Той я притисна до себе си и взе лицето й в ръце. Дълго се гледаха един друг изпитателно.
— Ами устната договорка? — прошепна тя.
— Това е допълнителна клауза — каза той.
И я целуна.
Целувката беше нежна, по младежки неуверена. Устните му бяха топли, нейните — меки. Тя забрави да диша, сякаш нямаше нужда. Искаше само устните му. Зарови пръсти в гъстата му, къдрава коса, усети пръстите му върху кожата си. Беше потънала в усещането, сякаш го изпиваше.
Той отдръпна устните си, тя си пое дъх.
— Наистина не го направих нарочно — изрече той несигурно, като все още не я пускаше.
— Аз също.
Помисли си, че ако сега я пусне, тя просто ще се свлече на пода.
— Кафе?
Тя кимна задъхано. Той й помогна да седне на един висок стол и наля кафе в две обикновени бели чаши.
— Какво ще кажеш за един сандвич?
Тя се разсмя безпомощно.
— О, детективе — изохка тя, — как позна, че точно това искам?
Той й се усмихна в отговор.
— Екстрасензорно усещане. — Взе две бурканчета от хладилника. — Майонеза или горчица върху пуйката?
— И двете — каза тя през смях.
Глава 25
Сузи тръгна към банята и по пътя изрита обувките си. Изми зъбите си, изплакна устата си и изми лицето си. Притисна студена кърпа към главата си. Това като че ли поуспокои болката и тя реши да си направи компрес с лед.
Върна се бавно в кухнята и отвори хладилника — беше стар модел — не правеше автоматично лед, а трябваше да се налее вода предварително. Паничката беше празна. Тя въздъхна. Сигурно беше забравила да я напълни предния път, когато е използвала леда.
После се сети за торбичката с един килограм замразен грах, която си беше купила преди няколко месеца, когато разтегна глезена си. Беше й свършил добра работа, защото можеше да заема най-различна форма. Ако го сложи в някоя калъфка на възглавницата, ще успее да го задържи върху главата си.
Тя понесе торбичката със замразен грах към спалнята. Хапчетата я замайваха още повече. Шефът й беше казал, че ще й се доспи от тях.
— Сигурно ще проспиш целия ден — беше й казал той.
Сузи се почувства облекчена, защото, ако успееше да заспи, нямаше да вижда проблясващите светлинки пред очите си, а и се надяваше зашеметяващата болка да отмине.
Но ако заспи, щеше да пропусне срещата със сестра си. Погледна часовника със съмнение. Беше много късно, но беше сигурна, че Тери все още е някъде навън с годеника си. Реши да се обади и остави съобщение на телефонния секретар.
Сузи пусна замразения грах и започна да разкопчава бялата си престилка.
Котката се втурна към нея. Скочи на леглото, втренчи се в Сузи и взе да размахва опашка.
— Какво има, Куентин? — попита тя изненадано. — Защо не се успокоиш?
Съблече престилката си и свали сутиена си, после се отпусна на леглото, като започна да върти леко врата си, опитвайки се да облекчи болката. Взе уморено телефона и набра номера на Тери, като зачака търпеливо да се включи секретарят.
Той излезе от гардероба. Гърбът й беше обърнат към него. Приближи се на пръсти.
— Здравей, Тери, аз съм — започна тя, когато машината се включи. — Не се чувствам особено добре… отново тази мигрена. В болницата ми дадоха някакви хапчета… приспивателни… така че май няма да успея за утре… Е, вече всъщност е днес.
Котката замръзна, като гледаше злобно през рамото й. Изви гръб и изсъска, а очите й блестяха като червени въглени от светлината на лампата.
— Куентин, какво ти става?
Сузи се обърна, за да види в какво се взира котката. Котките понякога подлудяват от нищо…
— О, Боже — възкликна тя задавено. — О, Боже, о, Боже — притисна до гърдите си телефонната слушалка. — Какво правиш тук? — продължи тя. — Какво…
Той блъсна телефона на пода и я сграбчи. С ужасен вик тя се измъкна от ръцете му. Щеше да избяга. Той се хвърли след нея, сграбчи крака й и тя се изтърси на земята.
Сузи изпищя. После отново и отново…
Той седеше на пода. Хвана гъстата й, къдрава червена коса и я задърпа, докато главата й се оказа между краката му. Тя лежеше безпомощно по гръб. Кръвта се беше отдръпнала от лицето й, очите й бяха потъмнели от ужас.
Той уви стегнато косата й около ръката си и тя простена от болка. Внезапно отново се разпищя… висок, пронизителен писък.
Той допря ножа до гърлото й.
— Само да изпищиш и ще те убия — изсъска приглушено.
Тя спря да пищи, като лежеше неподвижно. Той потръпна от облекчение. Отново контролираше нещата.
Съседът й Алек Клозовски се връщаше от работа. Тъкмо пъхаше ключа в ключалката, когато чу шум. Обърна се и се заслуша. Би се заклел, че това е писък… и че идва от съседната къща.
Изненадан, той видя, че колата на Сузи е в двора. Беше останал с впечатление, че тя трябва да бъде нощна смяна. В кухнята й светеше. Предположи, че се е върнала по-рано и че звукът е бил котешко мяукане. Наоколо имаше много бездомни котки и те често вдигаха шум през нощта. Сузи дори беше прибрала една от тях, но казваше, че продължавала да се държи като бездомна.
Той отключи вратата си и влезе. Смяната му беше много напрегната.
Сузи беше паднала върху торбата с грах и той смразяваше гръбнака й. Тя се помести леко. Мъжът притисна ножа до гърлото й и тя усети, че към гърдите й се спуска ручейче кръв.
Тя вдигна поглед към него, не можеше да продума от ужас. Беше луд, личеше си по погледа му. Знаеше, че трябва да направи нещо, но не смееше да изкрещи. Тялото й трепереше и тя осъзна, че е в шок. Започваше да губи съзнание… това беше последният й шанс. Тя плъзна дясната си ръка под тялото си, изви леко гръб и стисна торбата с грах.
Очите му бяха затворени. Той си мислеше за това, какво ще направи, наслаждавайки се както винаги на пълната си власт. Въпреки че нещата не се развиха точно според плана му, Сузи Уокър беше негова.
Сузи стисна замразения грах — единственото й оръжие. Ако успееше да го разсее поне за миг, можеше да изтича на улицата и да вика за помощ. Все някой щеше да дойде и да я спаси.
Сега или никога. Тя се повдигна и хвърли замразения грах в лицето му. Торбата се пръсна от удара и зърната затропаха по пода.
Той изрева и автоматично повдигна ръце към очите си. Тя скочи и грахът захрущя под краката й. Входната врата никога не й се беше струвала толкова далече…
Чу, че той извика. Оставаха й само още три крачки… О, Боже, не можеше да отключи вратата…
Той я сграбчи отзад и я дръпна. Очите на Сузи бяха потъмнели от ужас, когато погледна убиеца си в лицето.
— Недей — изплака тя, — моля те, недей…
Той вдигна ръка и рязко преряза гърлото й.
От нея се изтръгна задавен писък. Кръвта й избликна и той я отблъсна от себе си. Тя се запрепъва към спалнята, като все още издаваше този бълбукащ звук. Протегна се към вратата и се подпря на нея.
