ако внесете парите си в най-голямата, най-сигурна и най-уважавана банка в щата“. Не е изгубил някогашното си обаяние. Дано само баща ти не се е подлъгал от благите му приказки.
— Не, Хари вече подписа клетвена декларация, че няма да продава и да преотстъпва дела си от едно на сто в банката на Том Ръсел, и убеждава и всички останали да сторят същото, макар и да бе стъписан, когато му казах колко всъщност струват неговите акции.
Флечър се засмя.
— Виждам, финансовите журналисти изказват предположението, че и двете страни държат по около четирийсет на сто от дяловете, а им остава само седмица, докато изтече крайният срок.
— Да, битката е доста оспорвана. Дано само Том Ръсел си дава сметка колко е загрубяла играта, откакто се е намесил и Ралф Елиот — рече Флечър.
— Казах му го пределно ясно — вметна тихо Джими.
— Кога е разпратено? — попита Нат, докато останалите членове на управителния съвет четяха писмото, пуснато от „Феърчайлд“ до всички акционери.
— Носи вчерашна дата — уточни Логан, — което ще рече, разполагаме с три дни, за да отговорим, но се опасявам, че дотогава щетите ще бъдат нанесени. — Дори аз не вярвах, че Елиот е способен да падне толкова ниско — въздъхна Том, докато се взираше в писмото, подписано от Мъри Голдблатс.
"Какво не знаете за Натаниъл Картрайт, главен изпълнителен директор на банка „Ръсел“:
— Господин Картрайт не е роден и не е израсъл в Хартфорд.
— На изпитите в Йейлския университет е прибягнал до измама и не е бил приет.
— След като е изгубил изборите за председател на студентския съвет, е напуснал Университета на щат Кънектикът, без да се дипломира.
— В банка „Дж. П. Морган“ е загубил половин милион долара, след което е бил уволнен.
— Женен е за корейка, чиито роднини са се сражавали по време на войната срещу американците.
— След като го уволняват от „Морган“, успява да си намери работа единствено при стар приятел от училище, който по една случайност е станал председател на управителния съвет на банка „Ръсел“.
Прехвърлете дяловете си във „Феърчайлд“, така ще бъдете сигурни в бъдещето си."
— Ето какъв отговор предлагам да изпратим още днес с бърза поща — рече Логан, — така във „Феърчайлд“ няма да имат време да ни опровергаят.
Той подаде през масата по едно копие на всички в управителния съвет.
"Какво трябва да знаете за Натаниъл Картрайт, главен изпълнителен директор на банка „Ръсел“:
— Нат е роден и е израсъл в щат Кънектикът. — По време на войната във Виетнам е удостоен с орден „За храброст“.
— Получил е с отличие бакалавърска степен в Харвардския университет, след което пак там е защитил магистърска степен по икономика.
— След като спечелва в банка „Морган“ над един милион долара, я напуска.
— Като изпълнителен директор на „Ръсел“, какъвто е от девет години, е увеличил четирикратно печалбата на банката.
— Жена му преподава статистика в Университета на щат Кънектикът, а баща й е бил сержант в морската пехота на Съединените щати.
Оставете дяловете си в „Ръсел“ — банката, която мисли за вас и за парите ви."
— Мога ли да го разпратя незабавно? — попита Логан.
— Не — каза Нат и го разкъса. Известно време мълча. — Трудно могат да ме извадят от равновесие, но наистина ми иде да го убия тоя Ралф Елиот и да се отърва веднъж завинаги от него, затова слушайте внимателно.
След двайсет минути Том се престраши да отбележи:
— Поемаме страхотен риск.
— Защо? — учуди се Нат. — Ако стратегията се провали, ще станем мултимилионери, ако ли пък успее, ще сложим ръка върху най-голямата банка в щата.
— Татко ти е бесен — съобщи Джими.
— Защо? Нали спечелих — ахна Флечър.
