която пристигаше всеки ден, все не ми носеше нищо, ме обзе мъчително безпокойство.
Писах отново на мисис Феърфакс — може би първото писмо се бе изгубило. Този нов опит ми даде нова надежда; новата надежда ме стопли отново за известно време, сетне също потъмня и изгасна: не получих в отговор нито ред, нито дума. Когато мина половин година в напразно очакване, надеждата ми умря; след това се появи тъгата.
Бе чудесна, лъчезарна пролет, но тя не ме радваше. Наближаваше лятото. Даяна се мъчеше да ме развлече; тя твърдеше, че изглеждам зле и искаше да замине с мен на море. Но Сейнт Джон се противопостави; той заяви, че са ми нужни не развлечения, а занимания — сегашният ми живот бил твърде безцелен, а на мен ми била необходима цел. Изглежда, за да запълни тази празнина, той продължаваше уроците по индустански с мен и ставаше все по-взискателен; а аз, сякаш изгубила разсъдъка си, нито веднъж не помислих да му се противя и не бих могла да направя това.
Един ден започнах урока си много по-унило от обикновено; причината за това беше едно мъчително разочарование: сутринта Хана ми каза, че имам писмо, но когато слязох долу да го взема, почти уверена, че най-после ще получа дългоочакваните вести, намерих само една незначителна делова бележка от мистър Бригз. Това огорчение предизвика сълзите ми; и сега, докато се занимавах усърдно със сложните знаци и цветистия стил на индийския писател, очите ми отново се изпълниха със сълзи.
Сейнт Джон ме извика до себе си и ме накара да чета; аз се опитах да сторя това, но гласът ми изневери: ридания задавиха гърлото ми. Бяхме сами във всекидневната: Даяна се занимаваше с музика в гостната, а Мери работеше в градината — беше чудесен майски ден, ясен, слънчев, с лек ветрец. Сейнт Джон не се учуди на сълзите ми и дори не ме попита каква е причината за тях, а само каза:
— Да почакаме няколко минути, Джейн, та да се успокоите.
И докато се мъчех с все сила да сподавя този пристъп на мъка, той седеше безмълвно и търпеливо, облегнат на бюрото си, като някой лекар, който наблюдава с изпитателен поглед очакваната и напълно понятна криза в болестта на пациента му. Като сподавих риданията си, избърсах очи и промърморих, че не се чувствувам съвсем добре тази сутрин, аз продължих заниманията си и успях да издържа до края на урока. Сейнт Джон прибра книгите, заключи бюрото си и каза:
— А сега, Джейн, ще дойдете с мен на разходка.
— Ще извикам Даяна и Мери.
— Не. Тази сутрин ми трябва само един другар и този другар ще бъдете вие; облечете се и излезте през кухненската врата; тръгнете по пътя към върха на Марш Глен — ще ви настигна след малко.
За мен нямаше средно положение: никога в отношенията си с по-властни и по-твърди характери, противоположни на моя, не можех да намеря среден път между пълното покорство и решителното противопоставяне. В повечето случаи се бях подчинявала, но настъпваха и мигове, когато у мен избухваше протест, понякога с вулканична сила; тъй като в дадения случай нито обстоятелствата, нито душевното ми състояние ме подтикваха към такава реакция, аз покорно изпълних нареждането на Сейнт Джон и след десет минути вече крачех до него по безлюдния път сред тясната долина.
От запад духаше ветрец; той се носеше над хълмовете, пропит със сладостната миризма на пирен и тръстика; небето беше безоблачно синьо, реката, придошла от пролетните дъждове, се носеше надолу по падината пълноводна и бистра, отразявайки ту златните слънчеви лъчи, ту сапфирената синева на небесния свод. Като се отбихме от пътя, ние закрачихме по мека торфена поляна — мъхеста, свежа и изумруденозелена — която пъстрееше с дребни бели цветя и бе осеяна с жълти като звезди цветове; около нас се издигаха от всички страни хълмове; тясната долина се изкачваше до самите им била.
— Да поседнем тук — каза Сейнт Джон, когато се приближихме до първите редици от батальона скали, застанали на стража край клисурата, в края на която един ручей образуваше водопад; малко по-далеч от тази клисура се извисяваха планините, без трева и цветя, надянали единствената си премяна от пирен, украсена тук-таме вместо с брилянти със скали — там безплодието се превръщаше в пустиня, веселите тонове се сменяха с мрачни и планините сякаш пазеха тази глуха самота, това последно убежище на тишината.
Седнах. Сейнт Джон остана прав до мен. Той гледаше ту към клисурата, ту към стръмнината; погледът му ту се плъзгаше по потока, ту се издигаше към небето, което правеше водата лазурно синя; свали шапката си и ветрецът загали косите и челото му. Стори ми се, че той се намира в тайнствена връзка с гения на тези места и че сякаш с поглед се прощава с нещо.
— Ще виждам всичко това в сънищата си — каза Сейнт Джон, — когато спя край бреговете на Ганг, и ще го видя за последен път в уречения час, когато ще ми се присъни друг сън, на бреговете на още по- тайнствена река.
Странни думи на странна привързаност! Сурова любов на един патриот към неговото отечество!
Сейнт Джон също седна; ние мълчахме около половиН час, после той отново заговори:
— Джейн, заминавам след месец и половина. Ангажирах си каюта в кораба, който ще отплува за Индия на двадесети юни.
— Бог ще ви пази — вие ще се трудите на неговата нива — отговорих аз.
— Да — рече той, — в това е моята гордост и радост. Аз съм слуга на непогрешимия небесен господар. Не се доверявам на човешко ръководство, не се подчинявам на несъвършените закони и греховната власт на подобните мен слаби земни червеи; мой властелин, мой законодател, мой капитан е всевишният. Чудно ми е, че всички около мен не горят от желание да се наредят под неговото знаме, да поемат пътя, който съм решил да поема аз.
— Не на всички е дадено това, което е дадено на вас, и би било безразсъдно слабият да върви редом със силния.
— Нямам пред вид слабите, те не ме интересуват. Обръщам се само към онези, които са достойни за това дело и са способни да го извършат.
— Такива са малко и е трудно да се открият.
— Права сте; но ако ги намериш, трябва да ги събудиш, да ги призовеш и увлечеш след себе си, да им покажеш какви са дарованията им и за какво са им дадени, да им откриеш волята на небето, да им предложиш от името на бога място в редовете на неговите избраници.
— Ако те са действително достойни за такава задача, нима сърцата им не ще им подскажат това?
Стори ми се, че страшна магия ме омагьосва; страхувах се, че този човек ще произнесе някакви съдбоносни думи, които в миг ще затвърдят магията.
— А какво казва
— Моето сърце мълчи… моето сърце мълчи — отвърнах аз, поразена и разтреперана.
— Тогава аз ще говоря вместо него — продължи той със звучния си решителен глас: — Джейн, елате с мен в Индия; елате като моя помощничка, като мой най-близък другар.
Земята и небесният свод се завъртяха пред очите ми, хълмовете се заклатиха. Стори ми се, че съм чула зова на небето — сякаш някакъв вестител като този в Македония бе извикал: „Ела да ни спасиш!“ Но аз не бях апостол, вестителят за мен бе незрим и не можех да откликна на този зов.
— О, Сейнт Джон! — изрекох аз. — Смилете се над мен!
Но аз се обръщах към човек, който, изпълнявайки онова, което смяташе за свой дълг, не знаеше ни милост, ни угризение на съвестта. Той продължи:
— Бог и природата са ви обрекли да бъдете жена на мисионер. Те са ви надарили не с външна, а с душевна красота; вие сте създадена за труд, не за любов. Трябва и ще станете жена на мисионер. Ще бъдете моя: зова ви не за свое удоволствие, а за служба на всевишния.
— Но аз не съм способна за това, не чувствувам призвание — отвърнах аз.
Той, изглежда, очакваше такива възражения, защото никак не се подразни. И действително, когато се облегна на скалата зад себе си, скръсти ръце на гърди и устреми към мен погледа си, разбрах, че се е подготвил за дълга и упорита борба и се е запасил с търпение, без да се съмнява в победата си в тази борба.
— Скромността, Джейн — каза той, — е основата на християнските добродетели; вие право казахте, че не сте способна за това. Но кой е способен за него? И кой, бидейки наистина призван, се смята достоен за подобно призвание? Аз например какво съм? Само прах и тлен. И аз като свети Павел се признавам за най-голям грешник; но не позволявам на мисълта за греховността ми да ме смущава. Познавам небесния си учител, зная, че той е справедлив и всемогъщ; и щом е избрал такова слабо оръдие за извършване на
