„Пътеводителя на галактическия стопаджия“ във всичките му форми без киното. Сигурен съм, че се дразните от неразбирането ми на мащаба на проблемите, които са ви на главата, също както аз се дразня от това, че с „Дисни“ още не сме имали нито един съзидателен диалог по повод на този проект. Имам предложение: Да се срещнем и да поговорим.
Бих могъл да дойда в Лос Анжелес другия понеделник (19/4) или в началото на по-другата седмица. Приканвам „Дисни“ да поеме разходите по това извънредно пътуване. Прилагам списък с номера, на които бих могъл да бъда открит. Ако не успеете да се свържете с мен, ще знам, че наистина сте положили много големи усилия да не го сторите.
Поздрави!
Email: [email protected]
Секретарка (Софи Астин) (и гласова поща): 555 171 555 1700
(между 10:00 и 18:00, британско лятно време)
Факс в офиса: 555 171 555 1701
Домашен телефон (без гласова поща): 555 171 555 3632
Домашен факс: 555 171 555 5601
Мобилен телефон, Великобритания (и гласова поща): 555 410 555 098
Мобилен телефон, САЩ (и гласова поща): (310) 555 555 6769
Друг домашен телефон (Франция): 555 4 90 72 39 23
Джейн Белсън (съпруга) (офис): 555 171 555 4715
Филмов агент (САЩ) Боб Букман: (310) 555 4545
Литературен агент (Великобритания) Ед Виктор (офис): 555 171 555 4100
(Великобританско работно време)
Литературен агент (Великобритания) Ед Виктор (офис): 555 171 555 4112
Литературен агент (Великобритания) Ед Виктор (домашен): 555 171 555 3030
Продуцент: Роджър Бърнбаум: (818) 555 2637
Режисьор: Джей Роуч (Евримен Пикчърс): (323) 555 3585
Джей Роуч (домашен): (310) 555 5903
Джей Роуч (мобилен): (310) 555 0279
Шона Робъртсън (Евримен Пикчърс): (323) 555 3585
Шона Робъртсън, домашен: (310) 555 7352
Шона Робъртсън, мобилен: (310) 555 8357
Роби Стамп, изпълнителен продуцент (Великобритания) (офис): 555 171 555 1707
Роби Стамп, изпълнителен продуцент (Великобритания) (домашен): 555 171 555 1672
Роби Стамп, изпълнителен продуцент (Великобритания) (мобилен): 555 7885 55 8397
Джанет Трифт (майка) (Великобритания): 555 19555 62527
Джейн Гарние (сестра) (Великобритания) (служебен): 555 1300 555 684
Джейн Гарние (сестра) (Великобритания) (домашен): 555 1305 555 034
Джаки Келоуей (бавачка на дъщерята) (Великобритания): 555 171 555 5602
Ангъс Дийтън и Лизе Майер (съседи, които могат да предадат съобщение) (Великобритания): Служебен: 555 (145) 555 0464, Домашен: 555 (171) 555 0855
Ресторанти, в които е възможно да бъда:
„Айви“ (Великобритания): 555 171 555 4751
Гручо Клуб (Великобритания): 555 171 555 4685
Гранита (Великобритания): 555 171 555 3222
Сейнсбъри (супермаркет, в който пазарувам; винаги могат да ме извикат по уредбата): 555 171 555 1789
Интернет форум www.douglasadams.com/forum
[Бел. Ред. — Това писмо оказа желания ефект. Дейвид Фогел отговори и бе уредена ползотворна среща, след която проектът по филма се задвижи напред.]
Личният живот на Чингиз Хан
Последният от конницата изчезна в пушека и тропотът на копитата заглъхна в сивкавата далечина.
Пушекът увисна над земята. Понесе се към залязващото слънце, което стоеше като отворена рана на западното небе.
В оглушителната тишина последвала битката, се чуваха съвсем малко, много малко, жалостиво малко стонове откъм кървавите осакатени останки по бойното поле.
От гората излязоха вцепенени от ужас призрачни фигури, които залитнаха и после се затичаха напред с плач — жени, търсещи своите съпрузи, братя, бащи, любими, първо сред умиращите, а после и сред умрелите. Трепкащата светлина, на която търсеха, идваше от горящото им село, което този следобед беше официално присъединено към Монголската империя.
Монголите.
Връхлетели от пустошта на централна Азия, свирепа дива сила, заварила света крайно неподготвен. Връхлетяха като диво размахана коса, колеха, посичаха и заличаваха всичко по пътя си и наричаха това завладяване.
И в земите, които вече се страхуваха от тях или щяха да се страхуват от тях, никое име не вдъхваше повече ужас от това на техния вожд, Чингиз Хан. Най-великият азиатски военачалник, той стоеше сам, почитан като бог от воините си, различим отдалеч по студената светлина в сивозелените очи, свирепо смръщените вежди и факта, че можеше да пребие до смърт когото си поиска от тях.
По-късно през нощта луната изгря и под нейната светлина една групичка конници с факли в ръце напусна тихо монголския лагер, покрил близкия хълм. Случайният наблюдател не би забелязал нищо особено в мъжа, който яздеше в средата, загърнат с плътно наметало, напрегнат, приведен над шията на коня, сякаш притиснат от тежко бреме, защото случайният наблюдател би бил мъртъв.
Бандата измина няколко мили по пътеките през окъпаната в лунна светлина гора и стигна до една полянка, където върза конете и зачака заповедите на вожда си.
Той подкара бавно коня си и огледа няколкото скупчени в центъра на поляната колибки, които с всичка сила се опитваха да изглеждат необитаеми, поне на пръв поглед.
От примитивните комини не се издигаше почти никакъв дим. От прозорците не струеше практически никаква светлина и не долитаха никакви звуци, освен гласа на някакво детенце, което казваше: „Шшшт…“
В очите на монголския вожд за миг проблесна странен зелен огън. Нещо тежко и мъртвешко, което едва ли би могло да се нарече усмивка, си проправи път през гъстата му щръкнала брада. Усмивчестото нещо подсказваше (бегло) на всеки, който би бил достатъчно глупав да го погледне, че за монголския военачалник нямаше нищо по-хубаво от една разгулна вечер след деня прекаран в насичане на хора на части.
Вратата се отвори с трясък. Един монголец нахлу като свирепа хала в колибата. Две дечица писнаха и се втурнаха към майка си, която се беше свила с широко отворени очи в ъгъла на стаичката. Едно куче излая.
Воинът хвърли горящата си факла в тлеещия огън, след което хвърли отгоре и кучето. Това щеше да го
