— Тук те спипах, нали, господине? — ухилих се.
— Чудя се какви ли са залозите, че няма да има война — избуча демонът, хвърляйки пълен с копнеж поглед към тълпата букмейкъри.
— Хайде, Аахз — въздъхнах и смело го подръпнах за ръкава, — трябва да проучим за грабежа.
— Най-напред — сурово ме поправи той — следва да видим що за чешит е тази Маша.
Таях надежди, че е забравил, но пък и цялото това приключение не се характеризираше с феноменално добър късмет.
Тръгнахме из Вегас, като от време на време спирахме някого да питаме за посоката, и най-накрая стигнахме до обиталището на градския магьосник. Сградата не бе нищо особено, едва се вместваше в източната граница на полиса и излъчваше будещ любопитството букет от миризми.
— Не мяза много на свърталище на някой могъщ чародей, нали, Аахз? — отбелязах аз в стремежа си да понапомпам своята поувяхнала смелост.
— Спомни си къде живееше, когато се срещнахме за пръв път — сряза ме моят ментор, без да отлепя очи от постройката.
Спомних си. В сравнение с бараката от застъпващи се дъски с една-единствена стая, където за сефте бях започнал да уча магия с Гаркин, това сега изглеждаше същински дворец.
— Само дето не ми е ясно защо Маша се е разположила тук — продължи Аахз, говорейки колкото на себе си, толкова и на мен. — Ако е вярно онова, което Грифин разправяше, тя би могла да избере да действа от всяко място в града. Знаеш ли какво, момче? Би ли проверил за силови линии?
Послушно затворих клепачи и зашарих с ума си, дирейки онези невидими потоци от магическа енергия, от които хората в занаята черпят за свои собствени нужди. Не ми се наложи да търся дълго.
— Аахз! — ахнах. — Тука се пресичат четири… не, пет силови линии. Три във въздуха и две в земята.
— Така си и мислех — кимна невесело моят партньор. — Това кътче не е избрано случайно. Тя има предостатъчно енергия, стига да знае как да я използва.
— Но какво можем да направим, ако е толкоз могъща? — простенах.
— Успокой се, момче — усмихна се Аахз. — Нали си спомняш, че енергията е на разположение на всички? Ти умееш да черпиш от нея също тъй лесно, както и Маша.
— Вярно — рекох и се поуспокоих, ала не много. — Добре, какъв е нашият план?
— Право да ти кажа, не знам — призна той, а после се запъти към вратата. — Ще се наложи просто да караме по слух.
Тая фраза някак си раздрънка една камбанка в паметта ми.
— Чувай… ъ-ъ… Аахз — взех да запъвам, — като се сетя как се развиха нещата в Та-хоу, нека този път да караш по
— Грабна ми думите от устата — ухили се первектът. — Само не забравяй да провериш аурата й незабавно, щом влезем вътре. Ще ни е от полза да узнаем дали е тукашна, или си имаме работа с вносен помагач.
След това вдигна ръка и започна да чука по вратата. Казвам „започна“, защото между второто и третото чукване дървеният правоъгълник се отвори с обезпокоителна скорост.
— Какво ис… охо, здра-авейте, момчета.
— Ти… а-а-а… ти ли си Маша, магьосницата? — заекна Аахз ошашавен и отстъпи крачка назад.
— А можеш ли да си представиш някого другиго, който да отговаря на описанието? — долетя в ответ гърлено изсмиване.
Права беше. Не бях виждал никой на Тупания — проклятие, в няколко измерения! — дето макар и малко да наподобява очерталата се в рамката на разтворената врата фигура. Маша бе огромна: ако не на височина, то на обиколка. Изпълваше отвора, та чак преливаше, пък вратата хич не беше тясна. Но пищността на зрелището се дължеше не само на размера. Да не бе одеянието й, човек би могъл да пропусне да я забележи като поредната дебела жена.
По цялата шир на приличащата на палатка рокля воюваха пурпур и зелено, а яркооранжевата й коса, увенчала едното й рамо с мръсни кичури, изобщо не способстваше за ранно задомяване. Ами украшенията! Маша носеше обици, пръстени и огърлици в количество, достатъчно за откриване на собствен магазин. Тя не беше кутията с мостри, тя беше всичката стока!
Нейното лице не бе нещо, за което да пишеш у дома — освен ако наистина си падаш по потискащи писма. Развалените зъби бяха рамкирани от месести напукани устни, а свинските й очички, надничащи от дълбините на многобройни бръчици, трудно се различаваха сред другите петна по кожата.
При моите пътувания съм срещал открояващи се с вида си жени, обаче магьосницата Маша обираше всички лаври, дъбове и буренаци.
— Момчета, вие само да се блещите ли сте дошли — запита привидението, — или мога да сторя нещо за вас?
— Ние… ъ-ъ-ъ… имаме нужда от помощ — успя да издума Аахз.
Не бях сигурен дали говори за нашата мисия, или за положението ни в момента, но и в двата случая го подкрепях от все сърце.
— Е, озовали сте се точно където е нужно — ухили се цинично Маша. — Влезте в моята приемна и ще обсъдим с какво разполагам, дето да ви трябва — и обратното.
Аахз я последва в сградата, без да ми остави друга възможност, освен да се помъкна след тях. Той обаче ме изненада, като леко се забави, за да потърси съвета ми.
— К’во ще речеш, момче? — изсъска.
— Може би „отблъскваща“? — предложих.
Това ми заработи още едно сръгване в ребрата.
— Имам предвид аурата. Какво става, бе, да не си забравил?
Всъщност наистина бях забравил. Ала сега, след като така мощно ми беше напомнено, на бърза ръка проверих за вълшебни излъчвания.
— Тя притежава — не, чакай малко… — поправих се. — Не е тя, ами бижутата й. Те са магически, но самата Маша не е.
— Тъй си и мислех — кимна Аахз. — Добре. Вече знаем с какво си имаме работа.
— А, така ли? — запитах.
— Тази жена е занаятчийка — бързешком обясни моят ментор. — Прави сурогатна магия със своите бижута. Съвсем различно от онова, на което те уча.
— Искаш да кажеш: смяташ, че мога да я победя в честен бой?
— Не съм казал такова нещо, Скийв — смъмри ме той. — Всичко зависи от това с какви бижута разполага, а съдейки по колекцията, която видях досега, разполага с много.
— Ох! — оклюмах аз. — Какво ще правим?
— Не се тревожи, момче — намигна Аахз. — Честният бой никога не е бил мой специалитет. Докато не разбере, че си магьосник, имаме голямо предимство.
Всякакви по-нататъшни въпроси, които бих могъл да задам, бяха забравени, защото междувременно бяхме стигнали до целта си. Понеже току-що бях напуснал жилището на Куигли, се оказах неподготвен за онуй, което Маша използваше за офис.
Да река, че беше спалня, ще бъде недооценяване. Това бе най-безвкусната сбирка от пискюли, възглавници и еротични статуи, които съм зървал извън Пазара на Дева. Цветовете крещяха и се биеха един с друг така, че се почудих дали пък магьосницата не е сляпа за тях, но в мига, в който тази мисъл ми дойде, аз я отхвърлих. Никой не би успял да подбере толкова много неподхождащи си багри по чиста случайност.
— Седнете, момчета — усмихна се Маша, като потъна в голямото колкото площад за паради легло. — Свалете си нещата и да почваме.
Целият ми живот премина пред очите ми. Въпреки че тайно бях мечтал за кариера на кавалер, никога не си бях представял, че тя ще потръгне така! Иначе може би щях да стана монах.
Дори Аахз при всичкия му огромен опит се намери в чудо.
— Ами всъщност — възрази — ние нямаме много време…
— Не ме разбрахте — раздвижи Маша въздуха с масивната си длан. — Исках да кажа, да си махнете
