мъртъв.
— Не, не, не! — изкрещя Флечър. — Толкова ли не разбрахте, че съм му дал дума?
38.
— Някой изкупува акциите ни — съобщи Нат.
— Това се и иска, все пак сме акционерно дружество — отвърна Том.
— Не, господин председателю, имах предвид, че ги изкупува целенасочено.
— Защо? — включи се и Джулия. Нат остави писалката.
— Обзалагам се, че се опитва да сложи ръка върху контролния пакет.
Доста от членовете на управителния съвет заговориха в хор и Том почука по масата.
— Нека чуем Нат.
— Вече от няколко години изкупуваме акции на малки закъсали банки и ги прибавяме към портфолиото си, като цяло това се оказа печелившо начинание. Всички знаете, че дългосрочната ми цел е да превърна „Ръсел“ в най-мощната банка в щата. Но не съм предвидил, че нашият успех ще ни направи привлекателни за по-големите институции.
— И сега си убеден, че някой се опитва да ни погълне, така ли? — попита Джулия.
— Да, сигурен съм — потвърди Нат — и за това вина отчасти имаш и ти. Последният етап от строителството в Седър Уд се оказа толкова успешен, че миналата година печалбата ни почти се е удвоила.
— Ако Нат е прав — намеси се пак Том, — а аз подозирам, че е, има само един въпрос, на който трябва да отговорим. Ще се оставим ли да ни погълнат, или ще дадем отпор?
— Мога да говоря само от свое име — натърти Нат, — но още не съм навършил и четирийсет и със сигурност не възнамерявам да се пенсионирам рано-рано. Според мен нямаме друг избор, освен да дадем отпор.
— Съгласна съм — подкрепи го Джулия. — Веднъж съм го изживяла, няма да допусна да ме погълнат втори път. При всички положения акционерите не очакват от нас да развеем белия байрак.
— Да не говорим пък за един-двама от предишните председатели на управителния съвет — подчерта Том и погледна към баща си, дядо си и прадядо си, които го наблюдаваха от портретите по стените. — Едва ли се налага да го гласуваме — продължи той, — затова, Нат, предлагам да чуем с какви възможности разполагаме.
Главният изпълнителен директор отвори една от трите папки пред себе си.
— В такива случаи законът е пределно ясен. Ако отделен човек или търговско дружество се сдобият с шест на сто от дадена фирма, те са длъжни да го съобщят на Комисията по ценните книжа и борсите във Вашингтон, окръг Колумбия, и в срок от двайсет и осем календарни дни да заявят дали възнамеряват да изкупят и останалите акции и на каква цена.
— Ако някой наистина се опитва да ни погълне — обясни Том, — той едва ли ще чака да изтекат задължителните двайсет и осем дни. Още щом се сдобие с шестте процента, ще съобщи на комисията в столицата.
— Съгласен съм, господин председателю — подкрепи го Нат, — но дотогава не виждам какво може да ни спре да изкупуваме собствените си акции, макар че точно сега те са малко скъпички.
— Дали обаче така няма да предупредим противника, че сме се досетили какво цели? — попита Джулия.
— Възможно е да стане и това, ето защо трябва да наредим на борсовите посредници да не вдигат излишен шум — така бързо ще разберем дали на борсата има само един крупен купувач.
— Общо колко акции притежаваме? — попита Джулия.
— Ние с Том държим всеки по десет на сто — отвърна Нат, — а ти… — Той провери цифрите във втората папка. — Ти притежаваш малко над три на сто.
— А колко пари са останали в сметката ми?
Нат отгърна страницата.
— Малко над осем милиона долара, без да броим дяловете ти в „Тръмп“, от които при голямо търсене се освобождаваш.
— Защо тогава да не изкупувам появилите се на пазара акции, тъкмо на хищника няма да му бъде чак толкова лесно да проследи у кого са отишли!
— Особено пък ако го правиш само чрез Джо Стайн в Ню Йорк — изтъкна Том. — Помоли го и да ни предупреди, ако някой от посредниците му надуши кой — бил той човек или фирма — изкупува целенасочено акциите ни.
Джулия започна да си записва.
— Следващото, което трябва да направим, е да изберем най-опитния и оправен адвокат, специалист по търговско право — продължи Нат. — Разговарях с Джими Гейтс, който ни е представлявал във всички досегашни дела за поглъщане, той обаче твърди, че това вече не било лъжица за неговата уста, и ни препоръча един човек от Ню Йорк, казва се… — Той отвори третата папка. — Казва се Логан Фицджералд и се е специализирал именно в делата по сливане на търговски дружества. Мисля до края на седмицата да отскоча до Ню Йорк и да разбера дали ще се наеме да ни представлява.
— Чудесно — рече Том. — Междувременно можем ли да направим още нещо?
— Да, господин председателю, да си държим очите и ушите отворени. Трябва час по-скоро да разберем с кого си имаме работа.
— Ужасно съжалявам — каза Флечър.
— Виновни няма — уточни Джими, — защо да си кривя Душата, напоследък нещата не вървят, затова, когато от Калифорнийския университет в Лос Анжелис поканиха Джоана да стане декан на историческия факултет, ми поолекна.
— Децата как го изживяват?
— Елизабет го приема спокойно, Хари младши е в „Хочкис“. и двамата са достатъчно големи, за да го преглътнат.
Хари дори се зарадва, че ще кара летните ваканции в Калифорния.
— Ужасно съжалявам — повтори Флечър.
— Е, днес това си е нещо обичайно — натърти Джими. — Не след дълго вие с Ани ще останете в малцинство. Директорът ми каза, че близо трийсет на сто от родителите на децата в „Хочкис“ са разведени. Когато ние учехме там, не помня да е имало повече от две-три такива деца. — Той замълча. — Хубавото е, че ако през лятото децата отидат в Калифорния, аз ще имам повечко време за кампанията по твоето преизбиране.
— Предпочитам вие с Джоана да не се разделяте — отвърна Флечър.
— Имаш ли представа с кого ще се състезаваш на изборите? — попита Джими — явно му се искаше да смени темата.
— Не — рече Флечър, — подочух, че Барбара Хънтър давала мило и драго да се кандидатира отново, но републиканците не искали и да чуят и търсели друг, който поне малко да става.
— Мълвеше се, че Ралф Елиот също си правел устата да го издигнат — продължи другият мъж, — но след триумфа ти с Били Бейтс се съмнявам, че ще те измести и архангел Гавриил.
— Били Бейтс не беше никакъв триумф, Джими. И досега смъртта му ми тежи на съвестта. Ако бях по- твърд с шефа на полицията Кълвър, Бейтс и досега щеше да е жив и здрав.
— Знам, че ти го възприемаш така, Флечър, но хората си мислят друго. Доказаха го и на последните избори, когато те преизбраха. Те помнят само, че си изложил на опасност живота си, за да спасиш трийсет и едно деца и любимата им учителка. Според татко, ако онази седмица си се кандидатирал за президент, вече си щял да живееш в Белия дом.
— Как е старецът? — попита Флечър. — Чувствам се малко гузен, напоследък все не мога да отскоча и да се видим.
