Толкова за смяната на темата.
— Стига вече бре, Аахз, не ме яж — защитих се с насилена словоохотливост. — Ти се съгласи с това, преди още да съм го предложил.
— Нищо не съм казал — оспори той.
— Намигна ми — подчертах на свой ред.
— Откъде знаеш, че нещо не ми е влязло в окото? — долетя контрата.
— Не знам — признах. — А влезе ли?
— Не, действително намигнах. Но само защото туй ми се видя единственият начин да се измъкнем от пачите яйца, на които
Сега вече ме хвана натясно.
— Как сме стигнали дотук е друг въпрос — реших да му възразя. — Истинският е как да откраднем Трофея.
— Аха — изсумтя Аахз. — Значи когато ни вкараш в беля, това е друг въпрос, така ли?
— Трофея — подхвърлих аз.
— Оу — бавно започна моят ментор, налапвайки стръвта. — Няма да можем да направим какъвто и да било определен план, докато не видим каква е обстановката и не преценим охраната. К’во ще кажеш по въпроса, Грифин? Какво бихме могли да очакваме? Доколко ги бива тези вегасци?
— Вегасците? — сбърчи нос нашият водач. — Ако бях на ваше място, нямаше да се безпокоя за тях. Не са способни да опазят фъстък, даже и да го глътнат.
— Непохватни до немай-къде, а? — промърмори Аахз, като повдигна вежда.
— Непохватни ли? И кокошките им се смеят — захихика Грифин. — Няма жив вегасец, който да е наясно как се пише
— Струва ми се, по едно време ти каза, че не знаеш нищо за Вегас — отбелязах с нотка на съмнение.
— Ами… всъщност не знам — призна хлапакът, — обаче съм гледал как техният отбор играе Голямата игра и ако това са най-добрите, които могат да съберат…
— Значи всичко, което си ни разправял, са били размишления, основаващи се на начина, по който се състезава техният отбор? — прекъсна го Аахз.
— Точно така — кимна Грифин.
— Същият онзи отбор, дето е съдирал от бой Та-хоу през последните пет години?
Главата на нашия гид се отметна, сякаш му бяха ударили шамар.
— Тази година спечелихме ние! — декларира той разпалено.
— При което те са се върнали и са ви отмъкнали Трофея изпод носа — изтъкна моят учител. — Струва ми се, че може и да не са толкова непохватни, колкото на теб ти се ще да бъдат.
— От време на време им върви — смотолеви глухо Грифин.
— Може би не е лошо да поразмислиш малко — посъветвах го. — Искам да знам дали наистина умираш от мерак навсякъде да тръбиш, че вашият отбор е бил победен от един слаб противник. Ако тахойци са толкоз добри, а вегасци — тъй немощни, как ще обясниш петте поредни загуби? Само късметът не е достатъчен, за да се обърне
— Станахме прекалено самоуверени — сподели водачът ни. — Ако си можещ, колкото сме ние, това е постоянна опасност, от която трябва да се вардиш.
— Ясно ми е какво имаш предвид — изпъчи се Аахз. — Моят партньор и аз се натъкваме на същия проблем.
Е, скромността никога не е била силна страна у люспестия. Все пак беше приятно да го чуя, че включва и мен в нахаканите си приказки. Това ме накара да почувствам, че най-после моето учене е започнало да носи плодове и че напредвам.
— Като се изключат военните, с какви препятствия ще се сблъскаме? — запита Аахз. — Какво ще речеш относно магията, за която току споменаваш? Имат ли магьосник?
— Имат и още как — закима енергично Грифин. — Маша се казва. Ако изобщо ви се отворят някакви проблеми, ще са с нея. Бива си я.
— Като способности ли си я бива или като характер? — подложи го на кръстосан разпит Аахз.
— И двете — уверено заяви нашият водач. — Виждате ли, аз никога не съм бил много сигурен, че магьосникът на Та-хоу е толкова добър, колкото са му претенциите, обаче Маша е същинска фурия. Дори не мога да изброя какви фантастични неща съм я виждал да прави.
— Ммм… а защо мислиш, че характера й си го бива? — полюбопитствах сякаш между другото, опитвайки се да скрия спадналата ми самоувереност.
— Ами ще го кажа така — заобяснява Грифин. — Ако трябва да се свърши някоя мръсна работа и ако на човек могат да му дойдат наум три начина как да я свърши, тя ще открие четвърти, дето е по-гаден от другите три, взети заедно. Дойде ли до воюване, Маша е истински гений.
— Страхотно — направих гримаса аз.
— Това какво означава? — намръщи се гидът.
— Наш Скийв винаги се радва на предизвикателствата — реагира бързо Аахз и с елегантен жест обгърна с приятелска ръка раменете ми.
Щях да схвана предупреждението дори и да не беше забил почти до кръв острите си нокти. Той обаче все пак го стори, превръщайки усмивката ми в същинско постижение.
— Точно така — разсмях се аз, за да скрия изохкването си. — И по-рано сме се справяли с бойци от тежка категория.
Да, не лъжех. Онова, което пропуснах да спомена и за което усилено се опитвах да не мисля, бе, че ние оцелявахме в тези сблъсъци благодарение на смесица от сляп късмет и безсрамна измама.
— Чудесно — просия Грифин. — Даже да не успеете да откраднете Трофея, Та-хоу може с лекота да спечели войната, ако съумеете да извадите Маша от строя.
— Виж какво, Грифин — отбеляза Аахз, като повдигна вежда, — за човек, който не познава Вегас, ти комай знаеш страшно много за техния чародей.
— Разбира се, че знам — засмя се насила нашият водач. — Тя беше магьосник на Та-хоу, докато вегасци не я назначиха. Често изпълнявах нейни поръчки и… — той изведнъж спря на място и насред изречението едновременно. — Хей, точно така, бе! — възкликна. — Ако желаете да се срещнете с Маша, аз не мога да дойда с вас. Тя ме помни. Щом вегаските органи открият, че съм от Та-хоу, ще помислят, че съм шпионин. Направо ще ме разкъсат на парчета.
— Не се тревожи — успокоих го, — изобщо не смятаме да се доближаваме до тази Маша.
— Напротив, смятаме — намеси се Аахз.
— Смятаме ли? — учудих се.
— Момче, необходимо ли е да ти обяснявам всичко отначало? Трябва да проверим местния магьоснически талант, както постъпихме, когато отидохме в Та-хоу.
— И виждаш ли докъде ни докара това? — измърморих мрачно.
— Виждаш ли докъде ни докара кой? — попита с невинен тон люспестият. — Нещо не чух съвсем добре.
— Добре! Добре! — предадох се. — Ще идем на гости у Маша. Предполагам, че ще се наложи да измислим маскировка за Грифин, така че да не го разпознае.
— Тя ще се досети по гласа ми — възрази нашият гид.
— Не говорѝ! — наредих аз, без да пояснявам дали става дума за непосредствена или бъдеща инструкция.
— Този път ще кажа, че е прав — прекъсна ни замислен Аахз. — За туй предприятие може би ще е най-разумно да оставим Грифин тук.
— Уверен ли си? — примигнах насреща му.
— Ей! Чакайте малко — вметна нервно младокът. —
— О, синко, сигурен съм, че можем да направим нещо не толкова драстично — усмихна се успокояващо моят ментор. — Извини ни за момент, докато се съвещаваме.
Мислех си, че Аахз се кани да ме отмъкне настрани за разговор насаме, но вместо това той просто
