Зейфод погледна мъждивите жълти осветителни тела, двете мъждиви жълти осветителни тела. След като очите му привикнаха със светлината, забеляза, че в сянката между тях има още нещо счупено. На пода блестяха мокри лепкави петна.
Зейфод и чиновникът пристъпиха предпазливо към светлината. В този миг в шлемофоните им долетяха като удари с чук трите думи на втория чиновник.
— Капсулата я няма.
— Проследи я — отсече спътникът на Зейфод. — И открий точно къде е отишла. На всяка цена трябва да разберем къде е отишла!
Зейфод се приближи да другите два контейнера. Един бърз поглед му показа, че във всеки от тях имаше по едно плаващо тяло, съвършено идентично с това в другия. Той огледа внимателно едното. Тялото плаваше в гъста жълта течност и принадлежеше на възрастен мъж. Мъжът имаше любезна физиономия с множество приятни бръчки от смях по лицето. Косата му изглеждаше неестествено гъста и черна за възрастта му и дясната му ръка непрекъснато ле люлееше напред и назад, и нагоре и надолу, сякаш се здрависваше с безкрайна поредица от невидими призраци. Той се усмихваше сърдечно, бълбукаше и гукаше като полузаспало бебе и от време на време се разтърсваше в леки пристъпи на смях, като че ли току-що си беше казал виц, който не беше чувал, или беше забравил. Махаше, усмихваше се, подсмиваше се, от устата му излизаха жълтеникави мехурчета и по всичко личеше, че обитава някакъв далечен свят на простички сънища.
В шлемофоните долетя ново рязко съобщение. Планетата, към която се била насочила спасителната совалка, била идентифицирана. Намирала се в Галактически Сектор ZZ9 множествено Z Алфа.
Зейфод откри високоговорителя на резервоара и го включи. Мъжът в жълта течност бълбукаше нежно за някакъв слънчев град на някакъв хълм.
Зейфод чу нарежданията на представителя на „Администрацията за Безопасност и Гражданско Окуражаване“, че изчезналата капсула е съдържала „Рейгън“ и че планетата в ZZ9 множествено Z Алфа трябва да се „обезопаси абсолютно“.
Из „Крайно, невероятно весела хумористична книга за коледна почивка“, 1986
Извадки от интервю проведено от Мат Нюсъм
Д. Н. А. Работата с Дърк Джентли е там, че по едно време изгубих връзка с героя и книгата стоеше безжизнена, поради което си казах: „Добре, дай да го оставя и да се захвана с нещо друго“. След около година прегледах отново всички идеи в „Сьомгата на съмнението“ и изведнъж осъзнах, че основната ми грешка е в това, че тези идеи бяха по-подходящи за „Пътеводителя“, а не за Дърк Джентли.
Затова, подозирам, че ще дойде един бъдещ момент, когато ще напиша шеста книга от „Пътеводителя“. Но искам да го направя по друг начин, защото всички казват, и са прави, че „почти безобидна“ е много мрачна книга. И тя е мрачна книга. Причината е проста — имах кофти година, поради ред лични проблеми, в които не искам да задълбавам, абсолютно нещастна година, през която се опитвах да пиша книга. И, както се досещате, книгата се получи доста мрачна!
Бих желал да завърша „Пътеводителя“ малко по-оптимистично и освен това числото пет не ми стои добре, шест ми изглежда по-хубаво. Смятам да извадя от „Сьомгата на съмнението“ идеите, които не й пасват и да ги събера заедно с още някои нови мисли.
М. Н. Да, защото се носи слух, че „Сьомгата на съмнението“ е новата книга от „Пътеводителя“.
Д. Н. А. В известен смисъл, да, защото ще спася от нея идеите, които не прилегнаха на Дърк Джентли и ще ги оформя за „Пътеводителя“ с нужните промени. И в името на доброто старо време може да нарека книгата „Сьомгата на съмнението“, може така да я нарека — е, кой знае!
СЬОМГАТА НА СЪМНЕНИЕТО
[Бел. Ред: Представената тук версия на „Сьомгата на съмнението“ е събрана от няколкото версии на това недовършено произведение. Моля, прочетете бележките на редактора в началото на книгата, за да разберете как беше събрана тази книга. На следващата страница сложих факса на Дъглас до дългогодишния му лондонски редактор, в който той описва общата схема на романа и ни дава някаква представа накъде е можела да се развие историята. ]
Факс
До: Сю Фрийстоун
От: Дъглас Адамс
Относно: Описание на „Сьомгата на съмнението“
Дърк Джентли, нает от личност, която никога не е виждал, да извърши работа, която така и не става ясна, започва произволно да следи разни хора. Разследването му го отвежда в Лос Анджелис, през носоглътката на един носорог, в далечното бъдеще, доминирано от брокери на недвижими имоти и тежко въоръжени кенгуру. Майтапи, задушена риба и спешни характеристики на сложни системи оформят фона на най-озадачаващия и необясним случай на Дърк Джентли.
Глава 1
РАНО ПОВЕЧЕТО СУТРИНИ Дейв се изкачваше на това самотно място на хълма и оставяше малки дарове в оброчището на Свети Клайв, патронът на брокерите на недвижими имоти. Днес беше донесъл, поне доколкото вникваше в предназначението му, част от уред за почистване на басейни, някакво голямо, пластмасово, смучещо, омароподобно нещо.
Той остави внимателно нещото на земята и се изправи, за да се оцени резултата.
Оброчището всъщност представляваше купчина камъни, заобиколени от неща, които се изкопаваха от време на време. Имаше едно дистанционно управление за гаражна врата, нещо, което приличаше на част от сокоизстисквачка, както и един малък флуоресциращ жабок Кермит.
Утринните пътешествия до оброчището му доставяха удоволствие, но освен това му даваха възможност да остане насаме и да обмисля разни работи. Цялото място беше тръгнало като нещо, из което да броди сам, но след това се беше разраснало по-бързо от очакванията му и сега му трябваше място, на което да се маха и да мисли за разни работи. А понякога и да се притеснява. Когато се притеснеше, започваше да се подхилва, а когато се притеснеше наистина сериозно, започваше да си тананика мотиви от песни на „Карпентърс“, докато притеснението не изчезнеше.
Но днес не възнамеряваше да се притеснява. Днес възнамеряваше да се забавлява. Той свали брезентовата раница от раменете си и я остави за малко на земята.
От тази височина гледката беше зашеметяваща. Пищни гори заобикаляха отвсякъде ДейвЛанд, гори с изключително богатство и разнообразие, преливащи от живот и цветове. През нея се виеше река Дейв, която врязваше меандрите си в хълма, преди петстотин мили по-нататък да се влее в необятния океан, който доскоро беше наричал океан Дейв, но в пристъп на умерена скромност вече беше преименувал на океан Карен. Винаги беше смятал, че Тих е много тъпо име. Беше плавал по него. Изобщо не беше тих. Беше поправил тази грешка.
Самата ДейвЛанд вече представляваше едно доста внушително дело. Наистина изумително, като си помислеше човек. Той прокара пръсти през провисналата си коса и се загледа в нея, потискайки едно много,
