маскировките.
— Маскировките? — избрътвих аз и преглътнах с мъка.
В отговор тя вдигна лявата си ръка и изпъна показалец, за да видим. Третият — не, беше четвъртият — пръстен примигваше в яркопурпурно.
— Тази малка играчка подсказва, че сте не само магьосници, но и дегизирани — ухили се дебеланата. — А аз съм дружелюбна като всеки друг, обаче обичам да знам с кого си имам работа. Всъщност настоявам!
Докато говореше, вратата зад нас се тресна и заключи с отчетливо изщракване.
Дотук с нашето голямо предимство.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА:
Ако не можеш да ги смаеш с ловкост, шашардисай ги с дрънканици.
Последва дълъг мълчалив момент на смразена неподвижност. Сетне Аахз се обърна към мен с преувеличено повдигане на раменете.
— Ех — въздъхна, — тази дама май ни заби в земята. Да ти кажа, срещу техниката не се рита. Тя никога не допуска грешки.
Замалко да не забележа смигването му, а дори и тогава не схванах веднага какво цели.
— С твое разрешение, скъпа лейди… — и като отмери един полупоклон към Маша, започна да прави грациозни пасове с ръка във въздуха пред себе си.
Много се озадачих. Той беше загубил всичките си чародейки способности още когато… После загрях. Дебеланата си мислеше, че
Затворих колкото се може по-незабелязано очи и се хванах на работа, за да отстраня маскировката му.
— Перверт! — израдва се Маша, отдавайки дължимото на моето постижение. — Просто да не повярваш. Макар иначе да ходеше доста смешно за един тупан.
— Фактически — ловко я поправи Аахз — като жител на Перв аз предпочитам да бъда наричан первект9.
— Не ми пука как си се
Тъкмо взех да се наслаждавам на притеснението на моя учител и Маша обърна вниманието си към мен.
— Ами ти, готин? — насмете ме. — Не приказваш много; я да видим к’во криеш.
Овладях един порив да се вкопча в дрехите си и наместо туй се заех с възстановяването на обичайната си външност.
— Бунак — и при това млад — обяви дамата, като килна встрани глава, докато ме изучаваше. — Добре, няма значение. Когато старата Маша се оправи с теб, вече… а, я виж ти!
Очите й изведнъж се ококориха и погледът й се застрелка ту към Аахз, ту към моя милост.
— Бунак, който пътува заедно с перверт… твойто име случайно да е Скийв?
— Чувала ли си за мен? — примигнах аз, същевременно стреснат и поласкан.
— Дали съм чувала за теб? — разсмя се тя. — Последния път, когато отскочих накъм Пазара, всички само за теб приказваха.
— Наистина ли? И какво разправяха? — подканих я.
— Ами говори се, че си събрал отбор от шестима и си го използвал да спреш цяла армия. Това е най- ефективната употреба на човешка сила от векове насам.
— Всъщност бяха осем, ако броиш Глийп и Бърфърт — признах скромно.
— Кои? — сбърчи нос Маша.
— Един дракон и един саламандър — обясних. — Предприятието беше толкоз успешно, че ми се ще всеки участник да си получи заслуженото.
— Много почтено от твоя страна — изхриптя одобрително дебеланата. — Повечето типове от занаята, които познавам, се опитват да заграбят всичката слава, щом плановете им успеят, и споменават помощниците само ако имат нужда от някой, дето да го обвинят за провала.
— Е, щом познаваш наш Скийв — усмихна се Аахз, като се намърда с лакти в разговора, — тогава сигурно се досещаш и кой съм аз?
— Право да ти кажа, не знам — сви рамене Маша. — Чух, че с тях е бил и някакъв хлевоуст перверт, но никой не му упомена името.
— О, нима? — запита менторът, показвайки подозрително голям брой зъби. — Хлевоуст перверт, а? И от кого точно го чу?
— Ммм… в такъв случай — намесих се бързо — позволи ми да ти представя моя приятел и колега Аахз.
— Аахз? — повтори дамата с повдигнати вежди. — Като онзи…
— Нищо общо — увери я той.
— Аха — кимна Маша.
— Ще имаш ли нещо против да се почерпя с малко вино? — полюбопитства наставникът ми, като направи величествен жест към юзчето с алено питие на близката маса. — Беше дълго и сухо пътуване.
Този път бях готов и тайно излевитирах гарафата в очакващата я ръка. Мисълта да го ядосам, оставяйки виното на място, изобщо не ми дойде наум. Все още бяхме натясно и всичко, което можехме да сторим, за да не позволим на домакинята да възстанови равновесието си, беше добре дошло.
— Така-а… и какво правят двама такива големи играчи като вас на Тупания? — блъвна Маша, докато полягаше назад връз копринените си възглавници. — Нали не сте се наточили за моята работа, а, момчета?
Хрумна ми, че всички щатни магьосници, които срещах, споделяха една обща параноя: че ще си изгубят поста.
— Уверявам те — бързо вметна Аахз, — последното нещо, което можем да си наумим, е да ти отмъкнем службата. Ако не друго, няма да покрием физическите.
Насмалко да запитам „Физическите какви?“, но се възпрях. Словесните закачки са стихията на Аахз и в момента задачата ми беше да му оставя поле за действие.
— С ласкателства можеш да се оправиш с всичко — захихика одобрително Маша, — освен с пряк въпрос, а ти още не си отвърнал на моя. Щом не търсите работа, какво ви води насам?
Въпроса си го биваше, ала за щастие люспестият имаше готов отговор.
— Просто малка ваканция — излъга — и отскочихме на Тупания, за да развъртим част от парите си в хазарта.
— Така ли? — начумери се Маша. — Но Голямата игра приключи.
— Голямата игра! — изсумтя Аахз. — Ще ти кажа направо. Ние не познаваме достатъчно зрелищните спортове, та да залагаме на тях, обаче познаваме войните — а чухме, че при вас се мъти една. Смятам, че ако не успеем да заложим по-интелигентно от някоя тайфа селяндури, които от петстотин години не са виждали война, заслужаваме да си загубим мангизите.
— Това обяснява какво правите на Тупания — кимна замислено магьосницата, — но не ми казва нищо за това какво правите тук, като „тук“ означава „в моя офис“. И как въобще мога да ви бъда от полза?
— Готов съм да ти дам твърде многозначителен отговор — ухили се самодоволно Аахз, — ала истината е, че търсим информация. От наша гледна точка магията може да наклони везните в тази война към едната или към другата страна. Бихме оценили високо малко вътрешни сведения по въпроса какво участие очакваш
