Митично подвеждане

— Не ме разбирай криво — натърти Куигли, като гризеше устна. — Бих искал да я пусна да си иде. Ако не друго, щеше много да помогне за изглаждане на недоразумението между нас двамата. За беда не виждам никакъв начин да я оставя да избяга, без да загубя работата си поради некомпетентност.

— Слушай, може би ще успеем да ти уредим нещо в Посилтум! — предложих мъдро аз.

— Момче — усмихна се первектът, — смяташ ли да спреш този твой език сам, или ще трябва да го изтръгна от корена?

Схванах намека и си затворих устата.

— Благодаря, младежо — рече Куигли, — ала не мога да го направя. За разлика от теб аз все още се опитвам да си изградя репутация като магьосник. Как ще изглеждам, ако напусна първото си работно място победен и с подвита опашка?

— Ти нямаш опашка — изтъкна Аахз.

— Метафора — поклати глава домакинът.

— Уф — изпъшка моят ментор. — Е, щом си мислиш, че оттеглянето на бърза ръка от нечия първа служба е нещо необичайно, тогава, приятелю, имаш да учиш още много за магьосническата професия.

— Че не казвах ли и аз това? — намръщи се Куигли.

Слушах препирнята им едва с половин ухо. Останалата част от мен се носеше върху крилете на подразбиращия се комплимент на демоноловеца. Бях станал доста добър в разпознаването на непреките комплименти. Преките идваха от дъжд на вятър.

Само като си помисля, та аз вече имах репутация на магьосник. Никой не би могъл да отрече, че бихме Исстван на собствената му игра — и всъщност тъкмо Скийв набра и командва отбора, който спря армията на Големия Юлий. Защо пък, в някои среди моето име трябва да е…

— Дрън-дрън! — ревна Аахз и така стовари ръка върху масата, че креслата подскочиха. — Казвам ти, че тя не е откраднала проклетия Трофей!

Събрах разбитите си нерви и отново насочих своето внимание към разговора.

— О, стига бе, Аахз — изкриви лице Куигли. — Достатъчно съм пътувал с Танда, за да знам, че тя не би се отказала да открадне нещо, щом то й хване окото — както и вие двамата, предполагам.

— Напълно си прав — призна с готовност моят наставник, — но можеш да заложиш и последната си бейзболна карта, че ако някой от нас беше решил да ви свие Трофея, сетне не бихте успели да ни уловите.

— Последната ми какво? — намръщи се Куигли. — О, няма значение. Слушай, дори и да ти вярвах, нищо не бих могъл да направя. Онова, което има значение, е дали Съветът смята, че Танда е била замесена, а те изобщо няма и да помислят да я освободят, освен ако преди това не си получат Трофея.

— А, така ли? — усмихна се Аахз, показвайки всичките си зъби. — Колко са членовете на този Съвет и как ги охраняват?

— Аахз! — строго произнесе Куигли. — Опасявам се, че случи ли се нещо с хората от Съвета, аз ще го третирам като угроза за моята работа и следователно като пряко нарушение на обещанието на майстор Скийв.

Менторът от Перв се облегна назад в креслото си и се вторачи в тавана. Масивният метален винен бокал в ръката му внезапно се смачка, но ако изключим това, той не даде някаква външна изява на чувствата си.

— Ъ-ъ… Куигли? — намесих се плахо. Все още имах в ума си ясния образ на моя език на мястото на винения бокал в Аахзовата длан.

— Да, младежо? — запита домакинът, повдигайки въпросително вежда към мен.

— Какво рече, че ще стане, ако Трофеят бъде върнат?

Главата на Аахз се заизвива бавно, докато погледите ни се срещнаха, само че сега златистите му напръскани очи бяха умислени.

— Е, всъщност нищо не съм казал — изсумтя Куигли, — но туй би променило всичко. Ако плячката се върне, Съветът ще изпадне в екстаз и определено ще се покаже по-добре настроен към Танда… Да, мисля, че щом Трофеят дойде отново при нас, ще мога да намеря някакъв предлог да я освободя.

— Това обещание ли е?

Може и да съм невежа, ала бързо се уча.

Куигли ме оглежда цяла минута, преди да ми отговори.

— Много добре — въздъхна най-подир. — Защо питаш?

Стрелнах с очи Аахз. Левият му клепач бавно намигна, сетне той продължи да изучава тавана.

— Защото — оповестих аз, усещайки как облекчението ме залива — си мисля, че открих начин с един жесток удар да освободим Танда, да запазим работата ти и да спрем войната.

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА:

Какво искаш да кажеш с това „Имам за теб една дребна работа“?

ХЕРАКЪЛ

— Да откраднем Трофея обратно от Вегас. Нищо повече — изропта за стотен път Аахз.

— Обречени сме — предсказа мрачно Грифин.

— Трай, Грифин — озъбих се аз.

Хрумна ми, че напоследък съм възприел сума ти от лошите навици на моя ментор.

— Пак ви повтарям, че не познавам Вегас — запротестира хлапакът. — Изобщо няма да съм ви в помощ. Моля ви, не може ли да се върна в Та-хоу?

— Просто продължавай да вървиш — насърчих го.

— Погледни истината в лицето, синко — усмихна се Аахз и нехайно украси с ръката си раменете на нашия водач. — Докато не свършим тази работа, няма да те изпуснем от очи. Колкото по-бързо стигнем до Вегас, толкова по-скоро ще се избавиш от нас.

— Но защо? — проплака Грифин.

— Туй вече сме го разисквали — въздъхна люспестият. — Този грабеж се очертава достатъчно труден, дори и без вегасците да са чули предварително за него. А единственият начин да бъдем сигурни, че няма да кажеш на никого, е да те държим покрай себе си. Освен това ти ще си нашият пропуск, ако налетим на някой тахойски патрул.

— Патрулите не е трудно да се избягнат — настояваше хлапакът. — Пък и аз никому няма да спомена за вашата мисия, честна дума. Нима са изключени всички шансове да ви накарам да ми повярвате?

— Ами-и — проточи, сякаш обмисляйки думите си, Аахз — струва ми се, че има нещо, което може да свърши работа.

— Наистина ли? — запита обнадежден водачът ни. — И какво е то?

— К’во смяташ, Скийв? — обърна се към мен моят ментор. — Чувстваш ли се в състояние да преобразиш туй приятелче в скала, дърво или нещо таквоз, докато приключи историята?

— Скала или дърво? — преглътна младокът, ококорил очи.

— Ами да — повдигна рамене Аахз. — Лично аз не съм много склонен. После винаги е зор да откриеш коя точно скала или дърво да превърнеш отново в човек. Понякога се искат години търсене. Друг път магьосникът просто се предава.

— Абе, хора, не можете ли да вървите малко по-бързо? — подкани ни Грифин, като ускори ход. — С тази крачка никога няма да стигнем до Вегас.

— Мисля, че това урежда въпроса — усмихнах се и смигнах на Аахз, за да покажа, че съм оценил блъфа му.

— Да откраднем Трофея обратно от Вегас — повтори первектът, подхващайки великото си остроумие оттам, където го бе оставил. — Нищо повече.