— По-тихо — изсъска Тананда, като сложи мека длан върху устните ми, макар и не толкова нежно. — Да не искаш да събудиш целия град?
Имаше право. Бяхме се снишили в една алейка срещу Трофейния център и понеже нашата идея за изчакване бе да се уверим, че всички са заспали, щеше да е неразумно да вдигаме такъв шум, че да ги държим будни. Все пак мен ме занимаваха въпроси, на които търсех отговор.
— Сигурна ли си? — запитах отново, този път шепнешком.
— Да, сигурна съм — въздъхна Тананда. — Ако беше надзърнал, можеше и сам да се убедиш.
— Бях зает да оглеждам статуята — признах.
— Ъхъ — изсумтя моята партньорка. — Помниш ли какво ти казах за прекаленото вътрешно обвързване с мишената? Би трябвало да проверяваш охраната, а не да си играеш на познавач.
— Във всеки случай ситуацията не ми харесва — заявих с подозрение, горейки от желание да отклоня разговора от собствените ми кусури. — Твърде лесно е. Не мога да повярвам, че ще оставят нещо, което ценят толкоз високо, колкото Трофея, в една незаключена и неохранявана постройка.
— Има две-три подробности, които пропускаш — присмя ми се Тананда. — Преди всичко тази статуя е единствена по рода си. Това означава, че който и да я открадне, ще се сблъска с куп истински проблеми, ако се опита да я продаде. Дори само да я покаже на някого тук, в Та-хоу, вероятно ще му откъснат ръчичките.
— Би могъл да я задържи за откуп — изтъкнах аз.
— Ха, тая действително си я бива — възкликна леко моят гид, като ме сръга в ребрата. — Май все пак ще направим от теб крадец! Както и да е,
— А то е?
— Че тя не е неохранявана — усмихнаха ми се насреща.
— Но ти рече… — започнах.
— Шшт! — предупреди ме Тананда. — Казах само, че в сградата с Трофея няма да има стражи.
Затворих очи и възстанових контрола над нервите си — особено над онези от тях, които бяха обхванати от сляпа паника.
— Танда — обадих се кротко, — не мислиш ли, че вече е време да споделиш с мен някои от детайлите на твоя основен план?
— Естествено, хубавецо — отвърна тя, плъзгайки ръка около талията ми. — Смятах, че не се интересуваш.
Устоях на мерака си да я удуша.
— Искам да ми обясниш — натъртих аз. — И преди всичко какво представлява охраната на Трофея?
— Добре — момичето потупа брадичката си с пръст. — Както казах, в сградата няма стражи. Има обаче аларма, която ще ги извести. Задейства се от славеевия под, така че…
— От какво? — прекъснах я.
— От славеевия под — повтори Тананда. — Това е доста често използван номер в измеренията, разбираш ли? Дървената настилка около Трофея е осеяна с нарочно разхлабени дъски, които скърцат, щом стъпиш отгоре им. В този случай те не само скърцат, но и включват алармата.
— Прекрасно! — направих гримаса аз. — Значи не можем и да припарим в помещението, откъдето се предполага, че ще крадем туй-онуй. Нещо друго?
Говорех с ирония, ала Танда взе думите ми насериозно.
— Единствено магическите щитове около самата статуя — сви рамене тя.
— Аха, щитове — преглътнах. — Искаш да кажеш, че в това измерение има магия?
— Много ясно, че има — усмихна се тя. — Нали ти си тук?
— Но аз не съм издигал никакви подобни щитове!
— Нямах същото предвид — сгълча ме моята спътничка. — Виж какво, за да ни маскираш, ти почерпи енергия от вълшебните силови линии. Туй означава, че в Тупания магията е на разположение на всеки, който е обучен да я ползва — че не е само за нас, ами за всички. Дори никой от местните да не е посветен в тайните, нищо не може да спре някои от други измерения да пристигнат и да употребят това, което съществува тук.
— Добре, добре — въздъхнах. — Предполагам, че не съм помислил. Предполагам, че следващият въпрос е как ще се справим с тоя смешен под и с щитовете.
— Лесна работа — ухили се тя. — Всъщност тези щитове са небрежно поставени. Когато са задействали магията, не са издигнали купол, а ограда. Всичко, което ще трябва да сториш, е да пренесеш с левитация Трофея над нея и да го придвижиш по въздуха над пода право в нашите нетърпеливи ръце. Дори няма да ни се наложи да стъпим в стаята.
— Тпру-у! — възпрях я, като вдигнах десница. — Тука изниква един проблем. Аз не мога да го направя.
— Не можеш? — примигна Тананда. — Мислех, че левитацията е сред най-силните ти заклинания.
— Така е — съгласих се. — Само че тази статуя е тежка. Не съм способен да я левитирам от разстояние. Това има нещо общо с тая работа, която Аахз нарича опорна точка. Ще трябва да съм по-близко, на практика да стоя връз нея.
— Хубаво — каза най-накрая госпожицата. — Тогава просто ще минем към план Б.
— Ти разполагаш и с план Б? — запитах, искрено впечатлен.
— Разбира се — ухили се тя. — Току-що го измислих. Можеш да пренесеш и двама ни над пода и щитовете. Сетне се сдобиваме с Трофея и отлитаме обратно на Буна изотвътре на тези дяволски щитове.
— Не зная — начумерих се.
— Сега пък какво има? — навъси се и моят гид.
— Ами летенето е вид левитация — обясних. — Никога не съм опитвал да пренасям по такъв начин себе си и още някого, а и дори и да успея да го сторя, ще се отблъскваме от пода толкова силно, колкото ако вървим по него. Това също може да задейства алармата.
— Доколкото разбирам от летене — заразмишлява на глас Тананда, — нашата тежест ще бъде разпределена върху по-голяма площ в сравнение с вървенето, но иначе си прав. Няма никакъв смисъл да поемаме допълнителен риск да хвърчим и двамата над пода.
После изведнъж щракна с пръсти.
— Добре. Виж какво ще направим — възкликна тя, като се приведе напред. — Ти ще прелетиш сам до статуята, а аз ще те чакам до вратата. Сетне, когато се озовеш там, можеш да използваш
По някаква причина мисълта да разединим силите си насред кражбата ме обезпокои.
— Слушай… ммм, Танда — рекох, — дойде ми наум, че дори и да задействаме алармата, докато стражите пристигнат, ние отдавна ще сме изчезнали. Имам предвид, че ако от петстотин години не са воювали, сигурно ще са малко мудни с появяването си
— Не — твърдо се възпротиви Тананда. — Намерим ли начин въобще да избегнем алармирането на стражата, ще го използваме. Обещала съм на Аахз да те предвардвам да не се забъркваш в неприятности, което означава…
Тук тя рязко млъкна и се втренчи оттатък уличното платно.
— Какво става? — изсъсках аз, като проточих врат, за да получа по-добър обзор.
В отговор момичето мълчешком посочи към затъмнения Трофеен център.
От сянката на сградата се появи група от дузина фигури в плащове. Те бързо се огледаха нагоре-надолу по улицата, после се обърнаха и хлътнаха в зданието.
— Струва ми се, ти каза, че вътре нямало да има стражи! — прошепнах освирепял.
— Не разбирам — промълви Тананда по-скоро на себе си, отколкото на мен. — Охранителен отряд просто не е предвиден.
— Но стражите са там, не можем… — подхванах аз, обаче моят гид сложи длан на ръката ми, за да млъкна.
Групата се появи пак, сега от вътрешността на сградата. Придвижваха се по-бавно от първия път,
