Окървавените й ръце оставяха червена следа, докато тя се свличаше на колене. Той я наблюдава известно време, после се приближи и се надвеси над нея.
Сузи вече не можеше да повдигне глава. Беше коленичила на пода, вперила невиждащ поглед в обувките му. Давеше се в собствената си кръв. Никога повече нямаше да стане. Тя бавно падаше все по- надолу и по-надолу. Главата й се отпусна върху черните мокасини марка на „Гучи“.
Той я наблюдаваше безстрастно. Най-после беше престанала да вдига шум. Но беше видяла лицето му. Трябваше да се подсигури. Сграбчи я за косата, повдигна главата й и преряза сънната артерия. Просто за по-сигурно.
Пусна я на пода и се изправи, като дишаше тежко. Беше гола, като се изключат бикините, но той вече нямаше никакво сексуално влечение към нея. Това беше нещо различно, той не вършеше така нещата.
Огледа се и видя кръвта й по ризата си, по панталоните и по обувките. Целият беше омазан с кръвта й. Паниката го заля и той се разтрепери. Внезапно заприлича на човек в последен стадий на малария — потеше се и трепереше.
Вината беше изцяло нейна. Не биваше да се връща вкъщи неочаквано. По-късно всичко щеше да бъде толкова точно, толкова чисто и удовлетворяващо, само да беше се придържала към обичайната си програма. Беше планирал всичко.
Полудял от гняв, той падна на колене и замахна с ножа. Режеше отново и отново. По лицето му се стичаха сълзи.
— Курва — хлипаше той, — долна, мръсна кучка…
Всичко свърши след минута. Той се спря и се изправи. Отстъпи встрани от нея и се вгледа в стореното. После погледна окървавените си ръце. Все още носеше тънките гумени ръкавици. Все пак беше проявил разум. Отиде в банята и изми кръвта от ръкавиците. Подсуши ги, избърса кръвта й от дрехите си с влажна кърпа, изчисти ножа и го пусна в джоба си.
Угаси лампите в банята, угаси и в спалнята. Погледна за последен път Сузи, която лежеше на прага, после прекрачи тялото й и отиде в кухнята, където също угаси светлината. Внимателно огледа улицата през прозореца. Беше пуста. Замразеният грах хрущеше под краката му, докато отиваше към входната врата.
Затвори я тихо зад себе си и се огледа наляво и надясно, преди да прекоси забързано улицата към паркираните коли.
Алекс Клозовски тъкмо отваряше прозореца на спалнята си, когато го видя. Усмихна се. Значи затова Сузи си беше дошла по-рано, помисли си той, докато се наместваше, прозявайки се, в леглото. Чу бръмчене на кола, после тя премина покрай дома му. Но по това време той беше почти заспал.
— Тази вечер Скуийз ми липсваше — каза Мал, докато се наместваше на кожената седалка, а Хари шофираше по почти пустата „Чарлз стрийт“ обратно към „Риц“.
Той поклати глава невярващ.
— Малоун, ти едва го познаваш…
— И теб едва те познавам.
— Със сигурност ме познаваш по-добре отколкото аз теб.
Тя го погледна уморено.
— Няма да започваме отново, нали?
Той сви рамене.
— Защо не?
— Добре, обещавам през почивните дни да ти разкажа всичко за себе си. Не че е много приятно за слушане, но предполагам, че в планините няма какво друго да се прави.
— Там е подходящо място да пречистиш душата си.
Тя не отвърна и той добави:
— Ще ти разреша да заведеш Скуийз на една дълга разходка в замяна на твоето доверие.
— Благодаря.
— Пристигнахме, Пепеляшке.
Той спря пред хотела.
Тя беше настояла да се върне преди изгрев, защото не можела просто да влезе в хотела по време на закуската, облечена във вечерната си рокля и с този грим. Въпреки че всичко беше съвсем невинно.
Тя му се усмихна, после се наведе и го целуна по устните.
— До утре. Всъщност вече е днес.
— Седем часът — каза той. — Точно.
— Не си заслужава да си лягам да спя.
— Вероятно не сама… и то в „Риц“.
Тя се отдалечи усмихната с онези плавни движения, които щеше да отнесе в сънищата си.
Мъжът се стараеше да кара „Волвото“ бавно. Не можеше да си позволи да бъде спрян от полицията. Не и в това състояние.
Пътуването до дома му сякаш нямаше край. Той дори не чуваше класическата музика, на която обикновено се наслаждаваше, когато се връщаше след убийствата си, задоволен и щастлив. Никога по-рано не му се беше случвало нещо такова — да загуби контрол. Трябваше просто да се съсредоточи върху шофирането. Знаеше, че ако го спрат, е загубен.
Той въздъхна облекчено, когато най-после зави по собствената си улица и влезе в собствения си двор. Вратите на гаража се затвориха след него. Изгаси мотора и се подпря на кормилото. Целият трепереше.
Излезе от колата, отиде забързано към вратата и отключи с безчувствени ръце. Най-после влезе вътре. Облегна се за миг на стената. Въздухът не му стигаше, като на човек, получил сърдечен удар. После се запрепъва по стълбите към заключената стая.
Този специален ключ той носеше на дълга сребърна верига около врата си, пъхната в ризата му, където никой никога не можеше да го види. Когато се опита да го извади, пръстите му докоснаха топлата, лепкава кръв на Сузи. Той изстена и заудря трескаво с юмруци по вратата.
— Пусни ме вътре. Моля те, пусни ме…
И се разплака.
Съблече кървавата риза, после коленичи пред ключалката и с треперещи пръсти пъхна ключа. Най- накрая вратата се отвори. Той се изправи със стон, влезе в стаята и хлопна вратата след себе си.
Глава 26
Хари реши, че животът е доста хубав. На следващата сутрин караше джипа си, Скуийз беше на задната седалка, а отпред, до него, седеше Малъри Малоун. Тя изглеждаше така, поне според него, сякаш точно тук й беше мястото.
Беше дълбоко заспала. От време на време я поглеждаше крадешком, като се любуваше на дългите й мигли. Липсваха му шеговитите изпитателни погледи, които му хвърляше, за да го държи в напрежение.
Скуийз беше подал глава от прозореца и душеше свежия мирис на гора, докато се изкачваха към върха на планината. Хари пое по един страничен път през горите, като се друсаше, минавайки през дупките. Минаха покрай малка странноприемница, разположена на брега на спокойно езеро, известно с улова на пъстърви, после влязоха в едно селце с червен обор, до който беше и смесеният магазин, където се продаваше всичко от мляко и хляб до чукове и гвоздеи, дори газ за лампите, плюс бензин от единствената помпа отпред. Няколко къщички бяха притиснати една до друга като крави на полето. Бяха боядисани в бяло с черни ивици, имаха просторни веранди. Няколко кучета мързелуваха край къщите, а едно от тях се затича след джипа, като лаеше не особено ентусиазирано към Скуийз, който беше сложил лапи на облегалката, нетърпелив да хукне навън.
— Къде сме? — попита Малъри, като се изправи и се огледа.
— Тук сме — обяви той, когато зави за последен път и сложи крак на спирачката.
— Единственият начин да се стигне дотук — додаде той небрежно, когато Мал ахна, без да помръдва от
