Това бе базата Алфа.
— Погледни натам! — възкликна Линда. — Виждат се риби!
Ашли застана зад Линда, сложи ръка на рамото и и надникна.
На самия край на базата Алфа, като отразяваше светлините и, се намираше гигантско езеро от няколкостотин декара. Повърхността му бе набраздена от спокойни вълни. От височината на клетката можеше да се види как няколко негови обитатели се плъзват и стрелват под стъклената повърхност. Гледката определено бе едновременно странна и поетична.
— Супер — възкликна Джейсън.
— Така е, приятелю — съгласи се Бен и леко докосна Ашли с лакът. — Изумително, нали?
Ашли кимна утвърдително, запленена от видяното. Почти забрави доскорошните си съмнения.
— Добре ли съм запомнила? Дължината на пещерата от осем километра ли беше?
— Приблизително — отвърна Блейкли усмихнато. Бен подсвирна от удивление.
След няколко минути клетката докосна пода на пещерата. До нея се появи униформен охранител, готов да ги отведе в отредените им жилища. Блейкли погледна екипа си.
— Пристигнахме у дома!
Глава 7
База Алфа, Антарктида
Ашли огледа с доволна усмивка тичащия из стаята си Джейсън. Собствената и стая в двустайния апартамент бе не по-малко впечатляваща. Все още и бе трудно да повярва, че всеки член на експедицията разполага със собствен апартамент в жилищното помещение на базата. Удоволствията от участието в мисията ставаха все по-големи. Дантелени завеси, орехови мебели, масивни тапицирани кресла, скъпи тапети. Кой можеше да повярва, че се намират на три километра под земята?
— Виж, мамо, истински „Пентиум“! — възкликна Джейсън, като посочи едно бюро в ъгъла на стаята. — Не е някоя бавна кутия!
Не и бе приятно да разваля доброто му настроение, но рано или късно щеше да и се наложи да го стори.
— Това е, за да има на какво да си пишеш домашните. Джейсън се извърна към нея с отворена от удивление уста.
— Та лятото едва сега започва, мамо!
— От теб искам да учиш само по два часа дневно. Докато не съм при теб, ще трябва да си оползотворяваш времето. В базата има библиотека. Искам да вземеш две книги оттам, докато отсъствам, и после да преразкажеш писмено съдържанието им.
— Чудесна лятна ваканция, няма що! — възкликна тъжно изненаданият Джейсън.
— Ще я прекараш много приятно. Роланд ще… — Тя бе на път да каже „ще те наглежда“, но знаеше, че Джейсън няма да и прости това. — …Роланд ще ти прави компания. Ще те навестява, докато ме няма. Очаквам да се държиш добре с него.
Джейсън, разгневен, все още продължаваше да я гледа намръщено.
— Ако се държиш възпитано и направиш това, което ти казах, без да мрънкаш, за теб ще има някои приятни изненади.
— Слушам — отвърна той с недоверие. — Какви например?
— Преди всичко открих в базата специалист по бойни изкуства, при когото можеш да продължиш уроците си. Ако искаш до края на годината да се сдобиеш с жълт пояс, ще трябва да тренираш, докато ме няма.
Черният облак по лицето на Джейсън започна да се разсейва.
— И освен това тук има електрически мотоциклети и водни ски.
— Защо електрически?
— Тук броят на двигателите с вътрешно горене е ограничен, за да не се уврежда екосистемата. Военните са решили да допринесат с нещо за запазването на пещерата — отвърна Ашли. Спомни си за недоволството на Бен от грубото отношение към крехката екосистема, докато разглеждаха базата. Вниманието и обаче веднага бе повторно привлечено от мусенето на Джейсън. Тя оправи косата си и продължи — Джейсън, това не е всичко. Тук можеш да се занимаваш с други работи с баскетбол, риболов и какво ли още не. Ще има как да се развличаш, докато отсъствам. Освен това доктор Блейкли ми обеща, ако ти наистина се учиш както трябва, да те допусне до контролната стая, за да можеш да наблюдаваш хода на експедицията. Оттам дори ще можеш да се свържеш с мен.
— Ами, предполагам, че в такъв случай всичко е наред — отвърна Джейсън все още малко недоволен.
— И, последно, тук имат кабелна телевизия. — Тя кимна в посока към хола. — Сто и петдесет канала, всичките декодирани.
— Леле, веднага ще ги проверя!
Джейсън се затича към хола, но тя го хвана за ръкава.
— Не бързай, момчето ми. След половин час ще вечеряме, така че се приготви.
— Ти пък, мамо… Не може ли човек малко да се поразвлече? — промърмори Джейсън, докато се отправяше към банята.
Тя се усмихна. Всичко беше както у дома. Само дето се намираха на три километра под земната повърхност.
— За какво си се замислила, малката? — попита Бен, като се доближи до Линда.
Тя бе застанала до брега на езерото, наречено „Бездънната яма“ от местните шегобийци. Само на половин метър от тях една скала бе оплискана от вълните, предизвикани от преминаването на военна понтонна лодка. Той почеса брадясалата си буза.
Тя се извърна към него и той видя как в очите и се отразяват светлините на базата.
— Учудващо е наистина — каза тя и посочи тавана на пещерата на няколкостотин метра над главите им. — Все едно, че сме на открито.
Той кимна в посока към водата.
— Да не си решила да плуваш съблечена?
— Аз, не, но ти би могъл — отвърна тя с усмивка.
— В никакъв случай! Ще ми скриеш дрехите и после ще стана за смях на цялата база.
Усмивката и стана по-широка.
— Не това имах предвид. В това езеро наистина може да се плува. Разбрах, че някои от морските пехотинци го правят. Водата е съвсем топла, двайсет и осем градуса по Целзий. Измерих и температурата. Затоплена е от вулканичните газове.
— Странно е наистина — съгласи се Бен. — Горе има лед и убийствени ветрове, а тук топла вода и тропически бриз.
— Не е чак толкова странно. Чух, че водите около остров Десепшъп недалеч от брега, понякога достигат температурата на термални извори. Вулканичната активност е така силна, че водата понякога направо кипи. При това само на няколко метра от ледниците.
— Хайде де — каза той и присви вежди, сякаш се съмняваше в думите и.
— Вярно е — отвърна тя и леко го сръга с лакът.
— Вярвам ти — усмихна се той в отговор. — Бил съм и в други пещери, затоплени от подводни течения. Не е чак толкова рядко срещано явление. Просто се пошегувах.
— Разбрах — рече тя. В този момент една риба с кехлибарен блясък подскочи във въздуха само на метър от брега и стресна Линда. Бен присви очи.
— Виж какво, девойко, искам да си поговорим. Тя избърса капките от лицето си.
— За какво?
— Наблюдавам те от доста време и… как да ти кажа… Тя повдигна ръка.
— Съжалявам, Бен. Не съм забравила, че танцувахме в Буенос Айрес, но това беше само за да се поразтоваря. Иска ми се отношенията между нас да си останат съвсем делови.
Бен се ухили, когато съобрази, че Линда го подозира в опити да я сваля. При нейната външност навярно
