— Асансьорът се намира на юг от нас — съобщи Роланд, като се доближи до Блейкли. — Ако са ни лишили от достъп до него, можем само да…
— Той е единственото средство, с което можем да се махнем оттук — промърмори Блейкли. — Ще се опитаме да избегнем местата, където се водят най-ожесточени боеве.
Продължиха напред предпазливо, като заобикаляха местата, откъдето се разнасяше стрелба. Като се промъкна покрай стената на сглобяема къща със загасено осветление, Блейкли се сблъска с внезапно спрелия Роланд. Блейкли последва неговия пример и внимателно надникна иззад ъгъла.
В пространството между двете съседни сгради се търкаляха четири трупа. Крайниците бяха откъснати от телата, а червата им се бяха изсипали навън като книжни ленти. Един от обезобразените трупове внезапно помръдна. Нещо, скрито в сенките, го бе хванало и повлякло към неосветената задна улица. Блейкли насмалко не изкрещя, когато също бе дръпнат назад от нещо. Оказа се ръката на неговия, помощник, която по този начин го извади от полезрението на нападателите. Само на няколко метра от тях се чу рев, див и нечовешки. Съвсем близо зад тях се раздаде ответен рев.
Роланд провери вратата на сглобяемата къща. Ръждясалите и панти изскърцаха, но тя се отвори. Бързо влязоха вътре, като се постараха да не вдигат шум, за да не привлекат нечие внимание. Блейкли затвори вратата дотолкова тихо, доколкото скрибуцащите панти позволяваха това, и сетне я залости. Малката група потъна в мрак.
Блейкли запали миниатюрно фенерче, закрепено към ключалника. Светлинката му бе съвсем слаба. В полумрака забелязаха, че покрай страната на дължината на сградата бяха складирани кашони. Покриваха цялото пространство от пода до тавана. Никъде не се виждаше място, което да се използва като прикритие. В другия край на сградата обаче непременно трябваше да има изход.
— Вървете покрай кашоните — нареди Блейкли, като освети пътя с фенерчето си. — Към другата врата…
Чу се шум, предизвикан от блъскането на нещо тежко във вратата, последван от недоволно ръмжене. После вратата бе блъсната повторно. Чу се стърженето на метал и изпукването на вратата, но тя издържа.
— Трети удар няма да издържи! — извика Блейкли, като надви шума. — Бягайте!
Роланд се затича напред, последван от Блейкли, който хвана момчето за ръката. И тримата побягнаха покрай кашоните.
Помещението се изпълни още веднъж със силен шум. Първо се чу чупене на метал, после в склада нахлу светлина. Сърцето на Блейкли замря, когато нещо голямо нахълта в сградата и за миг заслони светлината на уличната лампа.
Блейкли първо усети вонята. Вонята на екарисаж. После чу звуците. Стържене и дращене. Определено дотогава не бе срещал живо същество, чиито стъпки да звучат така. То с рязко движение се премести зад другата редица от кашони и започна да се придвижва успоредно на хората.
Почувства, че изпада в паника, когато блъсна детето напред. То изскимтя и се препъна. Преди да успее да падне, го хвана за ризата и го изправи на крака. Обаче вече бе твърде късно…
Купчината кашони непосредствено зад петите му падна върху пода и се чу яростен рев. Огромните кашони се разлетяха като картонени кубчета. След миг създанието щеше да ги настигне. Блейкли видя как Роланд наближава вратата. Като взе Джейсън на ръце, опита се да се затича. Старите му колене обаче не можаха да се справят с тежестта на момчето. Усети парене в гърдите.
Джейсън, изглежда, разбра това и се раздвижи.
— Пусни ме, мога сам да тичам.
Блейкли нямаше време и сили да спори така че пусна детето и му пожела да е бързо. То се оказа пъргаво като зайче и полетя напред още щом гуменките му докоснаха пода.
Блейкли се опита да го последва, но в този миг един падащ кашон се стовари отгоре му и го събори, като приклещи краката му. Той издаде силен вик, когато се озова на пода. Опита се с помощта на ръцете да освободи краката си. Джейсън, успял да се отдалечи на няколко крачки, спря и се извърна. После понечи да се приближи към него.
— Недей! — извика Блейкли. — Бягай! Аз ще те настигна!
Чу се трясъкът, издаден от счупена дъска, и от съседния ред кашони се подаде муцуната на влечуго, опитващо се да ухапе празното пространство между Джейсън и Блейкли. Създанието изсъска и изви глава в посока към фенерчето на Блейкли. Бе масивно и се опита да си пробие път през стената от кашони. Блейкли присегна към двуцевката си, но тя се оказа извън обсега на пръстите му. Когато създанието се нахвърли върху него, той се изви встрани дотолкова, доколкото му позволиха това заклещените му крака. За щастие то се оказа достатъчно.
Муцуната премина съвсем близо край рамото му. Главата се удари в кашона, затиснал краката му, и го отхвърли встрани. Блейкли не чака повече и се изтърколи по-далеч. Инстинктът му го насочи да се скрие сред кашоните, но те не помръднаха. Останал без изход, той направи отчаян опит да настигне останалите.
Звярът изръмжа и изсъска, като се подготвяше за втора атака. Когато шията му се напрегна, Джейсън скочи пред него и размаха сака си във въздуха. Изненаданият звяр замря на място. Момчето използва цялата инерция на горната част на тялото си, за да удари създанието със сака с все сили по муцуната. Главата му се отметна назад от силата на удара. Блейкли не чака повече.
— Бягай! — изкрещя. Адреналинът запали сърцето му. Устреми се напред, грабнал двуцевката. Затича се по коридора. Джейсън, пъргав като маймунка, бе пред него. Създанието, решило да ги преследва, се опита да се измъкне от купчината паднали кашони. Блейкли, забравил напрежението, продължи да тича. Гледаше напред. Пред очите му избухна ярка светлина. Роланд бе достигнал другия изход. Силуетът му се очертаваше на фона на светлината. Махна им с ръка.
— Побързайте! То идва насам!
Блейкли се опита да тича по-бързо, но краката му започнаха да се преплитат. Падна на колене. Звукът от падащи кашони се доближи. Блейкли успя да се изправи, замаян и с отмалели крака. Внезапна болка, пареща като огън, изпълни гърдите му и обхвана и лявата му ръка. Сърцето.
Помещението се наклони. Мракът се опита да го погълне.
Внезапно до него се появи Роланд и го повдигна. Той позволи да му помогнат. Даваше си сметка, че трябва да протестира, да настоява да го оставят. Бе обаче твърде слаб, за да произнесе и звук. Измъкнаха се заедно през изхода. На излизане Джейсън ритна вратата и тя се заключи.
Докато се отдалечаваха с уморени крачки, от сглобяемата къща се чу яростен рев. Нечии нокти застъргаха по метала и се опитаха да го разкъсат.
— Ревът ще привлече и други — промърмори Блейкли, като махна с трепереща ръка.
Тръгнаха отново към центъра на лагера, като изоставиха всякаква надежда да достигнат асансьора. Около тях се чуваха изстрели. Ветрецът в пещерата разнасяше облаци от дим. Някъде в северния край на лагера избухна пожар и пламъците му се извисиха към тавана на пещерата. Продължиха да прекосяват с уморени крачки лагера, стряскайки се от всеки звук.
— Накъде сме се запътили? — попита Роланд, като наруши пръв мълчанието. — Те нападат отвсякъде.
— Не е така — отвърна Блейкли с дрезгав глас. — Нападат само откъм суша — допълни. После посочи с ръка езерото.
— Да, там може би ще сме в по-голяма безопасност — съгласи се Роланд. — Ако успеем да намерим някоя лодка и навлезем в езерото…
— Ами ако могат да плуват? — обади се Джейсън.
— В такъв случай ще трябва да потърсим по-бързоходна лодка — пошегува се Блейкли. — Да вървим!
Отблъсна се от стълбата на къщата, до която бяха намерили временен подслон, и тръгна. Тъй като в последно време не бяха бързали, успя да се съвземе в достатъчна степен, за да се придвижва без чужда помощ. Роланд щеше да води, а той и момчето щяха да го следват. Ако извадеха малко късмет…
Иззад ъгъла внезапно се появи едно от влечугите. Бе по-дребно от другите, мускулесто и цялото покрито е белези, подобно на уличен побойник. Пресече пътя им на по-малко от два метра от тях. Започна да съска насреща им и четината по гръбнака му настръхна.
