— Шанс на мида в супернова — повтори Форд, без да губи импулса си, — …
— Какво общо има една мида със супернова? — попита Артър.
— Няма — каза Форд монотонно, — никой няма шанс.
Той спря да види дали всичко е станало ясно. Живите озадачени погледи, които пълзяха по лицето на Артър, му подсказваха, че не е.
— Суперновата — каза Форд толкова бързо и толкова ясно, колкото можеше, — е звезда, която се разширява с почти половината от скоростта на светлината и гори с яркостта на билиони слънца, и после се свива до супертежка неутронна звезда. Това е звезда, която изгаря други звезди, разбра ли? Нищо няма шанс в суперновата.
— Виждам — каза Артър.
— В…
— Но защо точно мида?
— Защо не? Няма значение.
Артър прие това и Форд продължи, възстановявайки сърдития си импулс толкова добре, колкото можеше.
— Въпросът е — каза той, — че хора като мен и теб, Слартибартфаст, и Артър. По-точно, особено Артър, са само дилетанти, ексцентрични мързели и пръдлювци, ако щеш.
Слартибартфаст се намръщи отчасти от учудване и отчасти от обида. Той проговори.
— … — можа само да измисли той.
— Не зависим от всичко — настоя Форд.
— …
— И това е решаващият фактор. Не можем да победим завладяването. Те да, но ние не можем. Те печелят.
— Интересувам се от много неща — каза Слартибартфаст, гласът му трепереше отчасти от гняв, отчасти от несъгласие.
— Като?
— Е — каза стария човек, — Живота, Вселената и Всичко останало, наистина. Фиорди.
— Ще умреш ли заради тях?
— Заради фиорди? — примигна изненадано Слартибартфаст. — Не.
— Добре тогава.
— Честно да си кажа, не виждам смисъла.
— А аз все още не мога да видя връзката — каза Артър, — с мидите.
Форд можеше да почувствува как разговорът се изплъзва от контрола му, и се отказа да бъде отклоняван от нещо в този момент.
— Смисълът е — изсъска той, — че ние не сме завладяни хора и нямаме шанс срещу…
— Освен внезапната ти власт над мидите — подгони го Артър, — което все още не разбирам.
— Би ли оставил мидите на мира, ако обичаш?
— Бих, ако и ти ги оставиш — каза Артър. — Ти започна този въпрос.
— Беше грешка — каза Форд, — забрави го. Смисълът е този, че…
Той се наведе и постави чело на върховете на пръстите си.
— За какво говорех? — каза той немощно.
— Нека просто да слезем долу на партито — каза Слартибартфаст, — пък каквото ще да правим. — Той се изправи, разтърсвайки глава.
— Мисля, че се опитвах да кажа точно това — каза Форд.
Поради някаква необяснима причина кабинките за телепортиране бяха в банята.
ГЛАВА XVII
Пътуването във времето все повече се възприема като заплаха. Историята се замърсява.
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА има много да каже за теорията и практиката на пътешествията във времето, които са непонятни за всеки, който не е прекарал четири живота в изучаване на хиперматематика, и тъй като това е било невъзможно преди откриването на пътуването във времето, имаше доста объркване по въпроса за това как първоначално е дошла идеята. Една рационализация на този проблем гласи, че пътуването във времето е, по собствената си природа, открито едновременно през всички периоди от историята, но това е очевидна глупост.
Проблемът също така е, че историята сега е доста очевидна глупост.
Ето един пример. Може да не изглежда важен за някои хора, но за други е критичен. Той сигурно е значителен с това, че беше просто събитието, вследствие на което първоначално (или за последен път? Зависи от кой край гледате на историята) беше възникнала Кампанията за реално време, и сега това е все по-спорен въпрос.
Съществува, или съществуваше, един поет. Името му беше Лалафа. и той написа това, което беше широко приемано в Галактиката като най-хубавите съществуващи поеми. „Песните за Дългата земя“.
Те са/бяха неповторимо чудесни. Това е, например, да не можеш да говориш много за тях наведнъж, без да бъдеш толкова изтощен от емоции, истина и чувство за пълнота и личностност на нещата, преди много скоро да имате нужда от бърза разходка около блоковете с възможно отбиване в бара по обратния път за бърза чашка перспектива със сода. Те бяха толкова хубави.
Лалафа живял в горите на Дългите земи на Ефа. Той живееше там и написа стиховете си там. Написа ги на страници, направени от изсушени листа от хабра, без понятие от образование и течност за поправяне на грешки. Той писа за тъмнината на гората и какво си мисли за това. Писа за момичето, което го беше напуснало и точно какво мисли за нея.
Много след смъртта му поемите му бяха намерени и разпространени. Новината за тях се разпространяваше като сутрешна слънчева светлина. С векове те осветяваха и овлажняваха живота на много хора, чиито живот в противен случай би бил по-тъмен и попуст.
После, малко след откриването на пътешествията във времето, няколко големи производители на коригираща течност се зачудиха дали поемите му биха били по-хубави, ако имаше на разположение малко висококачествена коригираща течност, и дали ще може да бъде убеден да напише няколко думи за ефекта от нея.
Те пътуваха по вълните на времето, намериха го, обясниха му ситуацията — с малко трудности — и наистина го убедиха. Всъщност те го убедиха до такава степен, че той стана невъобразимо богат в ръцете им, и момичето, за което в противен случай бе решил да пише, изобщо не си помисли да го напуска, и всъщност те се преместиха от гората в един доста хубав блок в града и той често пътуваше в бъдещето — да изнася беседи, на които той проблясваше мъдро.
Той, разбира се, така и не написа поемите си, което беше проблем, но лесно разрешим. Производителите на коректираща течност просто го затвориха някъде за една седмица с екземпляр от последното издание на книгата му и куп изсушени листа от хабра, на които да препише всичко, правейки странно замислени грешки и поправки в процеса на работа.
Сега много хора казват, че тези поеми внезапно са изгубили стойността си. Други доказват, че са си абсолютно същите, каквито са били, така че какво се е променило? Първите казваха, че не в това е въпросът. Те не бяха никак сигурни в какво точно е въпросът, но бяха абсолютно сигурни, че не е в това. Те създадоха Кампанията за реално време, за да се опитат да спрат развитието на тези неща. Тяхната кауза беше значително подсилена от факта, че седмица след като основаването на Кампанията, беше обявена новината, че разкошната катедрала в Халезм не само трябва да бъде разрушена, за да може на нейно място да се построи нова йонна рафинерия, но че строежът и ще продължи толкова дълго, че трябва да се разпростре толкова назад във времето, за да може производството да започне навреме, че катедралата в Халезм изобщо не трябва да бъде строена. Пощенските картички с изгледи от катедралата внезапно започнаха много да се търсят.
Така че много от историята сега е завинаги загубена. Кампанията за реално време претендираше, че също както едни прости пътешествия разяждат разликите между две страни или между два свята, така и пътешествията във времето разяждат разликите между епохите. „Миналото — казват те, — е точно същото
