Диригентът огледа набъбващия ангелски хор край казана и видимо остана доволен.
Той собственоръчно свали петия печат. Снежният орел кацна на гърба на телето и глупаво се заоглежда, сякаш не беше символ на войнската доблест, а петелът от Бременските музиканти. Наложи се Хогбен да потупа добичето под него по охранения задник, та да вървят на бойното поле. И ангелогласните певци сформираха септет.
Щом Хогбен сне шестия печат, стана голям трус и неутронното слънце стана черно като струнено вретище; и месечината стана като кръв; звездите пък небесни нападаха в Библиотеката, както смоковница, разлюляна от силен вятър, хвърля незрелите си смокини; и небето се дръпна и се нави като свитък; и всяка планина и остров се отместиха от местата си… В този момент деветстотин и шейсет милиона снежни човеци откриха, завладяха и поробиха душите си; и сложиха печат върху челата на рабите Хогбенови и Тоя, Който седеше на престола, се всели в тях; и те никога вече нямаше да огладнеят, нито да ожаднеят; тях нямаше да ги види неутронното слънце и никакъв пек, защото Агнецът щеше да ги пасе и да ги води на живи извори водни, и старият Хогбен щеше да отрие всяка сълза от очите им.
Седмият печат падна и настана гробна тишина. Дори Златната рибка в своето стъклено море престана да шава.
Тогава публиката се размърда.
Никой не беше я съзрял, пък и изобщо нямаше как да я види, защото двайсет и четирите старци, насядали с прибрани крака около казана, бяха нетленни и бездушни — и телата им, ако тахионната им опаковка можеше да се оприличи на тела, и душите им или онова, което играеше ролята на душа, и цялото им битие бяха чиста, неподправена енергия.
— Играеш ли си? — риторично попита първият старец.
— Играе си. Какво друго му остава, освен да си играе. Нали това му е работата — отвърна вторият старец.
Останалите двайсет и двама оживено закимаха, проявявайки разбиране. Спектакълът можеше да продължи.
Хогбен раздаде на ангелите тръби. И първият Ангел затръби. И от небето над Библиотеката се изсипа град и огън, смесени с кръв, и трета част от дърветата в Резервата на таласъмите изгоря и всичката зелена трева в Армагедон се изпепели. И по героите, които имаха белега на звяра и се покланяха на образа му, се появиха лоши и люти струпеи. И пехотата от двете страни на бойното поле се втурна в първия бой. Снежната лавина се предвождаше от многооката Ана-Мария на риж кон и с меч в ръка. Защитниците на Библиотеката пък се оглавяваха от новия член на Комитета за опазване на околната среда Херкулес, който мимоходом си скубеше косите колко работи ще им отвори лудостта на Хогбен, докато възстановят екологичното равновесие в Библиотеката. Душата на Херкулес бе оцеляла, защото с лекота бе откъснала главата на връхлетелия я снежен човек. Наистина пехотата не беше от най-престижните родове войски, та Крали Марко и Ланселот се бяха спешили и притекли на помощ. Сега те яко се бъхтеха един друг. Тил Ойленшпигел и Фанфан Лалето пък, като по-хитри, се дебнеха сред пооредялата от пожара растителност. Изобщо бяха се изправили брат срещу брата и герой срещу героя. А в Библиотеката имаше предостатъчно герои и за двете армии. И пламна люта битка, и всички мимоходом се разкайваха, дето бяха рушили, крали, убивали и изнасилвали толкова много, че греховете им биха могли да запълнят сто хиляди оплаквателни книги в която и да е верига от държавни магазини.
Затръби и вторият Ангел. И като че голямата планина, пламнала в огън, се срина в морето; и трета част от морето стана на кръв; и умря трета част от морските твари. Чудовището от Лох Нес успя да спаси останалите. И Фауст на бял кон и с лък в ръка поведе снежните егери на Вълшебния стрелец в атака срещу планинските стрелци на Вилмелм Тел. Швейцарецът беше оцелял само защото отлично владееше прийомите на горския бой. Когато улучи връхлитащия снежен човек между очите и видя, че той не пада мъртъв, хитрецът хукна към най-гъстата част на гората, а преследвачът му си хлопна главата в един клон, разчлени се и загуби всичките си желания. И небето над Армагедон се изпълни с облаци от стрели. И всички горски стрелци, дори благочестивият Робин Худ и славната му дружина от Шеруудската гора, се разкайваха за греховете си пред лицето на смъртта.
Затръби и третият Ангел. И от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и изпари трета част от реките и водните извори, и те станаха на кръв. И Хилядата очи на д-р Мабузе се опълчиха срещу Сенките на забравените прадеди. И се изправиха лице в лице Сандокан и сър Хенри Морган. И се надигнаха червените срещу зелените барети, и Бялата срещу Червената роза. И всички легендарни убийци от КГБ задебнаха митичните си колеги от ЦРУ, организирали дузината атентати срещу Фидел Кастро. А предводителката на снежните човеци Маргарита отмерваше на везните безбройните им грехове и отдаваше всекиму заслуженото. И, докато се млатеха, грешниците обилно си посипваха главите с прах и пепел за вземане на отпечатъци от пръсти.
Затръби и четвъртият Ангел. И биде ударена трета част от неутронното слънце, трета част от месечината и трета част от звездите, за да потъмнее третата им част, та третата част на деня, както и на нощта, да не свети. И силна жега опари и двете воюващи страни и без малко да опърли крилете на снежния орел Освалд. Само на Кагемуша и Йосарян нищо им нямаше. Ала пострадаха покритите с легендарна слава летци, които през Втората световна война изсипаха бомбите над Лондон, Дрезден и София и погубиха много мирни люде. И противовъздушната отбрана яко си изпати. Огненото възмездие го отнесоха най-вече митичните кавалери на ордени, дето свалиха южнокорейския граждански самолет над Русия по време на Студената война. Дори Крилатите маймуни от Оз, Чир и останалите врабчета на Радичков, и героите от „Топ гън“ не бяха спокойни, защото имаха много грехове и, докато пикираха на заден ход, се изповядваха на поразия.
В това време дипломатическата совалка на местния Кисинджър Даг Хамаршолд приключи. Речният свят се обяви за ненамеса и изпрати наблюдатели. И над Армагедон закръжи летящата мечта на граф Цепелин, а Йеронимус Бош и Алфред Дюрер внимателно следяха от илюминаторите дали бойните действия съответстват на техните сюжети.
Затръби и петият Ангел. И звезда падна от небето, и отвори кладенеца на бездната в Библиотеката_; и излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха и от дима излязоха скакалци. Приличаха на коне, стегнати за война. На главите им имаше златоподобни венци, а лицата им бяха като лица човешки. Имаха коси като косите на жени, а зъбите им бяха като на лъвове. Имаха брони като брони от желязо. Шумът пък на крилете им бе като шум от колесници с много коне, кога тичат на война. Имаха опашки като у скорпии, а на опашките им имаше жила._ И ги предвождаше холографният дракон, който сега не беше холографен, ами най-обикновено хвъркато теле от божествен сняг. И оцелелите ловци от Библиотеката прехапаха езиците си от болка. И егерите от „Лучия ди Ламермур“, воглаве с Диана, единственото езическо божество, направило си труда да слезе от пантеона сред обикновените герои, и Папагено, придружаван от трите дами на Царицата на нощта, вещи в избиването на гигантски змии, и траперите от американската прерия, начело с Поразяващата ръка, и носителите на седем „Оскара“ за сафари, участвали в „Отвъд Африка“, и преследвачите на Кинг Конг, всички се втурнаха срещу тази напаст божия, жадни за невижданите ловни трофеи, и всички, с изключение на Диана, скришом, под носа си, се разкайваха за своите кръвнишки, греховни и плътски помисли.
И шестият Ангел затръби. И пресъхна голямата река и останаха на сухо три нечисти духа, подобни на жаби, и по принуда_ тръгнаха към царете на Библиотеката и на цялата вселена да ги събират на война_. Броят на конните войски вече беше станал двеста милиона. И ги водеше многоокия Хък, който се бе погрижил да екипира войните си. И ездачите им бяха облечени в брони, огнени, хиацинтови и жупелни; главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел. От тия три язви — огън, дим и жупел, излизащи от устата им, умря третината от героите; защото тяхната сила беше в устата им, а опашките им — прилични на змии, имаха глави, с които пакостяха. И останалите герои, които не
