Изведнъж в главата му просветна една идея. Да, можеше и да сработи… Ускори ход и потърси с поглед най-подходящото място за целта. Късметът му не го бе напуснал. Зае позиция сред едно струпване на камъни. Обмисли плана си. Ако останеше там, скрит от камъните… Да, можеше да се получи нещо. Присегна към колана си и започна да подготвя капана.
След като приключи своето занимание, пъхна се в тясното пространство между два къса от една нащърбена скала. Намести се внимателно, като остави свободно място за ръката, с която държеше пушката. От тази позиция имаше обзор върху целия открит район. Ръчният му фенер бе поставен в една близка пукнатина. Осветяваше района пред него, като самият той оставаше в сянка.
Намести пушката си и започна да чака, като броеше ударите на сърцето си. Пещерата бе безмълвна като гроб. След малко обаче се чу тихо шумолене, последвано от сърдито съскане. Голямата Берта се озова в осветения кръг. Бе предпазлива и се озърташе. Сетне се устреми напред. Дявол да го вземе, наистина се движеше много бързо. Само за миг се оказа в центъра на осветеното място, привлечена от лъскавия предмет. Другите две животни, очевидно по-млади от нея, я последваха. Звярът взе в лапата си снопчето патрони, които Бен бе залепил с анкерпласт.
Той подпря буза до приклада и внимателно се прицели. Позволи си лека усмивка. Любопитството можеше да бъде и смъртоносно.
Берта повдигна снопчето до носа си и започна да го души. Бен се прицели в него и натисна спусъка. Пещерата бе разтърсена от ужасяващ гръм.
На мястото на крайника на Берта сега имаше окървавен чукан, от който бликаха струи черна кръв. Муцуната и се бе превърнала в раздробени кости и хрущяли. Звярът се залюля и рухна върху пода в предсмъртни гърчове.
Другите две животни, ужасени, отскочиха встрани. Едно от тях дори се покатери върху една висока скала. Започнаха да си разменят писъци, като размахваха сърдито опашки. Като се възползва от тяхното объркване, Бен се измъкна от скривалището си, взе фенерчето и побягна.
Случилото се щеше да отвлече вниманието им за известно време. Поне така се надяваше. Започна да тича още по-бързо. Трябваха му само пет минути. След десет метра си позволи да се озърне назад. Видя две големи змийски глави. Вече не си разменяха сърдити съскания. Бяха разгадали хитрината му и знаеха добре кой бе виновникът за случилото се.
Обърна се напред и нареди на краката си да се движат по-бързо. После отново се озърна и не видя главите.
Преследването продължаваше.
Ашли погледна торбичката на животното.
— Значи двуутробно е? Как така? Линда повдигна рамене.
— Някога са съществували какви ли не двуутробни. Имало е времена, когато са запълвали всички биологически ниши. Били са и хищници, и жертви, и какво ли не. Според мен това тук е ранен прототип. Нещо, което след време е измряло по еволюционния път. Независимо от това, че…
Изведнъж чуха шума на приближаващи стъпки. Ашли рязко се извърна. Иззад една скала на няколко метра от тях се появи единичен фенер, държан с неуверена ръка, Ашли насочи лъча на своя фенер към него.
Майкълсън със страдалческо изражение на лицето куцукаше към тях.
— Къде е Бен? — попита тя, като се опита да надникне зад гърба му.
— Бе зад мен и ме прикриваше — отвърна Майкълсън и погледна разтревожено към отвора на тунела. — Скоро обаче не съм го чувал да стреля. Чух само един силен взрив.
— И ти просто го изостави? Остави го сам?
— Той настоя…
Тя го прекъсна с жест.
— Ще ми обясниш по-късно. Сега искам и двамата да влезете в тунела. Тук сме прекалено изложени на нападения.
Майкълсън поклати глава.
— Ще остана да прикривам тунела, докато дойде и Бен.
— С това нараняване няма да се справиш — каза Ашли, като погледна глезена му. — На пост ще остана аз.
Макар и неохотно, той изпълни заповедта и.
След малко Ашли се оказа сама пред входа на тунела с пистолет в едната ръка и с фенер — в другата. Сърцето и туптеше така силно, че според нея се чуваше и в другия край на пещерата. Хайде, Бен. Не ме изоставяй.
— Има ли признаци за идването на Бен? — разнесе се гласът на Майкълсън от вътрешността на тунела.
— Още не. Влез по-навътре. Ще ти се обадя, когато видя нещо — отвърна Ашли. Дланите и вече бяха потни и пистолетът се плъзгаше в ръката и. Бяха изминали десет минути от идването на Майкълсън. Бен досега трябваше да се е върнал. Тя си представи какви ли не ужаси. Просто се върни, обърна се безмълвно към Бен.
Изведнъж в другия край на откритото пространство се появи лудешки подскачащ фенер. Слава Богу, рече си тя и насочи в тази посока лъча на фенера си. Към нея се бе устремил галопиращият Бен. В движение метна пушката си през рамо и и махна с ръка.
— Бягай! — изкрещя.
Зад него в откритото пространство се появиха две големи туловища. Шиите им се извиваха напред и назад, но не откъсваха погледи от измъкващата се плячка.
— Влизай вътре! — изрева Бен.
Насмалко не се подчини, но не го направи. Та как щеше Бен да… Рязко се извърна, пъхна пистолета в пояса си, взе шейната му и изкрещя:
— Дръж!
Хвърли я към него и видя как той я хвана във въздуха. Сетне направи най-трудното нещо в своя живот — обърна се с гръб към Бен и бързо се шмугна в тесния отвор на тунела. Затаи дъх и се плъзна навътре. Когато се оказа на безопасно разстояние, спря и надникна през рамо. От този ъгъл успя да види как Бен се е устремил към тунела, като непосредствено зад рамото му се виждаше муцуната на влечуго. Побързай!
Той скочи към отвора с шейна, притисната към гърдите си. Сърцето и се сви. Нямаше да улучи отвора и щеше да се блъсне в стената!
Вместо това обаче той се приземи с шумна въздишка и стремително се вмъкна в тунела.
Бен успя! Тя отпусна стиснатите си от напрежение юмруци и въздъхна.
Блъсна се в нея. Усмихна и се. Лицето му издаваше едновременно напрежение и облекчение.
— Тук е уютно, нали? — Той стисна краката и с грубите си ръце. Ашли усети желание тези ръце да я прегърнат и притиснат. Присегна се към него и стисна ръката му.
Тунелът внезапно се изпълни от разгневен вик. Един от преследвачите бе тикнал главата си в тунела и разтворил широко челюсти.
— Време е да тръгваме! — каза Бен и я тласна силно напред.
Тя разтвори ръце и понечи да се изтласка напред, когато чу вика на Бен. Обърна се.
Бе започнал да се отдалечава от нея. Животното бе успяло да докопа обувката му и го измъкваше от тунела. Бен започна да го рита по муцуната с другия си крак.
Тя легна на гръб и така пожертва шейната си, която се устреми към вътрешността на тунела. После извади пистолета си.
— Бен, лягай! Притисни се към земята!
Бен видя дулото, прилепи се към земята и закри главата си с ръце.
Ръцете и стиснаха дръжката на пистолета. Над гърба на Бен съзря окото на звяра. Натисна спусъка и изстрелът и изпълни с оглушителен шум целия тунел.
Веднага последва изпълнен с болка рев. След миг Бен повторно се устреми към нея. Преди тя да успее да реагира, устата му докосна нейната. Устните им се сляха. Той внезапно се отдръпна, сякаш бе шокиран от
