фокуса.
— Струва ми се, че ти спомена, че вече си наясно.
— Споменах — безгрижно рече Дърк. — Бих искал да чуя как се потвърждава.
— О, разбирам — кимна Ричард. — Да, доста лесно е, нали? Първо го накарай да го обясни, пък после: „О, да, тъкмо това си мислех и аз!“ Страхотно, Дърк. Значи, домъкнали сме се чак дотук, за да го накараме да ни обясни някакъв си фокус? Явно съм откачил.
Дърк вирна нос.
— Моля те, прави каквото ти казвам! — тросна се той. — Ти си го видял как прави фокуса — ти трябва да го питаш. Повярвай ми, вътре в този номер се крие поразителна тайна. Знам я, но искам да я чуя от него.
Щом Рег се върна с подноса, Дърк се извърна. Рег заобиколи канапето и сложи подноса върху ниската масичка за кафе пред камината.
— Професор Хронотис… — подхвана Дърк.
— Рег — прекъсна го Рег. — Моля те.
— Чудесно — кимна Дърк. — Рег…
— Решето! — възкликна Рег. — Какво?!
— Онова, дето се плакне оризът в него. Решето. Опитвах се да си спомня как беше думата, макар и да не се сещам защо. Няма значение. Драги ми Дърк, изглеждаш така, сякаш ей сегичка ще избухнеш. Защо не седнеш и не се отпуснеш?
— Не, благодаря, ще се чувствам по-свободен, ако мога да си снова нервно, ако позволите. Рег…
Дърк се обърна, впери очи в тези на Рег и вдигна пръст.
— Трябва да ви кажа — рече той, — че знам тайната ви.
— А… мда, ъ-ъ… така ли? — смънка Рег, свел притеснено поглед. Току побутваше чашите и чайника. — Разбирам.
Чашите затракаха бясно. Той ги размести.
— Да, тъкмо от това се боях.
— И съществуват някои въпроси, които бихме искали да ви зададем. Трябва да ви кажа, че очаквам отговорите ви с най-голямо внимание.
— Така, така — смънка Рег. — Е, може би тъкмо сега му е дошло времето. Самият аз почти нищо не разбирам от последните събития и… мене самия ме е страх. Много добре. Питайте каквото искате. — Той внезапно вдигна поглед. Очите му блестяха.
Дърк кимна отсечено на Ричард, врътна се и закрачи из стаята, вперил сърдит поглед в пода.
— Ъ-ъ… — подхвана Ричард, — ъ-ъ… нас, такова, ни интересува да разберем как точно направихте онзи магически фокус със солницата снощи.
Въпросът като че изненада и порядъчно озадачи Рег.
— Магически фокус ли?! — възкликна той.
— Ъ-ъ… да — кимна Ричард. — Фокусът.
— О — предаде се Рег. — Е, ами що се отнася до магическата му страна, не съм убеден, че е редно да ви я обяснявам — нали знаете, правилата на Магическия кръг са много строги по отношение на разкриването на тези тайни. Крайно строги. Номерът обаче е впечатляващ, не мислите ли? — добави той лукаво.
— Хммм… да — отвърна Ричард. — През цялото време всичко си изглеждаше съвсем естествено, но сега… ами като си помисля, налага ми се да призная, че като че ли се втрещих.
— Е, хубаво — рече Рег. — Сръчност, нали разбираш. Тренировка. И накрая започва да изглежда съвсем естествено.
— Така си и беше — продължи да налучква пътя Ричард. — Направо се шашнах.
— Хареса ли ти?
— Беше много впечатляващо.
Дърк започваше лека-полека да губи търпение. Стрелна с поглед Ричард, за да му даде знак за това.
— И добре разбирам — твърдо продължи Ричард — защо за вас е невъзможно да ми го обясните. Просто бях любопитен, това е. Съжалявам, че попитах.
— Е — Рег вдигна рамене във внезапен пристъп на съмнение, — предполагам… е, ами щом си обещал твърдо да не казваш на абсолютно никого… Вероятно самичък можеш да се досетиш, предполагам, че съм използвал две от солниците на масата. Никой нямаше да забележи, че са две различни солници. Нали разбираш, ловкостта на ръцете мами окото, в частност някои очи около онази маса. Докато се бъзиках с вълнената си шапка и много хитро, макар да го казвам сам за себе си, симулирах непохватност и смущение, просто си пъхнах солницата в ръкава. Нали разбра?
Предишната му нервност беше изчезнала напълно, изтикана от удоволствието, с което демонстрираше занаята си.
— Всъщност това е най-старият номер на света — продължи той, — ала въпреки това изисква голяма доза умение и сръчност. После — то е ясно, след като изчаках малко — аз върнах солницата на масата, като просто се направих, че я подавам някому. Разбира се, за да изглежда всичко съвсем естествено, трябва да си тренирал години наред, но аз много повече предпочитам просто да я пусна на пода. Любителска работа, ама… Не можеш да я вдигнеш, а пък чистачките няма да я забележат поне две седмици. Случвало ми се е умрял дрозд да ми се въргаля под стола цял месец. Само че в случая не става въпрос за фокус. Един котарак го беше удушил.
Рег хвърли ослепителна усмивка.
Ричард почувства, че си е свършил работата, но нямаше и най-бледа представа докъде са стигнали по този начин. Метна поглед на Дърк, но онзи и пръста си не помръдна да му помогне. Така че се хвърли слепешката нататък.
— Да — кимна той, — да, разбирам, че всичко това може да се постигне с ловкост и бързина. Онова, което не разбирам обаче, е как така солницата се е навряла в гърнето.
Рег отново доби крайно озадачен вид, сякаш не разбираше за какво му приказват. Погледна Дърк. Онзи спря да се разхожда и се вторачи в него с грейнали, пълни с очакване очи.
— Е, ами че това… то си е съвсем ясно — рече Рег. — За него изобщо не трябват никакви фокуснически умения. Нали си спомняш, че по едно време отскочих да си взема шапката?
— Мммда… — проточи неуверено Ричард.
— Ами — обясни Рег — докато бях извън стаята, потърсих човека, направил гърнето. Естествено, това ми отне известно време. Към три седмици детективска работа, докато го проследя, и още два-три дена, докато онзи изтрезнее. А и малко мъчно успях да го навия да пъхне солницата в гърнето заради мене. После спрях за малко на едно място — да си сложа малко… ъ-ъ… пудра за прикриване на загара — и, разбира се, трябваше доста внимателно да преценя в кой момент да се завърна, така че всичко да изглежда съвсем нормално. В антрето се сблъсках със себе си — в такива случаи винаги се чувствам малко неловко, изобщо не знам накъде да гледам, но… ъ-ъ… ами, казах си го.
Усмихна се — доста пресилено и нервно.
Ричард се опита да кимне, но изведнъж се отказа.
— Ама вие какви ми ги говорите, да му се не види? — възкликна той.
Рег го погледна учудено.
— Ами нали вие казахте, че знаете тайната ми…
— Аз я знам — тържествуващо се ухили Дърк. — Той засега не я знае, макар че тъкмо той ме снабди с всички сведения, нужни ми, за да я разкрия. Позволете — продължи той — да запълня някои бели петънца. За да скриете успешно факта, че всъщност ви е нямало със седмици, докато всички около онази маса си мислят, че сте излезли за секунди, се е наложило да си запишете последното, което сте казали, за да можете после да уловите нишката на разговора колкото може по-естествено. Това е важна подробност, тъй като паметта ви далеч не е като едно време. Нали така?
— Като едно време. — Рег бавно заклати бялата си глава. — Едва си спомням какво беше едно време. Но да. Много си проницателен, щом си забелязал тази подробност.
— А след това идва и онази дреболия — продължи Дърк — за трите въпроса, които Джордж III е задал.
