подредена“, ирония, която вече не доставяше предишното удоволствие на Дърк — да отвори вратата на хладилника. Номерът му беше вещо отбягнат, като последствията се стовариха едва ли не фатално върху самия Дърк.
Той беше избрал следната стратегия: беше отишъл до близкия минимаркет и беше накупил някои най- основни продукти. Нищо предизвикателно — малко мляко, няколко яйца, малко бекон, кутийка-две шоколадов крем и най-обикновена четвъртинка краве масло. Беше ги оставил върху хладилника, сякаш за да каже: „Виж какво, ако ти остане време, вземи да пъхнеш тези неща вътре…“
Когато същата вечер се прибра и забеляза, че продуктите не са върху хладилника, сърцето му заигра лудо. Нямаше ги! Не бяха просто преместени или поставени на някоя от полиците — нямаше ги никакви. Тя сигурно беше капитулирала и ги беше прибрала. В хладилника. И след като така и така беше отворила вратата, тя сигурно го беше и почистила. За пръв и последен път сърцето му се изпълни с топло чувство и благодарност към нея. Беше почти готов да отвори вратата на проклетото нещо с облекчение и ликуване, когато някакво осмо чувство (при последното преброяване Дърк беше установил, че притежава единадесет) му внуши да бъде много, много предпазлив и първо да помисли къде Елена би могла да изхвърли бившето съдържание на хладилника.
Безименно съмнение загриза ума му, докато се придвижваше безшумно към кошчето за боклук под мивката. Със стаен дъх той отвори капака му и надзърна вътре.
Там, уютно сгнездени в новоподменената черна найлонова торба за боклук, лежаха неговите яйца, неговият бекон, неговият шоколадов крем и неговата най-обикновена четвъртинка краве масло. Двете бутилки за мляко бяха изправени до мивката, съвсем измити и грижливо подравнени. Съдържанието им вероятно беше излято в нея.
Тя ги беше изхвърлила.
Вместо да отвори вратата на хладилника, тя беше изхвърлила неговите продукти. Той се извърна бавно към мрачния, приклекнал бял монолит и точно в този миг осъзна, дори без сянка на съмнение, че хладилникът му е започнал да се спотайва съвсем насериозно.
Направи си силно черно кафе и седна леко разтреперан. Дори не беше погледнал право към мивката, но знаеше, че подсъзнателно е забелязал двете бутилки от мляко и че известна част от трескаво работещия му мозък е включила именно заради тях.
На следващия ден той си беше обяснил всичко. Явно параноята го беше подгонила без всякаква нужда. Вероятно ставаше въпрос за невинна грешка или за невнимание от страна на Елена. Може би отново са я били налегнали тежки мисли за някой от бронхиалните, скандалджийски или хомосексуални пристъпи на сина й или за каквото и да беше там, дето най-редовно й пречеше да идва, или пък, когато все пак дойдеше, това да има някакъв забележим ефект. Елена беше италианка и можеше да е сметнала храната му за пълен боклук.
Но тази история с косъма променяше всичко. Тя поставяше извън всякакво съмнение факта, че чистачката е съзнавала напълно какво върши. Очевидно тя нямаше намерение при никакви обстоятелства да отвори вратата на хладилника преди него, а нямаше такова обстоятелство, което да го принуди да отвори хладилника преди нея.
Тя явно не беше видяла неговия косъм, тъй като за нея щеше да е най-изгодно да го махне и да изработи Дърк, като създаде измамното впечатление, че е отваряла хладилника. Вероятно щеше да е най- добре сега той да махне нейния косъм с надеждата тя да се хване на същата въдица, но още докато превърташе този вариант в главата си, Дърк някак си се досещаше, че номерът няма да мине и че двамата с Елена са вклещени във все по-затягаща се спирала на хладилниконеотваряне, която щеше да ги доведе или до лудост, или до гибел.
Помисли си дали не би могъл да плати на някого, който да дойде и да отвори хладилника.
Не. Той не беше в състояние да наеме никого. Той не беше в състояние дори да плати на Елена за последните три седмици. Единствената причина да не я помоли да напусне беше, че освобождаването на някого от работа винаги предполага разплащане с него, а това той не можеше да си позволи. Секретарката му го беше напуснала окончателно по своя собствена инициатива, след като беше решила да се заеме с нещо далеч по-недостойно в превозваческия бизнес. Дърк се беше опитал да я порицае за това, че предпочитала монотонността на твърдата заплата пред…
— … редовността на заплатата — беше го поправила спокойно тя.
… пред удовлетворението от работата.
Секретарката едва не беше попитала „Пред какво?“, но в този миг й бе проблеснало, че ще трябва да изслуша отговора му, който щеше да я вбеси дотолкова, че да му отвърне. Именно тогава за първи път я беше осенила идеята, че единственият начин да се отърве беше да не позволява да бъде въвлечена в този така познат спор. Ако просто успееше да си замълчи, щеше да е свободна да напусне. Опита. Внезапно се почувствува свободна. Напусна. Седмица по-късно, в сходно разположение на духа, се омъжи за един стюард от авиолиниите на име Смит.
Дърк беше съборил бюрото й на земята с ритник и след това, тъй като тя не се върна, му се наложи да го вдига обратно самичък.
В този момент детективският бизнес беше оживен горе-долу колкото гробница. Като че ли никой не искаше да му бъде открито каквото и да било. Наскоро, за да свърже двата края, Дърк се беше нагърбил с гледане на ръка, предрешен като циганка в четвъртък вечер, но още не можеше да се примири. Вероятно щеше да издържи — омразното, въпиющо унижение във всичко това беше нещо, с което по един или друг начин беше започнал да свиква, а и можеше да разчита на пълна анонимност в малката си палатка в градинката зад кръчмата.
Вероятно щеше да издържи, ако не беше толкова ужасно, мъчително добър в занаята. Занаятът го захвърляше да се мята в потните вълни на самопрезрението. Беше опитал всички възможни средства, за да успее да излъже, да бъде съзнателно и цинично невеж, но каквито и фокуси да пробваше, той винаги се проваляше и неизменно се оказваше прав.
Най-тежкият момент беше настъпил, когато един четвъртък гадаеше на някаква окаяна женица от Оксфордшир. Тъй като онази вечер се чувствуваше особено щедър, той й беше съобщил, че няма да е зле да държи под око съпруга си, който, ако се съдеше по брачната й линия, изглежда, беше от онзи тип, дето пърха насам-натам. Впоследствие се беше изяснило, че мъжът й всъщност е военен летец и се е изгубил по време на учебни полети над Северно море преди по-малко от половин месец.
Дърк се беше разчувствувал и беше започнал да й дърдори успокоителни безсмислици. Бил сигурен, беше й казал той, че нейният съпруг ще бъде открит и върнат след време, че всичко ще се оправи, че всичко ще бъде наред и все от този род. Жената му беше отвърнала, че на всичко това не й се вярвало много, тъй като била чела, че световният рекорд по оцеляване във водите на Северно море бил по-малко от час и че след като не са намерили дори следа от него в продължение на две седмици, струвало й се по- скоро невероятно да си го представи другояче освен като вкочанен труп, и че вече се опитвала да свикне с тази мисъл, мерси много. Това последното беше казано по-скоро грубо.
В този миг Дърк беше загубил всякакъв контрол над себе си и се беше раздрънкал неудържимо.
Беше й казал, че според това, което разчита по дланта й, огромната сума пари, която тя ще получи, няма да представлява утеха за загубата на нейния скъп, скъп съпруг, но че вероятно ще се почувствува по- спокойна, ако узнае, че той е яхнал най-пухестия бял облак и че е много хубав с новите крилца, и че той, Дърк, се извинява, задето й говори такива изумителни глупости, но че просто го е хванала напълно беззащитен. Би ли искала един чай или една водка, или една супа?
Женицата се беше разколебала. Беше казала, че е влязла в палатката по погрешка и че всъщност търсела тоалетните, и какви били тези приказки за пари?
— Пълни глупости — беше й отвърнал Дърк. Всъщност той срещаше големи трудности с поддържането на приятен фалцет. — Измислих си го, докато плямпах. Моля позволете ми да изразя най-искрените си извинения за грубото нахлуване в най-съкровената ви мъка и да ви съпроводя до… ъ-ъ… или по-скоро да ви посоча, така да се каже, онова, което само при някои особени обстоятелства може да се определи като тоалетна… Като излезете от палатката, отляво.
Дърк беше се почувствувал смазан след това посещение, но колко по-неописуем беше ужасът му след няколко дена, когато разбра, че още на сутринта след срещата им злощастната женица е ударила печалба от 250 000 лири от „Премиъм бондс“. Същата нощ той беше прекарал няколко часа на покрива на къщата си,
