изхлузи своя амулет-преводач. С известно сплашване Куигли ни бе снабдил с допълнителен амулет, така че сега и двамата си имахме по екземпляр. Можехме да ги махнем и да бъбрим без опасения, че ще ни подслушват, като същевременно държим Грифин на една ръка разстояние. Последвах примера му и свалих моя.
— Какво става, сър? — попитах, веднага щом се освободих от устройството. — Защо е тая изненада в плана?
— Работата се усложни прекалено — обясни Аахз. — Време е да започнем да намаляваме броя на нашите променливи.
— Нашите какви? — озадачих се аз.
— Слушай! — скръцна със зъби первектът. — Скоро ще се чудим как да се измъкнем от военните и от девицата Маша, без при това да ни се налага да следим под око и Грифин. Той не може да ни помогне кой знае колко, а щом е така, значи ще пречи.
— Грифин не е в състояние да ни създаде и кой знае колко грижи — запротестирах.
— И най-малката грижа ще бъде прекалено голяма — поправи ме твърдо моят учител. — Засега младокът е само невинен страничен наблюдател, когото сме въвлекли в тази история. Това означава, че ако го вкараме във Вегас, ще трябва да сме сигурни, че можем да го изкараме. Е, толкова ли си сигурен? Или не ти пука от мисълта да го оставиш на сухо в един враждебен град?
Аахз не излага често хуманитарни аргументи, но когато го предприеме, те винаги имат смисъл.
— Добре де — въздъхнах. — Но какво да сторим с него? Ти си наясно, че не мога да го превърна в скала или дърво. Не че ако умеех, щях да си го позволя.
— Лесна работа — мръдна с рамене Аахз. — Ще му направиш сънна магия. Тя ще му попречи да върши щуротии, докато се върнем тук.
— Сър — рекох кротко, като притворих очи, — аз не знам как да правя такава магия. Забрави ли?
— Изобщо не е проблем — намигна ми наставникът. — Ще те науча.
— Точно сега? — запитах невярващо.
— Ами да. Не чу ли Куигли? Задачката не е сложна — убедено заяви Аахз. — Разбира се, ти вдяваш, че това не представлява точно
— Като какво? — облещих се.
— То е един вид магическо забавяне метаболизма на тялото — поясниха ми услужливо. — Ако беше сън, както го схващаш, щеше да се набуташ в проблемите на дехидратацията и…
— Аахз! — прекъснах го аз, вдигайки ръка. — Заклинанието по-лесно ли е от обяснението?
— Хм, да — призна той. — Но си помислих, че ще поискаш да разбереш.
— Тогава просто ме научи на това заклинание. Става ли?
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА:
От огина, та в пламъка.
За късмет сънната магия наистина се оказа толкова лесна за научаване, колкото бе обещал Аахз, и ние оставихме Грифин да дреме мирно в едни бурени край пътя.
Като предпазна мярка заобиколихме Вегас, за да влезем в града не откъм страната на Та-хоу. Упражнението излезе безсмислено. Всички вегасци бяха толкова заети със собствения си бизнес, че изобщо не ни забелязаха, да не говорим пък да обърнат внимание на посоката, от която идвахме.
— Страхотно е, казвам ти! — ликуваше Аахз, докато оглеждаше улиците, по които вървяхме. — Направо ще се влюбя в това измерение.
Военните занимания тук бяха същите като онези, дето бяхме наблюдавали в Та-хоу, само че сувенирите се изработваха в червено и бяло вместо в синьо и златисто. Започнах да се дивя дали някой някога действително ще се захване да воюва, или всички са прекалено ангажирани да правят пари.
— Я погледни това, Аахз! — възкликнах и посочих с ръка.
Там се бе събрала малка група, заслушана във висок гласовит оратор. От това, което дочух, протестите им бяха същите, както ония из Та-хоу: че задържането на информация от страна на правителството било в ущърб на букмейкърите.
— Аха. И? — завъртя врат моят ментор.
— Чудя се дали и те са букита — предположих.
— Има един начин да разберем — предложи Аахз.
Преди да успея да отговоря, той се примъкна до някакъв човек в края на тълпата и започна оживен диалог с него. Не ми оставаше друго занимание, освен да чакам… и да се безпокоя.
— Добри новини, момче — върна се най-подир первектът с грейнало лице.
— Кажи ми ги — настоях. — Точно в момента мога да използвам някоя и друга благоприятна вест.
— Дават три срещу едно против Та-хоу в предстоящата война.
Трябваше ми известно време, докато схвана, че цялата му информация се свежда до тази фаза.
— Туй ли било? — намръщих се. — Това ли са ти добрите новини? На мен пък ми изглежда, че здравата сме подценили военната мощ на Вегас.
— Успокой се, момче — с галещ глас каза Аахз. — Залогът е същият като онзи, дето в Та-хоу предлагат срещу вегасци. Местните букита винаги трябва да накланят везните в полза на родния отбор. Иначе никой няма да залага против тях.
Поклатих озадачен глава.
— Хубаво де, значи са наистина равностойни — свих рамене. — Все още не виждам откъде накъде това ще ни свърши полезна работа.
— Не виждаш? — натърти зеленият ментор. — Не разбираш ли, че организаторите на залозите действат независимо, вместо да са в комбина? Ако си изиграем правилно картите, бихме могли да извлечем яка печалба от тая каша.
Макар и да се ядосах, че в такъв момент Аахз може да мисли за пари, все пак се заинтригувах от неговите съображения. Искам да кажа, че в края на краищата той
— Чрез залагане? — попитах. — Ами откъде ще знаем за коя страна да заложим?
— Не „за коя“, а срещу коя — обясни Аахз. — И освен това ще играем с еднакви суми и срещу двете страни.
Поразсъждавах над последното няколко минути, като непрекъснато кимах разбиращо, па сетне се предадох.
— Не загрявам — признах. — Ако обявим еднакви суми за — извинявай, против — двете страни, всичко, което ще постигнем, е да останем на нулата.
Люспестият яростно извъртя очи.
— Я помисли бе, момче — настоя. — При залагане три към едно на нас не ни остава нищо друго, освен да спечелим. Да речем, че сложим по хиляда срещу всеки отбор. Ако победи Та-хоу, плащаме хилядарка в Та-хоу и гушваме три хиляди във Вегас, като чистата ни печалба е два бона. Надделее ли Вегас, правим обратното и пак сме две хиляди на кяр.
— Планът не е лош — отсякох здравомислещо, — но виждам в него три недостатъка. Първо, липсва ни хилядарка, за да заложим…
— Можем да отскочим до Буна и да вземем — парира Аахз.
— Второ, не разполагаме с време…
— Надали ще ни отнеме толкова много — възрази менторът.
— Трето, ако нашата мисия успее, няма да има война.
Устата на Аахз се отвори за отговор и така си остана отворена и благословено мълчалива, докато той обмисляше моите аргументи.
