Може би — каза Марвин с неочакван авторитет в печалния си глас, — но би било по-хубаво да ги видиш оттук. Това младо момиче — прибави неочаквано той, — е една от най-малко упадналите неинтелигентни форми на живот, с които съм имал безграничното удоволствие да не мога да не се срещна.
Зейфод се забави за миг-два, докато си проправяше път през този лабиринт от отрицания и изненадан излезе на другия край
— Трилиън? — попита той. — Тя е само едно дете. Умно, да, но темпераментно. Приемам, че не знаеш. Ако пък ли знаеш, не искам да чувам нищо. Свържи ни.
— …тотално манипулирани.
— Какво? — попита Зейфод.
Говореше Трилиън. Той се обърна.
Стената, до която ридаеше Крикитианският робот, беше светнала и разкриваше сцена, която явно се разиграваше в някаква незнайна част от Крикитианските Роботски военни зони. Това като че ли беше зала за съвещания от някакво естество, а на Зейфод не можеше да му стане ясно заради робота, свлякъл се до стената.
Той се опита да го премести, но роботът беше тежък от скръбта си и се опита да го захапе, така че той просто реши да гледа каквото може.
— Само си помислете за това — каза гласът на Трилиън, вашата история е само низ от нелепи невероятни събития. И аз разпознавам някое невероятно събитие, когато го видя. Вашата пълна изолация от Галактиката е абсурдна за начало. На самия и край с Прашен облак наоколо. Това е постановка. Очевидно е.
Зейфод се влуди и се разстрои, защото не можеше да вижда екрана. Главата на робота закриваше от погледа му хората, на които Трилиън говореше, неговата многофункционална бойна тояга закриваше фона, а лакътя на ръката му, която трагично притискаше веждата му, закриваше самата Трилиън.
— После — каза Трилиън, — този космически кораб, който катастрофирал на вашата планета. Това е наистина подходящо, нали? Имате ли представа за това каква е вероятността свободно носещ се космически кораб случайно да пресече орбитата на някоя планета?
— Хей — каза Зейфод, — тя не знае какво по дяволите говори. Видях този кораб. Фалшификация е. Няма съмнение.
— Може би, мисля — каза Марвин от килията си зад Зейфод.
— О, йе — каза Зейфод. — За теб е лесно да кажеш това. Току-що ти казах. Както и да е, не виждам каква полза има от това.
— И особено — продължи Трилиън, — вероятността да пресече орбитата на една планета в Галактиката, или в цялата Вселена, която ще бъде, доколкото знам, напълно травматизирана да го види. Не знаете какви са тези странности? Нито аз знам, но са големи. Това отново е постановка. Не бих се изненадала, ако този кораб е бил фалшификация.
Зейфод успя да премести бойната тояга на робота. Зад нея на екрана бяха фигурите на Форд, Артър и Слартибартфаст, които изглеждаха учудени и объркани от цялото това нещо.
— Хей, виж — развълнувано каза Зейфод. — Момчетата се справят велико. Ра ра ра! Дръжте ги, момчета.
— А какво ще кажете — попита Трилиън, — за цялата тази технология, която успяхте да създадете за броени дни? На повечето хора би им отнело хиляди години да направят всичко това. Някой ви дава това, което трябва да знаете, и някой настоява да го вършите.
— Знам, знам — прибави тя в отговор на невидима забележка. — Знам, че не разбирате какво става. Точно това е становището ми. Никога изобщо не разбирате нищо. Като тази бомба Супернова.
— Откъде знаете за това? — попита един невидим глас.
— Просто знам — каза Трилиън. — Очаквате да повярвам, че сте достатъчно досетливи да откриете нещо брилянтно и да сте много умни, за да разберете и как да си служите с него? Това не е само глупаво, това е видимо тъпо.
— Хей, какво е това с бомбата? — попита тревожно Зейфод Марвин.
— Бомбата Супернова? — попита Марвин. — Една много много малка бомба.
— Да?
— Която ще унищожи цялата Вселена — прибави Марвин. Добра идея, ако питаш мен. Само че те не могат да я накарат да проработи.
— Защо не, ако е толкова брилянтна?
— Такава е — каза Марвин, — но те не са. Те са я конструирали много отдавна, още преди да бъдат затворени в плика. Те са прекарали последните пет години, като са я строили. Мислят, че са я поправили, но не са. Те са глупави колкото всяка друга органична форма на живот. Мразя ги.
Трилиън продължаваше.
Зейфод се опита да отмести Крикитианския робот, като го дръпна за крака, но той го ритна и изръмжа, и после изпадна в нов пристъп на ридания. После внезапно изпълзя встрани и продължи да изразява чувствата си на пода, встрани от пътя на всички.
Трилиън седеше сама в средата на залата изморена, с трескаво пламтящи очи.
Строени пред нея бяха бледоликите и сбръчкани Върховни господари на Крикит, неподвижни зад широкия и изкривен контролен пулт, втренчени в нея с безпомощен страх и омраза.
Пред тях на еднакво разстояние от контролния пулт и средата на залата, където седеше Трилиън, като на съдебен процес имаше стрйна бяла колона, висока около четири фута. На варха и беше прикрепен един малък бял глобус, около три, може би четири инча в диаметър.
До нея стоеше един Крикитиански робот с многофункционална бойна тояга.
— Всъщност — обясни Трилиън, — вие сте страшно глупави. (Тя се потеше. Зейфод почувствува, че това беше непривлекателен за обсъждане в този момент въпрос.) Вие сте толкова отчайващо глупави, че се съмнявам, много се съмнявам, че сте могли да построите бомбата за последните пет години правилно без помощта на Хактар.
— Кой е този пич Хактар? — попита Зейфод, разкършвайки рамене.
Той не чу дали Марвин му отговори. Цялото му внимание беше насочено към екрана.
Един от Върховните на Крикит направи леко движение с ръка към робота, който вдигна тоягата си.
— Нищо не мога да направя — каза Марвин, — свързан е към независима верига.
— Почакайте — каа Трилиън.
Върховният направи още едно леко движение. Роботът спря. Трилиън внезапно се усъмни в собственото си мнение.
— Откъде знаеш за всичко това? — попита Зейфод Марвин в този момент.
— Компютърни записи — каза Марвин. — Имах достъп.
— Вие сте много различни, нали? — попита Трилиън Върховните Господари. — По-различни от вашите светски приятелчета долу на земята. Вие прекарвате целия си живот тук горе, незащитени от атмосферата. Вие сте много уязвими. Останалата част от расата ви е много уплашена. Те не искат да вършите това. Вие сте извън опасност, защо не проверите?
Крикитианският Върховен стана нетърпелив. Той отправи един жест, който беше напълно различен от предишния, към робота.
Роботът замахна с тоягата си и удари малкия бял глобус.
Малкият бял глобус беше бомбата Супернова.
Това беше много много малка бомба, която беше конструирана да доведе Вселената към край.
Бомбата Супернова полетя във въздуха, удари се в задната стена на съвещателната зала и я вдлъбна много лошо.
— А тя откъде знае за всичко това? — попита Зейфод.
Марвин запази намусена тишина.
— Вероятно само блъфира — каза Зейфод. — Горкото дете, не трябваше никога да я оставям сама.
ГЛАВА XXXII
— Хактар! — извика Трилиън. — На какво си способен?
