надолу към игрището, — и самата мисъл ме изправи на нокти. За щастие вероятността някога наистина да съзра това беше много,
Скоро делегацията бе вече достатъчно близо до нас, за да различим отделните й членове. Но туй не ни беше от кой знае каква полза, тъй като ние не познавахме никого от нейния състав. Най-сетне открих между тях Грифин и оттук заключих, че насам идва тахойската група. Щом го разбрах, успях да забележа Куигли, който вървеше последен. Би трябвало да го разпозная по-рано, ала той беше маскиран като тупан, което за миг ме обърка. Всъщност в това имаше смисъл. В края на краищата Аахз и аз в момента бяхме дегизирани като хора от Тупания, тъй че бе съвсем логично Куигли също да крие своя чуждоизмеренски произход. Понякога се безпокоя, че по навик, изглежда, изпускам да видя очевидното.
— Стоп, достатъчно! — ревна Аахз.
Делегацията послушно се закова на един хвърлей от нас. Хрумна ми, че щеше да е по-добре, ако бяха спрели на малко
— Ние сме готови да обсъдим връщането на Трофея — обади се представител на тахойците, като пристъпи напред.
— Ние не сме — рязко отговори моят ментор.
Това предизвика малко объркване в групата и те започнаха да мърморят заплашително помежду си.
— Аахз! — примолих се.
— С други думи — бързо добави первектът — онова, което имаме да съобщим, ще почака, докато пристигне и третата страна. Междувременно искам да поприказвам с вашия майстор магьосник.
Последва кратко съвещание, а сетне Куигли тръгна към нас. Дори от разстояние успях да видя, че е разстроен.
— Здрасти, господин Куигли — ухили се Аахз. — Как са триковете?
— Определено се надявам, че можеш да ми обясниш това — отсече бившият ловец на демони, без да обърне внимание на сърдечното поздравление.
— Какво да ти обясня? — парира невинно моят учител.
— Ти ми обеща… или по-скоро майстор Скийв обеща… че вие двамата няма да вършите нищо, което да застраши моята работа.
— И не сме вършили — допълни Аахз.
— Напротив, извършихте! — държеше на своето Куигли. — Съветът очаква от мен да употребя магическите си способности, за да отмъкна Трофея при тази среща. Ако не го сторя, мога да целуна службицата си за сбогом.
— Не се тревожи — успокои го демонът от Перв. — Взели сме това предвид.
— Взели ли сме го? — промърморих удивено.
Аахз ми хвърли убийствен поглед и продължи:
— Аз ти гарантирам, че към края на срещата Съветът няма да очаква от теб да използваш срещу нас каквато и да било магия.
— Искаш да кажеш, че доброволно ще върнеш Трофея? — запита Куигли, явно оживен. — Длъжен съм да заявя, че това е много почтено от твоя страна.
— Не, не е — поправи го менторът — и ние не се каним да го дадем обратно. Всичко, което казах, е, че няма да очакват от теб да им го върнеш с магическо въздействие.
— Ама…
— Причината да организирам този разговор — прекъсна го Аахз — е да изясня нещо дребно от предишния.
— Какво? — намръщи се Куигли.
— Ти обеща да освободиш Танда, ако Трофеят бъде възстановен. Сега, щом Та-хоу получи възможност да си върне тоя Трофей, обаче не го направи, сделката още ли е в сила? Ще пуснеш ли Танда?
— Ами… предполагам, че да — неохотно се съгласи бившият ловец на демони, като си хапеше устната. — Само че не мога да си представя те да не го поискат.
— Да желаеш нещо и да си в състояние да го вземеш са две различни работи — захили се Аахз.
— Но от мен се очаква да им помагам с моята магия!
— Този път не се очаква — поправи го первектът. — Вече ти казах, че…
— Момчета, таен разговор ли водите? Или всеки може да се включи в него?
Всички се извърнахме и открихме, че към нас трополи Маша. Останалата част от вегаската делегация изчакваше зад нея — явно бяха пристигнали, докато бъбрехме с Куигли.
— Мили Боже! Какво е туй? — ахна Куигли, оцъклил се към наближаващите телеса на дамата.
— Това е Маша — отзовах се нехайно аз. — Нали знаеш, магьосницата на вегасци!
— Това е Маша? — повтори като ехо той и с мъка преглътна.
— Ако ни извиниш за момент — предложи Аахз, — имаме да обсъдим с нея някои нещица преди срещата.
— Разбира се… естествено…
Бившият ловец на демони бързо се оттегли, очевидно облекчен, че е успял да избегне рандевуто лице в лице със своя съперник.
— Хората от Съвета ми казаха, че този, с когото току-що разговаряхте, бил Куигли — обяви дебеланата, като проследи с поглед бягството му. — Вярно ли е?
— Ммм… да — признах аз.
— Момчета, нали не се опитвате да изгъбаркате старата Маша? — тонът й беше дружески, но очите й се присвиха подозрително.
— Скъпа моя лейди! — ахна Аахз. — Ти ме нараняваш! Не обещахме ли заради теб да неутрализираме демона на Куигли?
— И още как!
— А би било изключително трудно да се уреди това, без поне да можем да разговаряме с неговия магьосник. Не е ли тъй?
— Ами… да.
— Значи ние още не сме започнали да работим по проекта, пък ти ни обвиняваш, че те гъбаркаме! Би трябвало ей сегичка да си тръгнем и да те оставим сама да решаваш собствените си проблеми.
Наложи се да сподавя една усмивка. Аахз, изпълнен с възмущение, е в най-добрия случай комична гледка. Маша обаче налапа примамката барабар с кукичката, кордата и блесната.
— Хайде, недей така — примоли се тя. — Не съм искала да ви обърквам плановете. Освен това можете ли да ме гълчите, че съм малко подозрителна, след като вие свихте Трофея и офейкахте?
Люспестият въздъхна драматично:
— Не ти ли казахме да не се изненадваш от нищо, което направим? Хубава работа! Предполагам, че друго не бихме и могли да очакваме, щом си имаме вземане-даване с човек, който не успява да проумее тънкостите на нашите планове.
— Искаш да кажеш, че кражбата на Трофея е част от твоя план да неутрализираш демона? — запита Маша и очите й се закръглиха от благоговение.
— Разбира се! — махна с ръка Аахз. — Или по-скоро беше. Виждаш ли, Куигли е призовал този демон, за да му помогне да открадне Трофея от Вегас. Е, ако вегасци не притежават статуята, помагачът няма да му е нужен за нищо, нали?
— Струва ми се малко несигурно — начумери се магьосницата.
— Права си. Ето защо се зарадвах толкова много, когато мо… исках да кажа, когато майстор Скийв измисли тоя нов план.
— Аз ли?
Ръката на Аахз обгърна моите рамене с железен хват, който отстрани всякаква мисъл за протест от ума ми.
— Толкоз е скромен — обясни й менторът. — Слушала ли си какъв гениален тактик е? О, той предложи начин да се неутрализира демонът…
— Умирам да го чуя — оповести нетърпеливо Маша.
