— Мисля, че това ме довърши — каза той. — Ето ме и мен, Зейфод Бийблброкс — мога да отида навсякъде и да направя всичко. Имам най-великият кораб в познатото небе, имам си момиче, с което нещата като че ли вървят по-гладко.
— Наистина ли?
— Тъй като мога да ти кажа, че на съм експерт по лични взаимоотношения…
Трилиън повдигна вежди.
— Аз съм — прибави той, — един адски човек, мога да правя всичко каквото искам, само че нямам никаква представа какво точно да бъде то.
Той спря и продължи по-нататък.
— Едно нещо внезапно е престанало да причинява друго — в противоречие с което изпи още едно питие и грациозно се свлече от стола.
Докато той спеше на пода, Трилиън направи малка справка в корабния екземпляр на ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПОДЖИЯ. Имаше няколко съвета относно пиянството.
— Потопете се в него — се казваше там, — и наслука.
Беше свързано със статията за размера на Вселената и начините да го възприемеш.
После тя намери статията за Хан Уавъл, екзотична ваканционна планета и едно от чудесата на Галактиката.
Хан Уавъл е свят, който се състои само от баснословно ултралуксозни хотели и казина, образувани от естествената ерозия на скалите, предизвикана от дъжд и вятър.
Шансовете това да се случи отново са едно към безкрайност. Малко неща се знаят за този процес, защото никой от геофизиците, вероятностностатистиците, метеороаналитиците или страннолозите, които много обичат да се занимават с това, не можеха да си позволят лукса да пребивават там.
— Ужасно — помисли си Трилиън, и след няколко часа големият бял, приличащ на маратонка кораб бавно се спускаше в едно небе под топло брилянтно слънце към ярко оцветен пясъчен космодрум, като явно предизвика сензация на земята. Трилиън се зарадва, защото чу Зейфод да си подсвирква някъде из кораба.
— Как си? — го попита тя по интеркома.
— Добре — каза свежо той, — ужасно добре.
— Къде си?
— В банята.
— Какво правиш?
— Стоя си.
След час-два стана ясно, че наистина го прави, и корабът се върна в небето без дори за малко да отвори люковете си.
— Привет вам — каза компютърът Еди.
Трилиън кимна търпеливо, щракна два пъти с пръсти и натисна копчето на интеркома.
— Мисля, че спонтанният смях вероятно не е това, от което се нуждаеш сега.
— Вероятно не — каза Зейфод, откъдето и да беше.
— Мисля, че малко физическо предизвикателство ще те изкара от кожата ти.
— Каквото и да мислиш, аз мисля — каза Зейфод.
РАЗВЛЕКАТЕЛНИ НЕВЕРОЯТНОСТИ беше заглавието, което привлече погледа на Трилиън, когато малко по-късно седна отново да прелисти ПЪТЕВОДИТЕЛЯ, и докато Златно сърце се носеше с невероятна скорост в неопределена посока, тя изпи чаша от нещо, което не можеше да се пие, и беше произведено от Синтезатора на питателни питиета, и прочете как може да се научи да лети.
Съществува изкуство, се казваше там, или по-скоро умение да се лети.
То се базира на това да се научиш как да се хвърлиш към земята и да не я улучиш.
Изберете си един хубав ден, се казва там, и пробвайте.
Изисква се просто да можеш да се хвърлиш напред с цялото си тегло и воля (като не мислиш, че ще те заболи).
Наистина ще те заболи, ако сгрешиш и улучиш земята.
Почти всички хора грешат и улучват земята, и ако се опитват истински, като резултат ще я улучат доста грубичко.
После идва втората част, пропускането, в което и се съдържат трудностите.
Единият от проблемите е, че трябва да не улучиш земята съвсем случайно. Не е хубаво нарочно да възнамеряваш да пропуснеш земята, защото няма да я пропуснеш. Вниманието ти внезапно трябва да бъде привлечено от нещо, когато се намираш на половината път, така че да не мислиш повече за падане, или за земята, или за това колко много ще те заболи, ако не я пропуснеш.
Доста трудно е да насочиш вниманието си далеч от тези три неща през частицата от секунда, която имаш на разположение. Оттук произтича грешката на почти всички хора и евентуалната им раздяла с този развлекателен и зрелищен спорт.
Ако обаче имате достатъчно късмет, за да се разсеете за момент в критичната секунда от, да кажем например, чифт великолепни крака (пипалца, псевдоподи, в зависимост от биологическия вид и/или личните предпочитания) или бомба, избухваща в близост до вас, или от съвършено рядкия вид бръмбар, пълзящ по най-близкото клонче, тогава за ваше най-голямо учудване ще пропуснете земята напълно и ще останете да висите на няколко инча над нея по може би леко глупав начин.
Това е момент на деликатна суперконцентрация.
Поклащаш се и се носиш, носиш се и се поклащаш.
Пренебрегнете всички размишления за собственото си тегло и просто се издигнете по-нависоко.
Не се вслушвайте в това, което другите ви казват в този момент, защото те не биха говорили полезни неща.
Те най-често казват нещо от сорта на „Мили Боже, не е възможно да летиш!“
Жизненоважно е да не им вярвате, или в противен случай те внезапно ще се окажат прави.
Издигайте се нагоре и нагоре.
Пробвайте няколко пикирания — отначало по-леки, а после се понесете над върховете на дърветата, като дишате равномерно.
Не махайте на никого.
Когато повторите всичкото това няколко пъти ще намерите, че моментът на отвличане на вниманието става все по-лесен и по-лесен за достигане.
После ще научите всички начини за контролиране на полета си, скоростта си, маневреността си, и номерът обикновено се заключава в това да не мислиш много усилено за действието, което трябва да извършиш, а само да му позволиш да се случи между другото.
Също така ще се научите да се приземявате правилно, като това е нещо, с което почти сигурно ще се сблъскате, и то доста болезнено при първия си опит.
Съществуват частни клубове за летене, към които можете да се присъедините, като там ще ти помогнат в момента на отвличане на вниманието. Те наемат хора със странни тела или мнения, които те да показват и/или разясняват, изскачайки иззад храстите в критичния момент. Много гениални стопаджии имат възможност да се присъединят към такива клубове, но малко от тях си намират постоянна работа там.
Трилиън прочете това внимателно, но неохотно реши, че Зейфод не е в подходящо умствено състояние, за да се учи да лети, или да ходи из планините, или да се опита да повика Брангисвоганските чиновници, за да му подпечатат картата за смяна на местожителството — това бяха другите неща, изписани под заглавието РАЗВЛЕКАТЕЛНИ НЕВЕРОЯТНОСТИ.
Вместо това тя насочи кораба към Алосиманиус Синека свят от лед, сняг, умопомрачаваща красота и вцепеняващ студ. Пътешествието от снежните равнини Лиска до върха на Ледените кристални пирамиди на Сактантуа е дълго и ужасяващо, дори и с реактивни ски и впряг снежни хрътки от Синека, но изледът от върха, който обхваща ледените полета Стин, блещукащите Призмени планини и далечните танцуващи отразени ледени светлини, е такъв, че първо мозъкът ти замръзва, а после лека-полека се освобождава до такива невиждани хоризонти от красота; и Трилиън изведнъж почувствува, че тя може да го направи, като бавно освободи мозъка си до невиждани хоризонти от красота.
Те влязоха в ниска орбита.
