смръщи леко като пиян, който си умира да разбере какво се е разтанцувала така тая врата. Шумът идеше откъм завесите. Тя приближи с несигурна крачка към тях и ги дръпна встрани. Един огромен орел с татуирани върху крилете кръгове се биеше яростно в прозореца, кълвеше обезумяло стъклото и се опитваше да надзърне в стаята с големите си жълти очи.
Кейт отскочи назад, обърна се и направи опит да изхвръкне от стаята. Летящите врати с прозорчета в края на коридора се разтвориха и пропуснаха две смътни фигури. Тя се препъна безпомощно в стойката на системата, полетя плавно към земята и два чифта ръце се устремиха към нея.
Кейт беше в безсъзнание, когато внимателно я пренесоха обратно в леглото й. Беше в безсъзнание и половин час по-късно, когато пристигна някакъв смущаващо дребен мъж в обезпокоително дълъг лекарски халат, който откара нанякъде едрия скандинавец с количката носилка, а след няколко минути се върна и за автомата за кока-кола.
Тя се пробуди няколко часа по-късно. Светлината на зимното слънце беше започнала да се процежда през стъклата на прозореца. Денят изглеждаше съвсем спокоен и обикновен, но Кейт все още не можеше да дойде на себе си.
Глава 3
Малко по-късно същата слънчева светлина проби през горните прозорци на една къща в Северен Лондон и се стовари върху фигурата на кротко спящия вътре мъж.
Стаята, в която той спеше, беше голяма и мръсна, така че внезапният пробив на слънчевите лъчи не допринесе особено за добрия й вид. Слънцето пропълзя бавно по завивките, сякаш изнервено от това, което можеше да открие под тях, спусна се край леглото, премина бая изумено през някои предмети, които откри по пода, поигра си нервно с няколко валма прах, освети за кратко окачения в ъгъла препариран прилеп и се изнесе.
Долу-горе с това се изчерпваше обичайното, близо едночасово посещение на слънцето в стаята, по време на което спящата фигура я мърдаше, я не.
В единадесет часа телефонът иззвъня, но спящата фигура вдигна слушалката точно толкова, колкото и когато телефонът иззвъня в седем без двадесет и пет същата сутрин и после в седем без двадесет, и после отново в седем без пет — когато звъня десет минути без прекъсване, след което потъна в дълго и многозначително мълчание, смутено единствено от воя на полицейските сирени на съседната улица към девет часа, изземването и изнасянето на огромен двоен клавесин от осемнадесети век на улицата към девет и петнадесет и натоварването на същия от съдебните пристави. В това нямаше нищо необичайно — хората с клавесина бяха свикнали да намират ключа под изтривалките на чуждите къщи, а мъжът беше свикнал да проспива последствията. Едва ли можеше да се каже, че той спи здравия сън на праведния, освен ако не се подразбира праведният сън на здраво заспалия, но при всички положения това беше сънят на човек, който, щом си легне и загаси лампата, не се шегува.
Стаята не беше от тези, които биха приповдигнали нечий дух. Луи XIV например — ако вземем някое име наслуки — нямаше да я хареса, защото за него тя нямаше да е достатъчно слънчева и достатъчно огледалирана. Той вероятно щеше да поиска някой да разчисти разхвърляните по пода чорапи, да подреди грамофонните плочи или може би просто да драсне кибрита на цялата къща. Микеланджело сигурно щеше да е потресен от пропорциите й, които не бяха нито величествени, нито пък белязани от някаква вътрешна хармония или симетрия освен тази на търкалящите се из цялата стая кафени чаши със спечена утайка, обувки и препълнени пепелници. Стените бяха боядисани в онзи оттенък на зеленото, пред перспективата за използуването на който Рафаело щеше да предпочете да отхапе дясната си ръка до китката, а ако Херкулес можеше да зърне стаята, вероятно щеше да се върне след половин час, нарамил някоя плавателна река. С две думи, тя представляваше дупка и най-вероятно щеше да си остане такава, докато се намираше във владение на господин Свлад, или Дърк Джентли, роден Кджели.
Най-накрая Джентли се раздвижи.
Чаршафите и одеялата останаха все така плътно придърпани над главата му, но някъде в средата на леглото изпод завивките бавно се промуши ръка, чиито пръсти започнаха да опипват пода с потупване. Следвайки натрупания опит, те ловко заобиколиха една купичка, пълна с някаква изключителна гадост, престояла там поне от Архангеловден2, и най-накрая докопаха полупразен пакет „Голоаз“ без филтър и кутийка кибрит. Пръстите изтръскаха едно поомачкано ролце от пакета и го сграбчиха заедно с кибрита, след което започнаха да търсят пролука в скупчените завивки в горния край на леглото със старанието на фокусник, напъхващ в шепата си кърпичка, от която се очаква да излетят ято гълъби.
Най-накрая цигарата биде напъхана в някаква дупка. После — запалена. За известно време сякаш самото легло пушеше, подръпвайки дълбоко и тежко. После то се разкашля — дълго, шумно и разтърсващо — и след това започна да диша по-равномерно. Това беше начинът, по който Дърк Джентли идваше в съзнание.
Той полежа още малко с чувството на ужасна тревога и вина за някакво бреме, което тегнеше на плещите му. Щеше му се да го е забравил и почти беше успял. Дърк изскочи от леглото и след няколко минути вече слизаше по стълбите.
Пощата върху изтривалката пред входната врата се състоеше от обичайните съобщения: грубо писмо, заплашващо с отнемането на кредитната му карта „Американ експрес“, топла покана да си набави кредитна карта „Американ експрес“ и още няколко сметки от още по-истеричен и нереалистичен вид. Не можеше да разбере защо ли все още продължаваха да му ги изпращат. Сумата, която заплащаха за пощенските разходи, несъмнено беше куп хвърлени на вятъра пари. Джентли поклати глава, неразбирайки злостното невежество на този свят, захвърли пощата, влезе в кухнята и пристъпи предпазливо към хладилника.
Хладилникът стоеше в ъгъла.
Кухнята беше голяма и тънеше в дълбок, непобедим мрак, който запалената лампа успяваше единствено да оцвети донякъде в жълто. Дърк клекна пред хладилника и започна внимателно да изучава ръба на вратата му. Откри това, което търсеше. Всъщност откри повече от това, което търсеше.
Малко над долния ръб, напреки на тесния процеп между вратата и корпуса на хладилника, запълнен от сивата гума на изолацията, беше поставен човешки косъм, прилепен със засъхнала слюнка. Дърк очакваше да го намери. Самият той го беше залепил преди три дена и оттогава го беше проверявал на няколко пъти. Това, което не беше очаквал да намери, беше вторият човешки косъм.
Джентли се смръщи разтревожено. Втори косъм?
Въпросният косъм беше прилепен напреки на тесния процеп по същия начин, по който и първият, само че беше по-близо до горния ръб на вратата на хладилника и не беше поставен от Дърк. Той се наведе и го разгледа отблизо, като дори отвори прозореца, за да пропусне още малко светлина върху сцената на действието.
Дневната светлина нахлу като полицейски отряд и изпълни с к’во-е-туй-тука цялата кухня, която, подобно на спалнята, трудно можеше да предизвика някакви естетически преживявания у някого. Подобно на повечето от стаите в къщата на Дърк тя беше голяма, сумрачна и крайно разхвърляна. Тя просто се присмиваше на всеки опит да бъде почистена, присмиваше му се и го отпъждаше, като да беше някоя от мъртвите унили мухи, посипали купчината от нахвърляни под прозореца кутии от пица.
Светлината разкри втория косъм в целия му блясък — сив към корена и оцветен в ярък оранжев металик нагоре. Дърк прехапа устни и се замисли дълбоко. Не му беше нужно много напрягане, за да разбере на кого принадлежеше косъмът — имаше само една личност, която редовно влизаше в кухнята и чиято коса изглеждаше като използувана за извличане на метални окиси от индустриални отпадъци, — но трябваше сериозно да изследва смисъла на откритието, че същата тази личност беше залепила свой косъм на вратата на хладилника.
Това означаваше, че мълчаливият конфликт, протичащ между него и чистачката му, беше ескалирал до ново, още по-застрашително равнище. Вече цели три месеца, изчисли набързо Дърк, откакто вратата на този хладилник не беше отваряна, а всеки от двамата беше изпълнен с мрачна решителност да не я отваря пръв. Хладилникът вече не просто стоеше в ъгъла, а се спотайваше там. Дърк си спомняше много отчетливо деня, в който това нещо започна да се спотайва. Беше преди около седмица — тогава Дърк опита един евтин номер, за да подведе Елена — името на дъртата вампирица беше Елена, римуващо се с „чиста и
