да вземеш в събитията и дали прогнозираш затруднения с опозицията.
— С опозицията ли? Имаш предвид магьосника на Та-хоу? — тя отметна глава назад и се разсмя. — Момчета, аз ви гарантирам, че съм способна да се справя с този… как му беше името… Куигли… с една ръка. Разбира се, при положение че тая ръка е въоръжена с няколко от моите играчки.
Разшава пръсти, за да илюстрира думите си, и разноцветните й пръстени засвяткаха и затанцуваха като злонамерена дъга.
— За война това е чудесно — реагира Аахз. — Но как ще бъде тук, в града? Какво например ще попречи на тахойците да си откраднат обратно Трофея преди военните действия?
— О, аз разположих няколко джаджи в Трофейния център, дето ще изпържат всекиго, който се опита да го свие — особено пък ако реши да използва магия. Поотделно взети, всяка от тях би могла да не сработи, но така, както съм ги свързала, обезвреждането на една-единствена означава да се задейства друга. Никой не може да отмъкне някъде тоз Трофей без мое позволение.
— Звучи добре — усмихна се зеленият ментор, макар да забелязах, че усмивката му е малко нещо насилена. — Почти невероятно е работите да тръгнат на зле, докато имаш пълен контрол над охраната на статуята.
— Контролът не е пълен — поправи го Маша. — Когато е на парад, за нея отговаря армията.
— Парад? — изтърсих аз. — Какъв парад?
— О, веднъж дневно разнасят Трофея по улиците, за да поддържат въодушевлението на хората. Човек си мисли, че ще им писне, но засега, щом само го зърнат, всички писват като откачени.
— Доколкото схващам, той има военен ескорт — отбеляза Аахз.
— Ти майтапиш ли се? Когато го заразнасят из улиците, пол’вината армия се повлича подире му. Струва ми се, че прекарват повече време в ескортиране на Трофея, отколкото в упражнения за войната.
— Разбирам — промърмори моят ментор. — Е, предполагам, че това обяснява всичко, дето искахме да узнаем. Трябва да потегляме.
Преди обаче да успее да помръдне, Маша се озова на ръба на леглото и докопа крака му.
— Защо си се разбързал? — измърка тя. — Маша няма ли да получи нищо в замяна на своята информация?
— Всъщност — рече Аахз, борейки се да издърпа крака си — има нещичко, което знам, че ще оцениш.
— Сигурна съм, че имаш — усмихна се дебеланата и се притисна по-плътно до него.
— Ти научи ли, че Куигли е призовал един демон, който да му помага?
— Той какво?
Маша пусна бедрото на первекта и седна права досущ свещ.
— Точно така — кимна Аахз, като ловко се отдръпна вън от обсега й. — Ако съдим по чутото, Куигли го държи пленник в работилницата си. Не мога да си представя каквато и да било друга причина, освен да планира да го ползва във войната.
— Демон, а? — промълви Маша, гледайки отнесено стената насреща. — Тъй, тъй, направо да не повярваш. Не съм мислела, че този Куигли става за нещо. Въобще да си чувал за неговите способности?
— Нищо конкретно — призна Аахз, — но не смятам, че ще призове някого, който да е по-слаб от него.
— Вярно — съгласи се нашата домакиня. — Е, би трябвало да съм в състояние да се справя и с двамата.
Разпознах тона на гласа й. Звучеше също като моя, когато се опитвах да се самоубедя, че мога да изляза наглава с някой от Аахзовите планове.
— Знаеш ли какво, Маша — възкликна наставникът ми, сякаш мисълта го бе споходила току-що, — истина е, че се предполага да сме във ваканция, ала в случая може би ще успеем да ти помогнем.
— Ще го направите ли? — запита нетърпеливо тя.
— Е, на нас ни е най-изгодно да заложим пари на войната — усмихна се Аахз. — Иначе не бихме се включили. Както стоят нещата обаче, смятам, че ще можем да отмъкнем демона от Куигли или поне да го неутрализираме, така че той изобщо да не му съдейства.
— Ще го сторите заради мен? Като услуга? — удиви се Маша.
— Разбира се — замахна с ръка моят ментор. — Само не се учудвай на нищо от това, дето вършим, и каквото и да решиш да правиш, не се опитвай да се противопоставяш на който и да е от нашите ходове. Не ми се ще да давам никакви гаранции, но мисля, че ще успеем да го изработим. Ако се получи, просто помни, че някой ден ти пък ще ни дължиш услуга.
Всеки, който познава Аахз, незабавно би заподозрял нещо, щом той му предложи каквато и да било помощ. За късмет Маша не познаваше Аахз и когато ни махна на прощаване от вратата, изглеждаше изпълнена едновременно с желание и с благодарност.
— Е, момче — ухили се люспестият и ме шляпна по гърба, — не е лошо като за един следобед, ако мога да се изразя така. Не само че проучихме противника, но и го неутрализирахме. Голямата лоша Маша няма да тръгне срещу нас, независимо какво правим, от страх да не наруши плановете ни против Куигли.
Тъй като, преди да се появим отново на улицата, аз бях възстановил маскировките ни, шляпването на Аахз не ме уцели по гърба — отгоре на всичко ударът излезе по-силен, отколкото, сигурен съм, бе замислен. Общо взето, това с нищо не подобри моето и бездруго черно настроение.
— Разбира се, сър — изръмжах. — Като се изключи една дребна подробност.
— И каква е тя?
— Не можем да откраднем Танда от Куигли, защото той ще си изгуби работата, а ние обещахме да не правим нещо което да застраши положението му. Помниш ли?
— Скийв, Скийв — закикоти се моят учител, клатейки глава. — Аз нищо не съм пропуснал.
— Добре — озъбих се. — Значи не схващам! Обясни ми.
— Ами, първо на първо, както току-що ти споменах, за известно време не ни се налага да се тревожим за Маша.
— Да, ама… — подхванах бързо, но той ме прекъсна.
— Второ на второ — продължи — казах „да го освободим или да го неутрализираме“. Ние обаче отсега знаем, че Куигли не се кани да използва Тананда във войната, тъй че дебелата Маша ще ни дължи една услуга, независимо дали ще сторим нещо, или не.
— Но нали уж ще спасяваме Тананда — запротестирах аз, — а това означава да откраднем Трофея?
— Точно така! — просия Аахз — Радвам се, че най-накрая загря.
— Ъ? — рекох умно.
— Значи
— Но, сър, аз не мога да заобиколя капаните на Маша в Трофейния център.
— Разбира се, че не — съгласи се Аахз. — Ето защо ще го откраднем от парада.
— Парада? — удивих се. — Посред пладне и докато половината армия и целият град ни гледат?
— Естествено — повдигна рамене той. — Това е идеалната ситуация.
Помислих си, че или моето схващане за идеална ситуация е съвсем сбъркано, или первектът най-сетне е откачил.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА:
Както всеки магьосник ще ви каже — митичното подвеждане е тайната на успешната кражба.
