— Точно там е работата — спечели с над дванайсет хиляди гласа, което си бе доста нетактично от твоя страна — рече другият мъж и загледа как Хари младши тича с топката по крилото. — Не забравяй, че за дванайсет години той е успял да спечели с преднина най-много от единайсет хиляди гласа, и то в годината, когато Бари Голдуотър се кандидатира за президент.
— Благодаря за предупреждението — каза Флечър. — Вероятно е по-добре следващата една-две недели да не ходя на семейния обяд.
— Да, недей да ходиш, а сега е твой ред да научиш как за една нощ баща ми е спечелил цял милион.
— Да, Ани ме предупреди, че е продал акциите си в банка ръсел". Нали уж беше подписал клетвена декларация в никакъв случай да не ги преотстъпва на „Феърчайлд“?
— Да, подписал е и си удържа на думата, но ден преди крайния срок акциите скочиха на седем долара и десет цента едната — точно тогава Том Ръсел му се обадил и го посъветвал да продаде дела си. Дори му препоръчал да се свърже направо с Ралф Елиот, та сделката да стане по-бързо.
— Намислили са нещо — отсъди другият мъж. — Изключено е Том Ръсел да посъветва баща ти да си има взимане-даване с Ралф Елиот, ако в тази сага не предстои да бъде написана още една глава. — Джими продължи да мълчи. — Можем ли да направим извода, че във „Феърчайлд“ са си осигурили над петдесет на сто от дяловете?
— Зададох на Логан същия въпрос, той обаче ми обясни, че делата на клиента му били поверителни и не можел да ми каже нищо до понеделник, когато Комисията по ценните книжа и борсите щяла да съобщи официалните цифри. Бре, бре, бре! — възкликна Джими. — Видя ли какво направи онова хлапе от „Тафт“ на Хари младши? Добре, че Джоана не е тук — щеше да изтича на игрището и да му откъсне главата.
— Кой е „за“ предложението? — попита председателят.
Всички около заседателната маса вдигнаха ръка, макар че Джулия като че ли се подвоуми.
— Приема се единодушно — обяви Том и след като се извърна към Нат, добави: — Може би ще ни обясниш какво ще става оттук нататък.
— С удоволствие, господин председателю — отвърна другият мъж. — Днес в десет сутринта Комисията по ценните книжа и борсите ще обяви, че от „Феърчайлд“ не са успели да се сдобият с контролния пакет акции на банка „Ръсел“.
— Какъв процент според вас ще успеят в крайна сметка да изкупят? — намеси се Джулия.
— До полунощ в събота държаха четирийсет и седем на сто и осемдесет и девет стотни, в неделя може да са изкупили още някоя акция, но лично аз се съмнявам.
— А цената?
— В петък в края на работния ден акциите се котираха по седем долара и трийсет и два цента едната — обясни Логан, — но след съобщението от тази сутрин всички клетвени декларации се обезсилват и от „Феърчайлд“ не могат да се опитват да изкупуват дялове най-малко в продължение на двайсет и осем дни.
— Точно тогава смятам да пусна на пазара един милион акции на „Ръсел“ — оповести Нат.
— Защо ще го правиш, при положение че акциите ни със сигурност ще се обезценят рязко? — учуди се Джулия.
— Същото важи и за акциите на „Феърчайлд“, нали банката притежава близо петдесет на сто от акциите ни и през следващите двайсет и осем дни не може да прави нищо с тях — напомни Нат.
— Съвсем нищо ли? — повтори Джулия.
— Съвсем нищо — потвърди Логан.
— А ако ние използваме свободните пари и започнем да изкупуваме техните акции веднага щом цената им падне…
— Сдобиете ли се с шест на сто от тях, сте длъжни да уведомите Комисията по ценните книжа и борсите — предупреди Логан, — а също да съобщите, че възнамерявате да погълнете „Феърчайлд“.
— Чудесно — рече Нат и след като придърпа телефона, набра номер с извънградски код. Всички мълчаха, докато той чакаше в другия край да вдигнат. — Здравей, Джо, обажда се Нат, продължаваме според плана. В десет часа и една минута пусни на пазара един милион от акциите на банката.
— Нали знаеш, че цената им ще падне главоломно — заради теб всички ще се превърнат в продавачи? — предупреди Джо.
— Дано си прав, приятелю, понеже искам точно тогава да започнеш да изкупуваш дяловете на „Феърчайлд“, но едва след като те са станали възможно най-евтини. Не спирай, докато не се сдобиеш с пет на сто и девет десети от дяловете.
— Разбрах — рече финансистът.
— И, Джо, постарай се телефонът ти да работи ден и нощ, през следващия месец се съмнявам, че ще успееш да поспиш — допълни Нат и затвори.
— Сигурен ли си, че не нарушаваме закона? — попита Джулия.
— Не се притеснявайте, не го нарушавате — намеси се Логан, — но ако осъществим замисъла си, съм готов да се обзаложа, че в най-скоро време Конгресът ще преразгледа законите за сливане на акционерни дружества.
— А честно ли е да постъпваме така? — попита пак жената.
— Не, не е честно — отвърна Нат. — И през ум не би ми минало да го правя, ако си нямахме работа с Ралф Елиот. — Той помълча, помълча и добави: — Предупредих ви, че ще го убия. Само не ви казах как.
39.
— На първа линия ви търси председателят на управителния съвет на „Феърчайлд“, на втора — Джо Стайн, и на трета жена ви.
— Свържете ме с председателя на „Феърчайлд“. Помолете Джо Стайн да изчака, а на жена ми предайте, че ще й се обадя по-късно.
— Тя каза, че било спешно.
— Ще й звънна след няколко минути.
— Свързвам ви с господин Голдблатс.
Нат предпочиташе да разполага с малко време, през което Да се поуспокои, и чак тогава да разговаря с председателя на Управителния съвет на „Феърчайлд“, и съжали, че не е казал на секретарката да му предаде да го потърси по-късно. Как да се обръща към него: с „господин Голдблатс“, с „господин председателю“ или просто с „господине“? В края на краищата той е оглавявал управителния съвет на „Феърчайлд“ още докато Нат е следвал икономика в Харвардския Университет.
— Добро утро, господин Картрайт.
— Добро утро, господин Голдблатс, какво обичате?
— Бих искал да се срещнем.
Нат се поколеба — и той не знаеше какво да отговори.
— Според мен ще бъде благоразумно, ако бъдем само ние двамата — добави банкерът. — Съ… съ… само двамата.
— Да, сигурен съм, че така е най-добре — рече Нат, — но трябва да се срещнем на място, където да не ни познаят.
— Например в катедрала „Сейнт Джоузеф“ — предложи Голдблатс. — Там надали ме познава някой.
Нат се засмя.
— Кога предпочитате да се видим? — попита той.
— Нека да е възможно най-скоро.
— Нямам нищо против.
— Например днес в петнайсет часа? В понеделник следобед в църквата едва ли има много хора.
