— И аз — промърморих. Прегръдката на Аахз се затегна застрашително.
— В такъв случай ми се струва, че сме готови да започнем — обяви той. — По-хубаво ще е да идеш при твоята делегация. Не ми се иска да изглежда, че си имаме фаворити. И помни… съгласявай се с нас, без да се чудиш какво говорим. Ние сме на твоя страна.
— Точно така! — намигна тя и си тръгна.
— Слушай, ъ-ъ, Аахз — успях да издумам най-накрая.
— Да, момче?
— Ако ти си на страната на Куигли
— Аз, разбира се.
Опасявах се, че ще каже нещо такова. Ставаше все по-ясно, че наставникът ми ще се измъкне от тази работа в чудесна форма независимо от развоя на събитията. Време да обмисля това обаче нямах.
Аахз вече приканваше групите да минат напред, за да започнем срещата.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА:
Убеден съм, че можем да обсъдим нещата като цивилизовани хора.
— Предполагам, че всички умирате от любопитство защо съм ви извикал тук — подзе ухилен до ушите моят ментор.
Струва ми се, че го беше замислил като шега. Реших така, понеже разпознах неговата „очакваща смях“ усмивка. За беда той я демонстрираше не на нужната тълпа. Тупаните не са прочути с чувството си за хумор.
— Смятам, че е, за да говорим за Трофея — сухо отбеляза един изискан индивид от тахойската група. — Иначе само си прахосваме времето.
— О, за Трофея е — побърза да го увери Аахз.
— Който вие откраднахте от нас! — додаде отровно представител на вегасците.
— След като вие пък го откраднахте от нас! — изстреля в отговор тахойският оратор.
— Едва когато вие ни го взехте с измама на Голямата игра.
— Искането беше напълно законно! В правилника ясно се казва…
—
— Господа, моля ви! — призова Аахз и вдигна ръце, за да въдвори ред. — Всичко това е вода под подвижния мост, а също така съвсем встрани от въпроса. Припомнете си, че в момента никой от вас не притежава Трофея.
Последва миг на напрегнато мълчание, докато двете страни осмислят тази забележка. Най-накрая говорителят на тахойците пристъпи напред.
— Много добре — твърдо подчерта той. — Кажете колко искате за връщането му. Съветът на Та-хоу е готов да предложи…
— Вегас ще качи над всяко ваше предложение, което ще направите.
— А пък Та-хоу ще качи два пъти повече от всяка сума, която Вегас обяви — изстреля говорителят.
Това започна да ми звучи доста приятно. Може би съм се мотал с Аахз прекалено дълго, но потенциалните финансови изгоди от сегашното ни положение ме впечатлиха като изключително добри. Единствената предвидима трудност беше настояването на первекта да задържи своя подарък за рождения си ден.
— Ако опитате нещо, нашата магьосница ще…
— Вашата магьосница! Та нали ние я уволнихме? Ако тя опита нещо,
Бушуващият дебат пак си проби път със сила в моето съзнание. Това последното ми прозвуча така, сякаш работите можеха да станат много бързо твърде неприятни. Хвърлих гневен поглед към Аахз, ала, както обикновено, той беше далеч пред мен.
— Господа, господа! — призова люспестият с повторно вдигане на ръцете.
— Кого наричаш господин, бе?
— И дами — поправи се моят ментор, присвил очи към източника на гласа. — К’во знаете вие? ИРА отново нанася удар.
— Какво е това ийра? — сбърчи вежди представителят на тахойците, повтаряйки дума по дума мисълта ми.
— Изглежда — продължи Аахз, като съвършено загърби въпроса, — нашите мотиви са били погрешно изтълкувани. Ние не се сдобихме с Трофея, за да искаме откуп за него. Точно обратното. През цялото време имахме намерение да се уверим, че той ще отиде при законния си собственик.
Откъм вегасци се надигна грозно ръмжене.
— Отлично! — просия говорителят на Та-хоу. — Щом не желаете да приемете възнаграждение, ще се съгласите ли поне да ни придружите обратно в града като наши гости? Положително ще го отпразнуваме и…
— Аз казах „законния собственик“ — сряза го с гримаса Аахз.
Говорителят замлъкна, а усмивката му се стопи до опасно намръщване.
— Да не би да твърдиш, че не ние сме законните собственици? — озъби се той. — Ако си мислиш, че основанието на Вегас е по-добро, тогава защо преди всичко открадна Трофея?
— Нека да ви обясня още веднъж — въздъхна моят ментор. — Статуята ще принадлежи на своя законен собственик. Следователно Вегас също се изключва.
Последното изречение напълно обърка делегата. Не го упреквам. Логиката на Аахз мен също ме пообърка… и аз бях на негова страна!
— Ако съм разбрал правилно — продължи високомерно моят учител, — Трофеят отива у спечелилия отбор, у победителя в Голямата игра — като награда за това, че е най-добрият тим за годината. Така ли е?
— Естествено — кимна говорителят.
— А защо смятате, че отборът, който е завоювал победа в Голямата игра, е най-добрият такъв? — запита невинно Аахз.
— Защото
— Ето къде бъркаш — прекъсна го менторът от Перв. — Съществува и друг тим.
— Какво? Друг ли? — примигна от удивление делегатът.
— Точно така. Тим, който никой от вас не е срещал, да не говоря пък, че не го е надвивал. И ние твърдим, че докато той не бъде победен, нито Та-хоу, нито Вегас имат правото да обявят своята команда за най-добра през годината!
Стомахът ми направи флиг-флаг. У мен започваше да се оформя някакво лошо предчувствие.
— Това е смешно! — обади се говорителят на Вегас. — Никога не сме и
— Наш — усмихна се Аахз. — И ние предизвикваме и двата ви състава да играем тристранен мач на туй място след тридесет дни… Победителят взима всичко.
Лошото ми предчувствие се оправда. За момент се почудих дали да не променя маскировката си и да се измъкна с някоя от делегациите. После осъзнах, че тази възможност е изключена. Двете групи се бяха оттеглили така, че да не ги чуем, за да могат да обсъдят предложението на первекта. Отидоха толкова далеч, че нямаше начин да се присъединя към тях, без да ме забележат. Като не ми оставаше какво друго да направя, се обърнах към Аахз.
—
